Разкриха нови подробности за астероида, който заплашва Земята с апокалипсис
Астероидът 2024 YR4 – този, който провокира неспокойствие по-рано тази година заради евентуалния си курс, водещ към конфликт със Земята – се оказа, че не е подобен палач, за какъвто учените го мислеха при откриването му.
В края на предходната година астрономите пресметнаха, че 2024 YR4 има 1,3% късмет (1 към 83) да удари Земята през декември 2032 година Тази тревожна възможност за малко време изстреля астероида към заглавията на международните медии.
Той провокира и полемики за отбрана на планетата и подтикна интензивни следващи наблюдения за прецизиране на траекторията на обекта. Много специалисти обаче още тогава подчертаха, че рискът евентуално ще намалее много, откакто бъдат направени по-добри наблюдения.
Разбира се, до края на февруари опасността за Земята беше спаднала съвсем до нула. А при започване на април снимки на метеорита, снимани от космическия телескоп Джеймс Уеб, потвърдиха, че скалата безвредно ще прелети около Земята през 2032 г.
Но към момента има 2% късмет да удари Луната.
Ново изследване оповестява, че тази галактическа канара евентуално произлиза от централната област на основния астероиден пояс сред Марс и Юпитер – галактическо „ предградие “, което учените нормално не свързват с метеорити, пресичащи пътеки с нашата планета.
Въпреки това новите наблюдения на 2024 YR4 както от телескопа Gemini South в Чили, по този начин и от обсерваторията Кек в Хавай, дават безапелационни доказателства, че галактическата канара в действителност е пътувала от този малко евентуален район.
Ретроградното въртене на метеорита - в това, че се върти към оста си в посока, противоположна на орбитата му към слънцето - предлага основен ключ към неговия генезис. Според новото проучване резултатът на Ярковски, фина мощ, произлизаща от неравномерното усвояване и наново лъчение на слънчева светлина от метеорита, може да накара галактическата канара да се отклони във вътрешността за дълги интервали, което в последна сметка води до орбита, близка до Земята.
„ Малко сме сюрпризирани от произхода му в централния главен астероиден пояс, което е място в астероидния пояс, от което не смятахме, че могат да произлизат доста метеорити, пресичащи Земята “, сподели астрономът Брайс Болин в изказване. Анализът на неговия екип демонстрира, че гравитационните взаимоотношения с Юпитер евентуално са изиграли роля в избутването на метеорита в орбитата, пресичаща Земята.
Новите наблюдения също разкриха, че метеоритът има удивително бърз интервал на въртене от единствено 20 минути. Това, съчетано с обстоен разбор на кривата на светлината на метеорита - фините вариации в яркостта му с течение на времето - разреши на Болин и неговия екип да дефинират тъкмо освен състава на метеорита и орбиталните характерности, само че и неговата отчетливо сплескана, сходна на хокейна шайба форма.
„ Това изобретение беше много ненадейно, защото се счита, че множеството метеорити имат формата на картофи или върхове на играчки, а не на плоски дискове “, сподели Болин в друго изявление.
Астероидите, по-големи от 100 метра, постоянно са " купчини от отломки " - сбирки от фрагменти, хлабаво свързани дружно, откакто по-голям наставнически метеорит се е разпаднал. Тези купчини от отломки могат да имат огромни камъни, от време на време с размер до 60 метра по повърхността си. Като се има поради, че 2024 YR4 попада в обсега на размера на този вид галактически скали, учените спекулират, че в миналото може да е бил камък, кацнал върху по-голям метеорит от купчина отломки, съгласно новото изследване.
„ Данните от нашето изследване ще бъдат употребявани за оценка на физическите свойства и форми на евентуално въздействащи метеорити, предоставяйки страховит тест за типовете наблюдения за бърза реакция, които са нужни за характеризиране на евентуална опасност като този обект “, сподели Болин в изказването.
В края на предходната година астрономите пресметнаха, че 2024 YR4 има 1,3% късмет (1 към 83) да удари Земята през декември 2032 година Тази тревожна възможност за малко време изстреля астероида към заглавията на международните медии.
Той провокира и полемики за отбрана на планетата и подтикна интензивни следващи наблюдения за прецизиране на траекторията на обекта. Много специалисти обаче още тогава подчертаха, че рискът евентуално ще намалее много, откакто бъдат направени по-добри наблюдения.
Разбира се, до края на февруари опасността за Земята беше спаднала съвсем до нула. А при започване на април снимки на метеорита, снимани от космическия телескоп Джеймс Уеб, потвърдиха, че скалата безвредно ще прелети около Земята през 2032 г.
Но към момента има 2% късмет да удари Луната.
Ново изследване оповестява, че тази галактическа канара евентуално произлиза от централната област на основния астероиден пояс сред Марс и Юпитер – галактическо „ предградие “, което учените нормално не свързват с метеорити, пресичащи пътеки с нашата планета.
Въпреки това новите наблюдения на 2024 YR4 както от телескопа Gemini South в Чили, по този начин и от обсерваторията Кек в Хавай, дават безапелационни доказателства, че галактическата канара в действителност е пътувала от този малко евентуален район.
Ретроградното въртене на метеорита - в това, че се върти към оста си в посока, противоположна на орбитата му към слънцето - предлага основен ключ към неговия генезис. Според новото проучване резултатът на Ярковски, фина мощ, произлизаща от неравномерното усвояване и наново лъчение на слънчева светлина от метеорита, може да накара галактическата канара да се отклони във вътрешността за дълги интервали, което в последна сметка води до орбита, близка до Земята.
„ Малко сме сюрпризирани от произхода му в централния главен астероиден пояс, което е място в астероидния пояс, от което не смятахме, че могат да произлизат доста метеорити, пресичащи Земята “, сподели астрономът Брайс Болин в изказване. Анализът на неговия екип демонстрира, че гравитационните взаимоотношения с Юпитер евентуално са изиграли роля в избутването на метеорита в орбитата, пресичаща Земята.
Новите наблюдения също разкриха, че метеоритът има удивително бърз интервал на въртене от единствено 20 минути. Това, съчетано с обстоен разбор на кривата на светлината на метеорита - фините вариации в яркостта му с течение на времето - разреши на Болин и неговия екип да дефинират тъкмо освен състава на метеорита и орбиталните характерности, само че и неговата отчетливо сплескана, сходна на хокейна шайба форма.
„ Това изобретение беше много ненадейно, защото се счита, че множеството метеорити имат формата на картофи или върхове на играчки, а не на плоски дискове “, сподели Болин в друго изявление.
Астероидите, по-големи от 100 метра, постоянно са " купчини от отломки " - сбирки от фрагменти, хлабаво свързани дружно, откакто по-голям наставнически метеорит се е разпаднал. Тези купчини от отломки могат да имат огромни камъни, от време на време с размер до 60 метра по повърхността си. Като се има поради, че 2024 YR4 попада в обсега на размера на този вид галактически скали, учените спекулират, че в миналото може да е бил камък, кацнал върху по-голям метеорит от купчина отломки, съгласно новото изследване.
„ Данните от нашето изследване ще бъдат употребявани за оценка на физическите свойства и форми на евентуално въздействащи метеорити, предоставяйки страховит тест за типовете наблюдения за бърза реакция, които са нужни за характеризиране на евентуална опасност като този обект “, сподели Болин в изказването.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ