Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) да наложи частично

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) да наложи отчасти несъгласие върху удължителния закон за бюджета за 2025 година По-конкретно: бизнесът упорства президентът да върне частта от ЗСПИР, в която се индексират заплатите в бюджетния бранш с инфлацията към 31 декември.

Предложението беше направено от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ и подкрепено от останалите парламентарни групи.

Ще подкрепим предлагането на Асен Василев, осъзнавайки всички опасности, до които то води на процедура във връзка с обществените финанси на страната ", съобщи Деница Сачева от ГЕРБ преди приемането на предлагането.

Тошко Йорданов от Има Такъв Народ тогава също съобщи, че парламентарната група ще го одобри, макар че е нелегално.

С ясно схващане каква нелепост предлага, ние ще го подкрепим, тъй като популизмът, който върви на открито, е безчовечен и никой не мисли за майките и децата ", сподели той по време на брифинг.

Сега четирите бизнес организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП – показват, че поправката е неконституционносъобразна и нарушава правата на българските жители.

Разчитаме на специалистите в двете институции (те изпращат позицията си и до Омбудсмана – бел. ред.) да задълбочат разбора на неконституционносъобразността, защото одобряваме за допустимо да се открият и спомагателни причини в тази посока. Институциите и обществените сътрудници не би трябвало да позволяват популизма в предизборна конюнктура да застрашат финансовата непоклатимост и конституционните устои на финансовото ръководство на страната, защото един път основани, тези рискови прецеденти потвърдено се преповтарят, само че във все по-големи и по-опасни мащаби “, написа в позицията на бизнеса.

Там се изяснява, че Законът за обществените финанси урежда тъй наречените удължителен бюджет да не поема спомагателни разноски и надлежно задължения за сметка на собствеността и приходите на българските жители до възобновяване на доверието, отговорността и приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 година

Процесната наредба (на член 3, ал.2) е в несъгласие с редица правила на ЗПФ. Това се явява и директно нарушаване на наредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА), който дефинира, че „ законът е нормативен акт, който урежда… въз основа на Конституцията публични връзки, които се поддават на трайна уредба, съгласно предмета или субектите на един или няколко института на правото или техни подразделения “ (чл. 3, алинея 1 от ЗНА). ЗПФ съставлява организационен закон, който урежда прецизно правилата, разпоредбите и структурата на държавния бюджет и бюджетните връзки. В този смисъл годишните държавни бюджети, в това число тези на ДОО и НЗОК, се сформират и извършват в сходство с неговите разпореждания.

Приемайки законодателство в нарушаване на член 87 от ЗПФ, което е несъмнено, законодателят е работил освен в несъгласие с главните правила на закона, само че и в нарушаване на конституционния принцип на върховенството на закона, правовата страна и даже правилото на националния суверенитет. Излизайки от обсега на избраната от член 87 рамка, въпросната норма излиза и от краткотрайния и ексклузивен режим на тази наредба. А това трансформира изключението в предписание, което е в положение да суспендира останалото законодателство, обвързвано с тези публични връзки.

Конституционният съд с Решение № 6 от 2001 година по конституционно дело № 17/2000 година приема, че осъществяването на държавния бюджет е управническа функционалност, предоставена на Министерския съвет с главния закон, което значи, че държавното управление работи в сходство със ЗДБ. Изпълнението на бюджета се показва във финансирането на плануваните разноски, прехвърляния и дотации. Ежегодните бюджетни закони „ в разходната си част съдържат разпореждания, с които се овластяват държавните органи да правят нужните им разноски на държавни парични средства до избран размер (Решение № 17 от 3 октомври 1995 година по к. д. № 13/1995 г.)

Тази процедура на Конституционен съд, съдържаща се и в други негови актове, акцентира краткотрайният, ексклузивен и строго рестриктивен темперамент на така наречен „ удължителни “ бюджетни закони, който в тази ситуация е жестоко нарушен посредством приемането на процесната наредба.

Вероятно от избирателен популизъм и със ситуационно болшинство, Народното събрание добави еднократна индексация на работещите в бюджетния бранш (чиито заплати към този момент бяха индексирани за тази година с най-голям ритъм в ЕС) с насъбраната годишна инфлация, която според от тълкуването и евентуално повторното удължение може да натрупа сред 0.5 и 1 милиарда лева нов държавен дълг, за какъвто няма съображение и служебното държавно управление няма да е оправомощено “, се показва в позицията.

Работодателите са на мнение, че сходни решения не би трябвало да се вземат от отиващ си парламент при липса на парламентарно болшинство, а от ясно болшинство, което е излъчило устойчиво държавно управление. „ Отговорността за такива решения в предизборна обстановка остава неразбираема и размита, а всяко политическо лице желае да получи поддръжка от повече гласоподаватели въз основа на спомагателни привилегии за тях в бюджета, без това да регистрира финансова дисциплинираност и отговорност, а само политически популизъм. “

Приетата с внушителното болшинство от 183 народни представители норма на член 3, алинея 2 от ЗСПИР основава рисков юридически казус на волунтаристично и неконституционносъобразно приемане на законодателство от Народното събрание, което буди сериозна паника за правовия ред и върховенството на правото в страната, както и за стабилността на обществените финанси и ръководството на недостига и държавния дълг в средносрочен и дълготраен проект.

Източник: economic.bg