АИКБ с позиция по проекта на Бюджет 2022
Асоциацията на индустриалния капитал в България излезе с позиция по плана на Бюджет 2022 година Тя е изпратена до вицепремиера и финансов министър Асен Василев. От АИКБ декларират, че са разгледали задълбочено плановете на законите за бюджет на НЗОК, ДОО и плана на Закона за държавния бюджет. Това е текстът на позицията:
"По плана на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
АИКБ неведнъж е препоръчвала увеличение на каузи на разноските за предварителна защита и профилактика за сметка на каузи на разноските за болнична здравна помощ и разноските за лекарства. Винаги сме пледирали за въвеждането на модел, при който стремежът и акцентът е хората да не се разболяват и да се улавят в ранен етап отклоненията в здравния статус, а не да се печели от лечение на скъпоструващи тежки болести, когато за сполучливо лекуване е станало към този момент непоправимо късно. Настоявали сме и за въвеждането на интелигентни IT-решения за реализиране на непрекъснат надзор на всички равнища, разходващи средства в здравната система.
С задоволство установяваме, че планът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година предлага:
- Допълнителни 581.1 млн. лева в бюджета на НЗОК, от които 280 млн. лева за доболнична помощ и профилактика;
- Финансиране за ускорено създаване на Националната здравно-информационна система.
Длъжни сме да отбележим, че това е единствено дребна стъпка към смяна на модела на финансиране на здравните услуги в България. Здравноосигурителната система има незабавна потребност от проект за развиване, който да обезпечава реализирането на съответни промени. Така да вземем за пример увеличението на каузи на средствата за скрининг следва да се прави въз основата на нови, европейски стандарти за профилактични прегледи на популацията.
С направените бележки и констатации АИКБ поддържа плана на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
По плана на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година
АИКБ счита, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и директна политическа и електорална полза, одобриха решения и направиха дейности и бездействия, които унищожават пенсионно-осигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше мнение - тъй като предлага продължение на политики и ограничения, които не поддържаме, като:
- Необоснованото в интервал на икономическа рецесия административно и голословно от икономическите действителности нарастване на минималната работна заплата, вместо изработването на транспарантен механизъм за договаряне на размера на МРЗ по стопански дейности;
- Административно увеличение на оптималния застрахователен приход на 3400 лева, макар изложените справедливи причини от национално представителни работодателски и браншови организации срещу сходно деяние и съществуването на национално тристранно съглашение за растеж на оптималния застрахователен приход по „ Швейцарското предписание “;
- Запазване на рудимента - минимални осигурителни приходи, които обществените сътрудници престанаха да договарят, защото нямат практическа стойност и съставляват тежест, както и административното им нарастване, като разследване на увеличената минимална работна заплата;
-Административно увеличение с 69 % на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 420 лева на 710 лева.;
-Запазването на спомагателното заплащане за прослужено време (класове) – дискриминационно заплащане, без аналог в Европа, за частния бранш, определяно административно;
-Запазването на режима за погашение на паричните компенсации за краткотрайна неработоспособност - първите 3 дни за сметка на предприятията;
-Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни) - най-дългият сходен отпуск в Европа и следващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията;
- Увеличение на размера на компенсацията за развъждане на дете до 2 годишна възраст на 710 лева, което съставлява растеж с 87 % по отношение на същото преди 1 година. Имайки поради, че компенсацията е необлагаемо, то подхожда на 910 лева брутна работна заплата, което демотивира майките да се върнат на работа;
- Липсата на промени в здравната и трудовата експертиза, ограничаващи злоупотребите при отпущането на инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания;
- Увеличаване с 25% на минималния дневен размер на компенсацията за безработица, което раздира връзката с осигурителния принос и в допълнение демотивира безработните лица да се върнат на пазара на труда.
Гореописаните политики, провеждани чрез плана за бюджет, дават съображение на АИКБ да откаже поддръжка на плана на Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година
По плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година
АИКБ смята, че прогнозата на Министерство на финансите (МФ) за растеж на Брутният вътрешен продукт през 2022 година (4.8 %) е оптимистична, защото към момента има прекомерно доста опасности пред международната, европейската и българската стопанска система. Прогнозата за растеж е нереалистична и заради закъснението с внасянето, респективно – одобряването на Националния проект за възобновяване и резистентност и закъснението в сключването на Споразумението за партньорство – което забавя вложението на по този начин нужните средства от фондовете на Европейски Съюз в българската стопанска система. АИКБ смята за по-вероятно да се осъществя различният сюжет за макроикономическите индикатори, при който растежът на Брутният вътрешен продукт за 2022 година е в размер на 4 %. (ЕК предвижда 4.1 % растеж на Брутният вътрешен продукт на България за 2022 г.)
АИКБ намира прогнозата за размер на инфлацията в България за 2022 година (5.6 %) за прекомерно занижена. Счита за по-вероятно да се осъществя различният сюжет за макроикономическите индикатори, при който растежът на инфлацията за 2022 година е в размер на 6.4 %.
Определя като релативно реалистична прогнозата за равнище на безработицата - 5.0 %, растеж на заетостта - 1.1 % и растеж на обезщетенията на заетите - 8.1 %, като акцентира, че макроикономическите индикатори, характеризиращи пазара на труда, могат да бъдат и доста по-добри, в случай че се приключи административната интервенция - посредством административно установяване на МРЗ, класове, оптимален застрахователен приход и минимални осигурителни приходи.
АИКБ не поддържа планувания в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година бюджетен недостиг, включващ ограничения за поддръжка на бизнеса и популацията в изискванията на пандемия в размер на 4.1 % от Брутният вътрешен продукт, 2.5 % без ограниченията за поддръжка. Имайки поради позитивното бюджетно салдо от 2.1 % за 2021 година и 0.2 % за 2020 година и неналичието на фискална консолидация през 2023 и 2024 година, АИКБ смята това за доста утежняване на фискалната позиция на България. Според Средносрочната бюджетна прогноза (ССБП) за интервала 2022 - 2024 година, общият размер на бюджетния недостиг ще бъде 15.830 милиарда лева Чл. 23 и член 25 на Закона за обществените финанси (ЗПФ) дефинират, че дефицитът на бранш "Държавно ръководство " на годишна основа не може да надвишава 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт и със ССБП би трябвало да се дефинират срокът и стъпките за постигане на нулево или позитивно салдо на този недостиг. Това в актуалната ССБП не е направено.
В тази връзка АИКБ не поддържа и несъразмерното и ускорено увеличение на държавния дълг до 47.1 милиарда лева, или 29.3 % от Брутният вътрешен продукт през 2024 година, при 31.2 милиарда лева и 23.9 % от Брутният вътрешен продукт през 2021 година Увеличеният държавен дълг се употребява за финансиране на бюджетни дефицити, образувани от несъразмерни настоящи разноски и увеличени пенсионни и обществени разноски, което слага под риск устойчивостта на цялата бюджетна система, тласка инфлацията нагоре, отдалечава страната ни от приемане в еврозоната и заплашва в България да се осъществя гръцкият сюжет, без освен това страната ни да може да разчита на външна поддръжка, защото не е член на еврозоната.
Според АИКБ в плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година е продължена порочната наклонност за занижено обмисляне на приходите в КФП за лесното им осъществяване и преизпълнение. Планирани са единствено 4.91 милиарда лева повече доходи, които, съгласно АИКБ, при планувания растеж на Брутният вътрешен продукт (4.8 %) и растеж на инфлацията (5.6 %), ще бъдат преизпълнени с най-малко 3 милиарда лева (освен в случай че не е недооценен Брутният вътрешен продукт за 2021 г.). За съпоставяне - през 2021 година приходите са с 8 милиарда лева повече от приходите през 2020 година при растеж на Брутният вътрешен продукт - 3.7 % и инфлация - 2.9 %. Залагането на ниски равнища на приходите демотивира приходните организации да покачват събираемостта и да лимитират сивата стопанска система. АИКБ не поддържа и бързото харчене на възможния остатък, образуван при сходна занижена прогноза, което ще докара до финансиране без стратегическо обмисляне на планове, които не способстват значително за резистентен напредък и претовареност.
АИКБ поддържа запазването на данъчния модел и на данъчните ставки, отпадането на налог върху приходите от лихви по банкови сметки и увеличението на размера на ваучерите за храна от 80 на 200 лева и на общата сума за същите от 390 млн. лева на 1000 млн. лева, както и разширението на обсега им - като с изключение на за храна да могат да се употребяват за погасяване на сметки за електрическа сила и вода.
АИКБ не поддържа несъразмерния номинален годишен растеж на разноските - 44,2 % от Брутният вътрешен продукт за 2022 година и 40 % от Брутният вътрешен продукт без ограничения за поддръжка в изискванията на пандемия и по-конкретно:
- Посочените нагоре обществени, пенсионни и осигурителни политики и ограничения, разказани в мнението ни по плана на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 г.;
- Увеличението на средствата за прехрана на общи държавни служби с 290.4 млн. лева Това е оттегляне от и е в несъгласие със декларираната промяна в държавната администрация и оповестеното редуциране на 15 % от заетите в обществения сектор;
- Увеличението на средствата за полиция, вътрешен ред и сигурност (до 2759.5 милиарда лева.), включително на заплатите и възнагражденията. Липса на промени в бранш “Сигурност” (Полиция);
- Увеличението на капиталовите разноски за защита за интервала 2022-2024 г.;
- Липсата на нови политики за поощряване на вложенията в частния бранш.
АИКБ моли за преосмисляне на предлагането за освобождението на родителите от възнаграждение на такси в детските ясли (13.2 млн. лева.) и детски градини (84.8 млн. лева.) и обезпечаването на издръжката на детските заведения от държавния бюджет, защото смята, че тази мярка няма да реши казуса с неналичието на задоволително места в тях и няма да ги направи по-достъпни. Предлага тези средства да бъдат отредени за повишение на потенциала на съществуващите детски ясли и детски градини и за построяването на нови.
Разходните политики, които АИКБ поддържа, са:
- Запазване на мярката 60/40 - 410 млн. лева за първите 6 месеца, при възстановяване на нейния дизайн – както за това упорстват обществените партньори;
- 70 млн. лева за създаване на детски градини, ясли и училища;
- 100 млн. лева за извънкласни действия в учебното обучение – като главният дял от тях следва да се планува за STEM) и 43 млн. лева за предпазени специалности и др.;
- Увеличение на заплатите на педагогическите специалисти;
- Компенсиране на разноските на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и на небитовите консуматори на електрическа сила (481.5 млн. лева.);
- Компенсиране на небитовите консуматори за високите цени на електрическата сила и газа (450 млн. лева.) и обезпечено в допълнение финансиране от бюджета на ФСЕС;
- 20 млн. лева за национална туристическа реклама;
- Субсидия за туроператорите за въздушни превозвачи, извършващи чартъри до България за туризъм - 35 евро на седалка (общо 25 млн. лева.);
- Увеличен размер на обществените вложения на 8,2 милиарда лева, включително и увеличение на бюджета на АПИ с 1 671.4 млн. лева
АИКБ със страдание установи отстъплението от декларираното от МФ въвеждане на програмно бюджетиране при правене на държавния бюджет, при което размерът на бюджетите на разпоредителите с бюджетни средства да се дефинира от задачите и нужните финанси и запаси за постигането им. Вместо това още веднъж заложените цели не са амбициозни и са елементарно постижими и липсва връзка с постигнатите цели и знаци за минали години, както и информация за тях.
Общото усещане за плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година е, че липсват промени. Все отново АИКБ се надява, че финансирането на контрактуваните от ръководещата коалиция промени ще откри своето място в декларираната актуализация на държавния бюджет за 2022 година през юли.
С цел опазване на културно-историческото завещание на България и духовното израстване на нацията и предвид на тежкото положение на държавните, районните музеи, художествени галерии и библиотеки АИКБ показва в допълнение две съответни оферти:
- Увеличаване на средствата за библиотеките до размер, който да подсигурява спазването на член 46 от библиотечния стандарт. Това ще насърчи книгопечатането и книгоразпространението и ще разпространява четенето и съставлява мярка за понижаване на възходящата функционална неначетеност измежду младото поколение;
- 29 млн. лева в допълнение нарастване на стандартите на държавните, районните музеи и художествени галерии. Заради пандемията от Covid-19 личните доходи на музеите и галериите са доста намалели, а разноските им за ел. сила и газ са се нараснали в пъти. В композиция с нарастването на МРЗ разноските на музеите и галериите надвишават приходите и дотациите им. В огромна част от музеите и галериите пазачите, чистачките, уредниците и шефът получават една и съща заплата - МРЗ.
С направените бележки, констатации и оферти АИКБ, като изрича запаси към Средносрочната бюджетна прогноза, поддържа в задатък и с рекомендации плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година, под изискване, че възможните остатъци, образувани при осъществяването на бюджета, няма да бъдат харчени с лека ръка, а ще се употребяват за понижаване на бюджетния недостиг. "
"По плана на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
АИКБ неведнъж е препоръчвала увеличение на каузи на разноските за предварителна защита и профилактика за сметка на каузи на разноските за болнична здравна помощ и разноските за лекарства. Винаги сме пледирали за въвеждането на модел, при който стремежът и акцентът е хората да не се разболяват и да се улавят в ранен етап отклоненията в здравния статус, а не да се печели от лечение на скъпоструващи тежки болести, когато за сполучливо лекуване е станало към този момент непоправимо късно. Настоявали сме и за въвеждането на интелигентни IT-решения за реализиране на непрекъснат надзор на всички равнища, разходващи средства в здравната система.
С задоволство установяваме, че планът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година предлага:
- Допълнителни 581.1 млн. лева в бюджета на НЗОК, от които 280 млн. лева за доболнична помощ и профилактика;
- Финансиране за ускорено създаване на Националната здравно-информационна система.
Длъжни сме да отбележим, че това е единствено дребна стъпка към смяна на модела на финансиране на здравните услуги в България. Здравноосигурителната система има незабавна потребност от проект за развиване, който да обезпечава реализирането на съответни промени. Така да вземем за пример увеличението на каузи на средствата за скрининг следва да се прави въз основата на нови, европейски стандарти за профилактични прегледи на популацията.
С направените бележки и констатации АИКБ поддържа плана на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
По плана на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година
АИКБ счита, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и директна политическа и електорална полза, одобриха решения и направиха дейности и бездействия, които унищожават пенсионно-осигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше мнение - тъй като предлага продължение на политики и ограничения, които не поддържаме, като:
- Необоснованото в интервал на икономическа рецесия административно и голословно от икономическите действителности нарастване на минималната работна заплата, вместо изработването на транспарантен механизъм за договаряне на размера на МРЗ по стопански дейности;
- Административно увеличение на оптималния застрахователен приход на 3400 лева, макар изложените справедливи причини от национално представителни работодателски и браншови организации срещу сходно деяние и съществуването на национално тристранно съглашение за растеж на оптималния застрахователен приход по „ Швейцарското предписание “;
- Запазване на рудимента - минимални осигурителни приходи, които обществените сътрудници престанаха да договарят, защото нямат практическа стойност и съставляват тежест, както и административното им нарастване, като разследване на увеличената минимална работна заплата;
-Административно увеличение с 69 % на минималния застрахователен приход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 420 лева на 710 лева.;
-Запазването на спомагателното заплащане за прослужено време (класове) – дискриминационно заплащане, без аналог в Европа, за частния бранш, определяно административно;
-Запазването на режима за погашение на паричните компенсации за краткотрайна неработоспособност - първите 3 дни за сметка на предприятията;
-Запазването на продължителността на отпуск за бременност и раждане (410 дни) - най-дългият сходен отпуск в Европа и следващ отпуск върху този отпуск за сметка на предприятията;
- Увеличение на размера на компенсацията за развъждане на дете до 2 годишна възраст на 710 лева, което съставлява растеж с 87 % по отношение на същото преди 1 година. Имайки поради, че компенсацията е необлагаемо, то подхожда на 910 лева брутна работна заплата, което демотивира майките да се върнат на работа;
- Липсата на промени в здравната и трудовата експертиза, ограничаващи злоупотребите при отпущането на инвалидни пенсии и интеграцията на хората с увреждания;
- Увеличаване с 25% на минималния дневен размер на компенсацията за безработица, което раздира връзката с осигурителния принос и в допълнение демотивира безработните лица да се върнат на пазара на труда.
Гореописаните политики, провеждани чрез плана за бюджет, дават съображение на АИКБ да откаже поддръжка на плана на Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година
По плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година
АИКБ смята, че прогнозата на Министерство на финансите (МФ) за растеж на Брутният вътрешен продукт през 2022 година (4.8 %) е оптимистична, защото към момента има прекомерно доста опасности пред международната, европейската и българската стопанска система. Прогнозата за растеж е нереалистична и заради закъснението с внасянето, респективно – одобряването на Националния проект за възобновяване и резистентност и закъснението в сключването на Споразумението за партньорство – което забавя вложението на по този начин нужните средства от фондовете на Европейски Съюз в българската стопанска система. АИКБ смята за по-вероятно да се осъществя различният сюжет за макроикономическите индикатори, при който растежът на Брутният вътрешен продукт за 2022 година е в размер на 4 %. (ЕК предвижда 4.1 % растеж на Брутният вътрешен продукт на България за 2022 г.)
АИКБ намира прогнозата за размер на инфлацията в България за 2022 година (5.6 %) за прекомерно занижена. Счита за по-вероятно да се осъществя различният сюжет за макроикономическите индикатори, при който растежът на инфлацията за 2022 година е в размер на 6.4 %.
Определя като релативно реалистична прогнозата за равнище на безработицата - 5.0 %, растеж на заетостта - 1.1 % и растеж на обезщетенията на заетите - 8.1 %, като акцентира, че макроикономическите индикатори, характеризиращи пазара на труда, могат да бъдат и доста по-добри, в случай че се приключи административната интервенция - посредством административно установяване на МРЗ, класове, оптимален застрахователен приход и минимални осигурителни приходи.
АИКБ не поддържа планувания в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година бюджетен недостиг, включващ ограничения за поддръжка на бизнеса и популацията в изискванията на пандемия в размер на 4.1 % от Брутният вътрешен продукт, 2.5 % без ограниченията за поддръжка. Имайки поради позитивното бюджетно салдо от 2.1 % за 2021 година и 0.2 % за 2020 година и неналичието на фискална консолидация през 2023 и 2024 година, АИКБ смята това за доста утежняване на фискалната позиция на България. Според Средносрочната бюджетна прогноза (ССБП) за интервала 2022 - 2024 година, общият размер на бюджетния недостиг ще бъде 15.830 милиарда лева Чл. 23 и член 25 на Закона за обществените финанси (ЗПФ) дефинират, че дефицитът на бранш "Държавно ръководство " на годишна основа не може да надвишава 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт и със ССБП би трябвало да се дефинират срокът и стъпките за постигане на нулево или позитивно салдо на този недостиг. Това в актуалната ССБП не е направено.
В тази връзка АИКБ не поддържа и несъразмерното и ускорено увеличение на държавния дълг до 47.1 милиарда лева, или 29.3 % от Брутният вътрешен продукт през 2024 година, при 31.2 милиарда лева и 23.9 % от Брутният вътрешен продукт през 2021 година Увеличеният държавен дълг се употребява за финансиране на бюджетни дефицити, образувани от несъразмерни настоящи разноски и увеличени пенсионни и обществени разноски, което слага под риск устойчивостта на цялата бюджетна система, тласка инфлацията нагоре, отдалечава страната ни от приемане в еврозоната и заплашва в България да се осъществя гръцкият сюжет, без освен това страната ни да може да разчита на външна поддръжка, защото не е член на еврозоната.
Според АИКБ в плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година е продължена порочната наклонност за занижено обмисляне на приходите в КФП за лесното им осъществяване и преизпълнение. Планирани са единствено 4.91 милиарда лева повече доходи, които, съгласно АИКБ, при планувания растеж на Брутният вътрешен продукт (4.8 %) и растеж на инфлацията (5.6 %), ще бъдат преизпълнени с най-малко 3 милиарда лева (освен в случай че не е недооценен Брутният вътрешен продукт за 2021 г.). За съпоставяне - през 2021 година приходите са с 8 милиарда лева повече от приходите през 2020 година при растеж на Брутният вътрешен продукт - 3.7 % и инфлация - 2.9 %. Залагането на ниски равнища на приходите демотивира приходните организации да покачват събираемостта и да лимитират сивата стопанска система. АИКБ не поддържа и бързото харчене на възможния остатък, образуван при сходна занижена прогноза, което ще докара до финансиране без стратегическо обмисляне на планове, които не способстват значително за резистентен напредък и претовареност.
АИКБ поддържа запазването на данъчния модел и на данъчните ставки, отпадането на налог върху приходите от лихви по банкови сметки и увеличението на размера на ваучерите за храна от 80 на 200 лева и на общата сума за същите от 390 млн. лева на 1000 млн. лева, както и разширението на обсега им - като с изключение на за храна да могат да се употребяват за погасяване на сметки за електрическа сила и вода.
АИКБ не поддържа несъразмерния номинален годишен растеж на разноските - 44,2 % от Брутният вътрешен продукт за 2022 година и 40 % от Брутният вътрешен продукт без ограничения за поддръжка в изискванията на пандемия и по-конкретно:
- Посочените нагоре обществени, пенсионни и осигурителни политики и ограничения, разказани в мнението ни по плана на Закон за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 г.;
- Увеличението на средствата за прехрана на общи държавни служби с 290.4 млн. лева Това е оттегляне от и е в несъгласие със декларираната промяна в държавната администрация и оповестеното редуциране на 15 % от заетите в обществения сектор;
- Увеличението на средствата за полиция, вътрешен ред и сигурност (до 2759.5 милиарда лева.), включително на заплатите и възнагражденията. Липса на промени в бранш “Сигурност” (Полиция);
- Увеличението на капиталовите разноски за защита за интервала 2022-2024 г.;
- Липсата на нови политики за поощряване на вложенията в частния бранш.
АИКБ моли за преосмисляне на предлагането за освобождението на родителите от възнаграждение на такси в детските ясли (13.2 млн. лева.) и детски градини (84.8 млн. лева.) и обезпечаването на издръжката на детските заведения от държавния бюджет, защото смята, че тази мярка няма да реши казуса с неналичието на задоволително места в тях и няма да ги направи по-достъпни. Предлага тези средства да бъдат отредени за повишение на потенциала на съществуващите детски ясли и детски градини и за построяването на нови.
Разходните политики, които АИКБ поддържа, са:
- Запазване на мярката 60/40 - 410 млн. лева за първите 6 месеца, при възстановяване на нейния дизайн – както за това упорстват обществените партньори;
- 70 млн. лева за създаване на детски градини, ясли и училища;
- 100 млн. лева за извънкласни действия в учебното обучение – като главният дял от тях следва да се планува за STEM) и 43 млн. лева за предпазени специалности и др.;
- Увеличение на заплатите на педагогическите специалисти;
- Компенсиране на разноските на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и на небитовите консуматори на електрическа сила (481.5 млн. лева.);
- Компенсиране на небитовите консуматори за високите цени на електрическата сила и газа (450 млн. лева.) и обезпечено в допълнение финансиране от бюджета на ФСЕС;
- 20 млн. лева за национална туристическа реклама;
- Субсидия за туроператорите за въздушни превозвачи, извършващи чартъри до България за туризъм - 35 евро на седалка (общо 25 млн. лева.);
- Увеличен размер на обществените вложения на 8,2 милиарда лева, включително и увеличение на бюджета на АПИ с 1 671.4 млн. лева
АИКБ със страдание установи отстъплението от декларираното от МФ въвеждане на програмно бюджетиране при правене на държавния бюджет, при което размерът на бюджетите на разпоредителите с бюджетни средства да се дефинира от задачите и нужните финанси и запаси за постигането им. Вместо това още веднъж заложените цели не са амбициозни и са елементарно постижими и липсва връзка с постигнатите цели и знаци за минали години, както и информация за тях.
Общото усещане за плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година е, че липсват промени. Все отново АИКБ се надява, че финансирането на контрактуваните от ръководещата коалиция промени ще откри своето място в декларираната актуализация на държавния бюджет за 2022 година през юли.
С цел опазване на културно-историческото завещание на България и духовното израстване на нацията и предвид на тежкото положение на държавните, районните музеи, художествени галерии и библиотеки АИКБ показва в допълнение две съответни оферти:
- Увеличаване на средствата за библиотеките до размер, който да подсигурява спазването на член 46 от библиотечния стандарт. Това ще насърчи книгопечатането и книгоразпространението и ще разпространява четенето и съставлява мярка за понижаване на възходящата функционална неначетеност измежду младото поколение;
- 29 млн. лева в допълнение нарастване на стандартите на държавните, районните музеи и художествени галерии. Заради пандемията от Covid-19 личните доходи на музеите и галериите са доста намалели, а разноските им за ел. сила и газ са се нараснали в пъти. В композиция с нарастването на МРЗ разноските на музеите и галериите надвишават приходите и дотациите им. В огромна част от музеите и галериите пазачите, чистачките, уредниците и шефът получават една и съща заплата - МРЗ.
С направените бележки, констатации и оферти АИКБ, като изрича запаси към Средносрочната бюджетна прогноза, поддържа в задатък и с рекомендации плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 година, под изискване, че възможните остатъци, образувани при осъществяването на бюджета, няма да бъдат харчени с лека ръка, а ще се употребяват за понижаване на бюджетния недостиг. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ