Асирия – първата империя в света
Асирия се счита за първата империя в историята на човечеството. Държавата, в която процъфтявал култът към силата и жестокостта, съществувала до 605 година прочие Хр. когато била унищожена от обединените сили на Вавилон и Мидия.
През II-ро хилядолетие прочие Хр. климатът на Арабския полуостров се влошил. Това принудило локалните племена да изоставен родните си земи в търсене на по-добър живот. Сред тях били и асирийците. За нова татковина те избрали долината на река Тигър и основали на брега й град Ашур.
wikipedia.org
Въпреки, че място за града било определено удачно, наличието на по-могъщи съседи (шумери, акадци и др.) оказвало въздействие върху живота на асирийците. Те трябвало да бъдат най-хубавите и най-силните във всичко, с цел да оцелеят.
Ключова роля в младата страна изначало имали търговците. Политическата самостоятелност пристигнала по-късно. Ашур бил под контрола на Акад, по-късно на Ур, бил зависещ и на вавилонския цар Хамурапи, а след това градът изпаднал според от Митани. Под властта на Митани Ашур останал към 100 години. Но при цар Салманасар I Асирия укрепнала – и съумяла да унищожи Митани, чиято територия станала асирийска.
Тиглатпаласар І (1115-1076 година прочие Хр.) превзел доста земи и издигнал страната на ново равнище. С Асирия почнали да се преценяват всичките й съседи. Но през 1076 година прочие Хр. царят починал. Номадите-арамейци нанесли няколко тежки провали на асирийската войска. Територията на страната внезапно намаляла, тъй като подчинените градове се бунтували и ставали независими. В последна сметка Асирия се свила до първаначалните си земи, изпадайки в дълбока рецесия. Били нужни над 200 години, с цел да може да се възвърне от удара.
Възходът почнал при цар Тиглатпаласар III, който управлявал от 745 до 727 година прочие Хр. Той разгромил царството Урарту, като превзел множеството негови градове и замъци. След това провел сполучливи походи против Финикия, Сирия, Палестина. Върховното достижение на Тиглатпаласар III било завладяването на Вавилон.
Военните победи на царя били резултат от промените му. Той реорганизирал армията. Дотогава тя се състояла от притежатели на земя, които сами купували въоръжението си. Сега в нея набирали бойци, които нямали своя лична земя, а страната поемала всички разноски по тях. Включвали даже военнопленници, които проявявали такова предпочитание.
Така Тиглатпаласар III станал първият цар, който основал постоянна, професионална войска. Освен това, асирийците първи в Средиземноморието почнали да употребяват стоманено оръжие. Също те за пръв път въвели във военната процедура два нови рода войски: конницата и сапьорите.
Следващият държател бил Саргон II (721 -705 година прочие Хр.). Почти цялото си царуване той прекарал във военни походи, завземане на нови земи и потушаване на протести. Най-значителната победа на Саргон бил окончателният погром на царството Урарту, което дълго време било основният зложелател на Асирия – освен това, без да влиза в директна война, а като подтиквало разнообразни племена и нации да се бунтуват против нея. През 714 година прочие Хр. Саргон ІІ решил да постави завършек на интригите на Урарту и тръгнал на поход не против столицата му Тушпа – а срещу религиозния му център, град Мусашир. Царят на Урарту, Руса, не очаквал това, поонеже не вярвал, че асирийците ще се осмелят да осквернят светилището на бога Халди – който почитали също и в Северна Асирия. Дори скрил държавната хазна в Мусашир. Резултатът бил скръбен. Саргон завладял града и съкровищата, а статуята на Халди заповядал да бъде изпратена в столицата му. Руса не могъл да преживее това и се самоубил.
Асирийската империя се разраствала. Но жестоката политика, която нейните царе водели по отношение на покорените нации, водела до непрекъснати протести. Разрушаването на градовете, избиването на популацията, жестоките изтезания на победените царе – всичко това предизвиквало ненавист към асирийците.
Например, синът на Саргон ІІ – Сенахериб (705-681 година прочие Хр.), след потушаване на въстание във Вавилон заповядал част от популацията да бъде изклано, а останалите – депортирани. Самият град разрушил и наводнил с водите на Ефрат. Това било безпричинно нечовечен акт, тъй като вавилонците били кръвен народ. Освен това те постоянно считали асирийците за свои по-малки братя. Може би това също изиграло роля – Сенахериб просто решил да се отърве от високомерните „ родственици “.
Асархадон, който пристигнал на власт след Сенахериб, още веднъж построил Вавилон, само че обстановката се нажежавала с всяка минала година. И даже новото великолепие на Асирия при Ашурбанипал (668-631 година прочие Хр.) не спряло неизбежния провал. След неговата гибел страната затънала в безкрайни межодуособици, от които с времето се възползвали Вавилон и Мидия, с поддръжката на скитите, както и на арабски князчета. През 614 година прочие Хр. мидийците унищожили античния Ашур – сърцето на Асирия. Вавилонците не взели участие в завладяването на града – съгласно формалната версия, те закъснели. Всъщност, просто не желали да вземат участие в унищожаването на светите места на близкия им народ.
Две години по-късно паднала и столицата на Асирия – Ниневия (до днешния град Мосул в Ирак). А през 605 година прочие Хр. в огромната борба при Каркемиш вавилонският принц Навуходоносор ІІ (Набуко) разгромил изцяло обединената египетско-асирийска войска. Това бил краят на Асирия.
Асирийската империя починала, само че нейния народ оживял, като елементи от него запазили своята еднаквост до ден-днешен в Близкия изток и Русия.
