Наистина ли е толкова опасeн: Аспартамът и всичко, което знаем за него
Аспартамът е може би най-известният подсладител. Има го в газираните питиета и сладките десертчета, както и в храните, предопределени за спортисти. Ще го откриете в нискомаслените кисели млека и даже в сладоледа.
Аспартамът постоянно бе желан, поради обстоятелството, че съвсем не прибавя спомагателни калории и не способства за развиването на кариеси. Но... Има едно огромно " само че ". Въпреки честата приложимост и известността, аспартамът е " претрупан " с много спорна известност.
През последните години СЗО е насочила вниманието си към аспартама и е стигнала до извода, че той е извънредно нездравословен за организма. И по-точно, че евентуално е канцерогенен за хората. Все още решението не е оповестено публично, само че следва да стане факт.
Международната организация за проучване на рака (IARC) на СЗО написа в свое изказване: „ IARC оцени евентуалния канцерогенен резултат на аспартама (идентификация на опасността). "
Според СЗО изкуственият подсладител може да е обвързван с заплахата от развиване на рак. Това не значи безусловно, че аспартамът предизвиква заболяването, а че има доказателства за хора, консумирали аспартам и болни от нея.
Всъщност СЗО сложи в листата с причиняващите рак неща нощните смени и потреблението на алено месо, както и мобилните устройства.
Професор Оливър Джоунс, специалист по химия в университета RMIT в Мелбърн, сподели, че „ единствено тъй като нещо може да аргументи рак, не значи, че го прави автоматизирано, в случай че сте изложени на него “. Всичко зависи от количеството, от дозата, написа " Мирър ".
Любопитното е, че всичко с етикет „ диетично “, „ без “ или „ нискокалорично “ или „ без захар “, евентуално съдържа аспартам. Известно е, че някои дъвки без захар, замразени десерти, кетчуп с понижено наличие на захар, някои зърнени закуски и кисело мляко съдържат аспартам. Освен към храни, подсладителят се прибавя и към медикаменти, и хранителни добавки. Разтворимото кафе също го съдържа.
Хранителните компании употребяват аспартама от 80-те години на предишния век, когато диетичната промишленост стартира да процъфтява.
Сега, когато влиза в черния лист, евентуално ще му бъде открит сурогат.
Вариантът е да се прибегне към естествени подсладители - да вземем за пример, стевия, само че те също имат известни противопоказания.
Според някои изследвания съществуват доказателства, че аспартамът може да бъде обвързван с нараснал риск от някои типове рак като лимфом, левкемия, тумори на пикочните пътища и неврологични тумори. Предполага се също, че евентуално способства за развиването на диабет вид 2, прибързано раждане, бъбречна токсичност, токсично чернодробно заболяване и нездравословни промени в слюнчените жлези.
Досега са извършени над 600 разнообразни научни проучвания с този подсладител. Сред най-важните са анализите, осъществени през 1985 година, 1989 година, 2002 година, 2006 година, 2009 година, 2011 година и 2013 година по искане на Научния комитет по храните (SCF) и Европейския орган за сигурност на храните (EFSA). Реално видяно аспартамът е безвреден в здравословните дози. Може да бъде сменен с естествени подсладители - стевия, мед, кленов сироп, агаве. Те обаче могат да доведат до нараснало тегло и кариеси.
Всичко е въпрос на мярка. И на изследвания.
Аспартамът постоянно бе желан, поради обстоятелството, че съвсем не прибавя спомагателни калории и не способства за развиването на кариеси. Но... Има едно огромно " само че ". Въпреки честата приложимост и известността, аспартамът е " претрупан " с много спорна известност.
През последните години СЗО е насочила вниманието си към аспартама и е стигнала до извода, че той е извънредно нездравословен за организма. И по-точно, че евентуално е канцерогенен за хората. Все още решението не е оповестено публично, само че следва да стане факт.
Международната организация за проучване на рака (IARC) на СЗО написа в свое изказване: „ IARC оцени евентуалния канцерогенен резултат на аспартама (идентификация на опасността). "
Според СЗО изкуственият подсладител може да е обвързван с заплахата от развиване на рак. Това не значи безусловно, че аспартамът предизвиква заболяването, а че има доказателства за хора, консумирали аспартам и болни от нея.
Всъщност СЗО сложи в листата с причиняващите рак неща нощните смени и потреблението на алено месо, както и мобилните устройства.
Професор Оливър Джоунс, специалист по химия в университета RMIT в Мелбърн, сподели, че „ единствено тъй като нещо може да аргументи рак, не значи, че го прави автоматизирано, в случай че сте изложени на него “. Всичко зависи от количеството, от дозата, написа " Мирър ".
Любопитното е, че всичко с етикет „ диетично “, „ без “ или „ нискокалорично “ или „ без захар “, евентуално съдържа аспартам. Известно е, че някои дъвки без захар, замразени десерти, кетчуп с понижено наличие на захар, някои зърнени закуски и кисело мляко съдържат аспартам. Освен към храни, подсладителят се прибавя и към медикаменти, и хранителни добавки. Разтворимото кафе също го съдържа.
Хранителните компании употребяват аспартама от 80-те години на предишния век, когато диетичната промишленост стартира да процъфтява.
Сега, когато влиза в черния лист, евентуално ще му бъде открит сурогат.
Вариантът е да се прибегне към естествени подсладители - да вземем за пример, стевия, само че те също имат известни противопоказания.
Според някои изследвания съществуват доказателства, че аспартамът може да бъде обвързван с нараснал риск от някои типове рак като лимфом, левкемия, тумори на пикочните пътища и неврологични тумори. Предполага се също, че евентуално способства за развиването на диабет вид 2, прибързано раждане, бъбречна токсичност, токсично чернодробно заболяване и нездравословни промени в слюнчените жлези.
Досега са извършени над 600 разнообразни научни проучвания с този подсладител. Сред най-важните са анализите, осъществени през 1985 година, 1989 година, 2002 година, 2006 година, 2009 година, 2011 година и 2013 година по искане на Научния комитет по храните (SCF) и Европейския орган за сигурност на храните (EFSA). Реално видяно аспартамът е безвреден в здравословните дози. Може да бъде сменен с естествени подсладители - стевия, мед, кленов сироп, агаве. Те обаче могат да доведат до нараснало тегло и кариеси.
Всичко е въпрос на мярка. И на изследвания.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ