Работодателите към президента и омбудсмана: Искат сезиране на КС за противоконституционност на удължителния бюджет, с който ще бъде поет 1 млрд. лв. нов дълг
Асоциацията на организациите на българските работодатели се обърна към президента и омбудсмана с молба да сезират Конституционния съд и/или, с оглед пълномощията им, стимулирано да върнат част от Закона за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 (ЗСПИР), защото той опонира на Закона за обществените финанси (ЗПФ), нарушава Конституцията на Република България и правата на жителите.
ФОКУС разгласява без редакторска интервенция останалата част от позицията на работодателите:
ЗСПИР се приема в миг на нарушено доверие и отговорност на институциите, които заради подадената оставка на държавното управление, са неспособни да одобряват Закон за държавен бюджет (ЗДБ) с ясно болшинство. В подобен миг, ЗПФ урежда тъй наречените удължителен бюджет, който да не поема спомагателни разноски и надлежно задължения за сметка на собствеността и приходите на жителите на Република България до възобновяване на доверието, отговорността и приемането на ЗДБ. Вероятно от избирателен популизъм и със ситуационно болшинство, Народното събрание добави еднократна индексация на работещите в бюджетния бранш (чиито заплати към този момент бяха индексирани за тази година с най-голям ритъм в ЕС) с насъбраната годишна инфлация, която според от тълкуването и евентуално повторното удължение може да натрупа сред 0.5 и 1 милиарда лева нов държавен дълг, за какъвто няма съображение и служебното държавно управление няма да е оправомощено.
Подобни решения не би трябвало да се вземат от отиващ си парламент при липса на парламентарно болшинство, а от ясно болшинство, което е излъчило устойчиво държавно управление. Отговорността за такива решения в предизборна обстановка остава неразбираема и размита, а всяко политическо лице желае да получи поддръжка от повече гласоподаватели въз основа на спомагателни привилегии за тях в бюджета, без това да регистрира финансова дисциплинираност и отговорност, а само политически популизъм.
ЗПФ неслучайно открива краткотраен механизъм за ръководство на обществените финанси при положение, че Законът за държавния бюджет не е признат до началото на новата бюджетна година. Преди Народното събрание още веднъж да може да взема решения по бюджетни въпроси, които ще имат дълготраен резултат върху обществените финанси, то първо би трябвало да регистрира волята на суверена, изразена на парламентарните избори. Едва тогава, когато има политическо посланичество, получило заем на доверие от гласоподавателите, то може да взема такива значими решения. До този миг би трябвало прецизно да се следват наредбите на ЗПФ и Народното събрание да не позволява решения в изискванията на неговата лимитирана политическа легитимност.
Процесната наредба (на член 3, ал.2) е в несъгласие с редица правила на ЗПФ. Това се явява и директно нарушаване на наредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА), който дефинира, че " законът е нормативен акт, който урежда … въз основа на Конституцията публични връзки, които се поддават на трайна уредба, съгласно предмета или субектите на един или няколко института на правото или техни подразделения “ (чл. 3, алинея 1 от ЗНА). ЗПФ съставлява организационен закон, който урежда прецизно правилата, разпоредбите и структурата на държавния бюджет и бюджетните връзки. В този смисъл годишните държавни бюджети, в това число тези на ДОО и НЗОК, се сформират и извършват в сходство с неговите разпореждания.
Приемайки законодателство в нарушаване на член 87 от ЗПФ, което е несъмнено, законодателят е работил освен в несъгласие с главните правила на закона, само че и в нарушаване на конституционния принцип на върховенството на закона, правовата страна и даже правилото на националния суверенитет. Излизайки от обсега на избраната от член 87 рамка, въпросната норма излиза и от краткотрайния и ексклузивен режим на тази наредба. А това трансформира изключението в предписание, което е в положение да суспендира останалото законодателство, обвързвано с тези публични връзки.
Конституционният съд с Решение № 6 от 2001 година по конституционно дело № 17/2000 година приема, че осъществяването на държавния бюджет е управническа функционалност, предоставена на Министерския съвет с главния закон, което значи, че държавното управление работи в сходство със ЗДБ. Изпълнението на бюджета се показва във финансирането на плануваните разноски, прехвърляния и дотации. Ежегодните бюджетни закони " в разходната си част съдържат разпореждания, с които се овластяват държавните органи да правят нужните им разноски на държавни парични средства до избран размер (Решение № 17 от 3 октомври 1995 година по к. д. № 13/1995 г.)
Тази процедура на Конституционен съд, съдържаща се и в други негови актове, акцентира краткотрайният, ексклузивен и строго рестриктивен темперамент на така наречен " удължителни “ бюджетни закони, който в тази ситуация е жестоко нарушен посредством приемането на процесната наредба.
Приетата с внушителното болшинство от 183 национални представители норма на член 3, алинея 2 от ЗСПИР основава рисков юридически казус на волунтаристично и неконституционносъобразно приемане на законодателство от Народното събрание, което буди сериозна паника за правовия ред и върховенството на правото в страната, както и за стабилността на обществените финанси и ръководството на недостига и държавния дълг в средносрочен и дълготраен проект.
Обръщаме внимание, че в случай че при този ЗСПИР се поеме неконституционносъобразно дълг от 0.5 милиарда евро, то при идващите сходни проблеми размерът на поетия дълг може да е в милиарди евро и то с изключително висока рентабилност (лихви), взимайки поради международните трендове, и да се стигне до дългова рецесия, аналогична с тази в някои страни от Европейски Съюз предходни години.
Ето за какво, с сегашното писмо настояваме Президентът стимулирано да върне частта от ЗСПИР, в която се индексират заплатите в бюджетния бранш с инфлацията и/или Президентът и Омбудсманът на Република България да сезират Конституционния съд за неконституционносъобразност, в това число нарушение на правата на българските жители. Разчитаме на специалистите в двете институции да задълбочат разбора на неконституционносъобразността, защото одобряваме за допустимо да се открият и спомагателни причини в тази посока. Институциите и обществените сътрудници не би трябвало да позволяват популизма в предизборна конюнктура да застрашат финансовата непоклатимост и конституционните устои на финансовото ръководство на страната, защото един път основани, тези рискови прецеденти потвърдено се преповтарят, само че във все по-големи и по-опасни мащаби.
ФОКУС разгласява без редакторска интервенция останалата част от позицията на работодателите:
ЗСПИР се приема в миг на нарушено доверие и отговорност на институциите, които заради подадената оставка на държавното управление, са неспособни да одобряват Закон за държавен бюджет (ЗДБ) с ясно болшинство. В подобен миг, ЗПФ урежда тъй наречените удължителен бюджет, който да не поема спомагателни разноски и надлежно задължения за сметка на собствеността и приходите на жителите на Република България до възобновяване на доверието, отговорността и приемането на ЗДБ. Вероятно от избирателен популизъм и със ситуационно болшинство, Народното събрание добави еднократна индексация на работещите в бюджетния бранш (чиито заплати към този момент бяха индексирани за тази година с най-голям ритъм в ЕС) с насъбраната годишна инфлация, която според от тълкуването и евентуално повторното удължение може да натрупа сред 0.5 и 1 милиарда лева нов държавен дълг, за какъвто няма съображение и служебното държавно управление няма да е оправомощено.
Подобни решения не би трябвало да се вземат от отиващ си парламент при липса на парламентарно болшинство, а от ясно болшинство, което е излъчило устойчиво държавно управление. Отговорността за такива решения в предизборна обстановка остава неразбираема и размита, а всяко политическо лице желае да получи поддръжка от повече гласоподаватели въз основа на спомагателни привилегии за тях в бюджета, без това да регистрира финансова дисциплинираност и отговорност, а само политически популизъм.
ЗПФ неслучайно открива краткотраен механизъм за ръководство на обществените финанси при положение, че Законът за държавния бюджет не е признат до началото на новата бюджетна година. Преди Народното събрание още веднъж да може да взема решения по бюджетни въпроси, които ще имат дълготраен резултат върху обществените финанси, то първо би трябвало да регистрира волята на суверена, изразена на парламентарните избори. Едва тогава, когато има политическо посланичество, получило заем на доверие от гласоподавателите, то може да взема такива значими решения. До този миг би трябвало прецизно да се следват наредбите на ЗПФ и Народното събрание да не позволява решения в изискванията на неговата лимитирана политическа легитимност.
Процесната наредба (на член 3, ал.2) е в несъгласие с редица правила на ЗПФ. Това се явява и директно нарушаване на наредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА), който дефинира, че " законът е нормативен акт, който урежда … въз основа на Конституцията публични връзки, които се поддават на трайна уредба, съгласно предмета или субектите на един или няколко института на правото или техни подразделения “ (чл. 3, алинея 1 от ЗНА). ЗПФ съставлява организационен закон, който урежда прецизно правилата, разпоредбите и структурата на държавния бюджет и бюджетните връзки. В този смисъл годишните държавни бюджети, в това число тези на ДОО и НЗОК, се сформират и извършват в сходство с неговите разпореждания.
Приемайки законодателство в нарушаване на член 87 от ЗПФ, което е несъмнено, законодателят е работил освен в несъгласие с главните правила на закона, само че и в нарушаване на конституционния принцип на върховенството на закона, правовата страна и даже правилото на националния суверенитет. Излизайки от обсега на избраната от член 87 рамка, въпросната норма излиза и от краткотрайния и ексклузивен режим на тази наредба. А това трансформира изключението в предписание, което е в положение да суспендира останалото законодателство, обвързвано с тези публични връзки.
Конституционният съд с Решение № 6 от 2001 година по конституционно дело № 17/2000 година приема, че осъществяването на държавния бюджет е управническа функционалност, предоставена на Министерския съвет с главния закон, което значи, че държавното управление работи в сходство със ЗДБ. Изпълнението на бюджета се показва във финансирането на плануваните разноски, прехвърляния и дотации. Ежегодните бюджетни закони " в разходната си част съдържат разпореждания, с които се овластяват държавните органи да правят нужните им разноски на държавни парични средства до избран размер (Решение № 17 от 3 октомври 1995 година по к. д. № 13/1995 г.)
Тази процедура на Конституционен съд, съдържаща се и в други негови актове, акцентира краткотрайният, ексклузивен и строго рестриктивен темперамент на така наречен " удължителни “ бюджетни закони, който в тази ситуация е жестоко нарушен посредством приемането на процесната наредба.
Приетата с внушителното болшинство от 183 национални представители норма на член 3, алинея 2 от ЗСПИР основава рисков юридически казус на волунтаристично и неконституционносъобразно приемане на законодателство от Народното събрание, което буди сериозна паника за правовия ред и върховенството на правото в страната, както и за стабилността на обществените финанси и ръководството на недостига и държавния дълг в средносрочен и дълготраен проект.
Обръщаме внимание, че в случай че при този ЗСПИР се поеме неконституционносъобразно дълг от 0.5 милиарда евро, то при идващите сходни проблеми размерът на поетия дълг може да е в милиарди евро и то с изключително висока рентабилност (лихви), взимайки поради международните трендове, и да се стигне до дългова рецесия, аналогична с тази в някои страни от Европейски Съюз предходни години.
Ето за какво, с сегашното писмо настояваме Президентът стимулирано да върне частта от ЗСПИР, в която се индексират заплатите в бюджетния бранш с инфлацията и/или Президентът и Омбудсманът на Република България да сезират Конституционния съд за неконституционносъобразност, в това число нарушение на правата на българските жители. Разчитаме на специалистите в двете институции да задълбочат разбора на неконституционносъобразността, защото одобряваме за допустимо да се открият и спомагателни причини в тази посока. Институциите и обществените сътрудници не би трябвало да позволяват популизма в предизборна конюнктура да застрашат финансовата непоклатимост и конституционните устои на финансовото ръководство на страната, защото един път основани, тези рискови прецеденти потвърдено се преповтарят, само че във все по-големи и по-опасни мащаби.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ