Асим Адемов: Европейската солидарност изисква България и Румъния да бъдат незабавно приети в Шенген
Асим Адемов е роден на 3 декември 1968 година в с. Дъбница, община Гърмен. Професионалната си кариера стартира като преподавател по български език и литература в главно учебно заведение „ Христо Ботев “, с. Долно Дряново, община Гърмен, където след повече от 20 години стаж става негов шеф.
През интервала 2011 година – 2015 година Адемов е общински консултант от квотата на ГЕРБ в Гърмен. На поста заместител регионален шеф на Благоевград е назначен през декември 2014, по време на второто държавно управление на Бойко Борисов и заема длъжността до началото на 2017 година, когато е освободен от служебния кабинет на Огнян Герджиков.
От 14 септември 2017г. е член на Европейския парламент на мястото на Мария Габриел, която става еврокомисар.
Ето какво сподели Асим Адемов в изявление за Топновини:
Влязохте в Европейския парламент откакто Мария Габриел стана комисар. Какво успяхте да постигнете за времето, в което сте евродепутат?
Както знаете аз се причислих септември 2017 и надлежно наследих комисиите на нашата огромна горделивост - еврокомисарят Мария Габриел. Пълноправен член съм в Комисията по Граждански свободи, правораздаване и вътрешен ред и заместител в Комисията по външни работи и Подкомисията по човешки права.
На дневен ред, несъмнено, са миграционната рецесия, електронните осведомителни системи по границите на Съюза и признатото решение по отношение на тактиката за разширение на Европейски Съюз - Западни Балкани. Освен по актуалните отчети в тези комисии, приоритет за мен са и две други тематики - образованието и религиозната приемливост.
Като човек работил дълго време в областта на образованието, одобрявам драговолно актуалните проблеми в просветителната система и бих желал да спомогна за тяхното решение. Но и като български жител, проповядващ мюсюлманската вяра за мен също е значимо да работя за толерантността и уважението, уважението към другия, към другия.
Смятам, че толерантността не е последна цел или константа, ами блян, за който би трябвало да се работи непрестанно. Затова посредством работата си като евродепутат желая да разпространя това обръщение, освен в рамките на нашата страна - само че в целия европейски съюз.
Какво е отношението към Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз от страна на евродепутатите?
Прави ми прелестно усещане извънредно позитивното отношение на множеството от моите сътрудници от Екологичен потенциал въобще към България. Самото председателство в действителност е голям късмет за издигане на престижа на нашата страна като виновен, сериозен и предвидим член на Европейски Съюз от една страна, а въпреки това опция доста хора да се срещнат от близко с България, с нашия обичай, с нашата просвета, с нашите естествени хубости.
Искам да подчертая един подробност, за който най-вероятно малко се чува в България - доста от моите сътрудници, които са пътували до София към събитията на председателството са извънредно впечатлени. Тези от тях, които посещават за първи път страната ни, остават очаровани от престоя си. А това несъмнено оказва помощ да се преодолеят стандарти и клишета за страната ни.
Ключов приоритет на Председателството е европейската интеграция на Западните Балкани. Какви са настроенията в Европейския парламент по този въпрос?
Що се отнася до европейската интеграция на Западните Балкани, имах удоволствието няколкократно да се срещна с представители на шестте страни, които не пропущат да благодарят на България за слагането на дневен ред на този въпрос. Всички приветстват скорошната тактика на Европейската комисия за Западните Балкани и са подготвени да работят за покриване на критериите за участие и започване на договаряния.
Бъдещото разширение на Европейски Съюз в тази посока на континента ще значи повече сигурност и непоклатимост за съюза, ще значи Европа да е по-силна и единна. Разбира се, самото разширение и приема на страните от Западните Балкани за пълноправни членове на Европейски Съюз не зависи единствено от желанието на съюза.
Държавите от Западните Балкани има да извървят дълъг и сложен път. Те би трябвало да имат политическа воля да извършат решителни промени, да зачитат разпоредбите и полезностите на Европейски Съюз, битката с проведената престъпност е значимо изискване. И не на последно място да изпълнят критериите за участие.
Европейски Съюз слага ли крайни периоди за банкет на нови страни-членки от Западните Балкани?
Оптимистичният и желан период е най-рано към 2025 година Разбира се, това е доста условно, тъй като това зависи най-много от темпа, с който страните от Западните Балкани правят нужните промени, с цел да изпълнят критериите за участие.
Пътят им към Брюксел минава през задълбочаването на районното съдействие и развиването на добросъседските връзки.
Ключов миг за района е и укрепването на етническата и религиозната приемливост, свободата на религиите и вероизповеданията. Без приемливост и приемане на другия, няма почитание, няма схващане и се основава почва за боязън и радикализация. Това, съгласно мен, е препъни камъкът пред страните от Западните Балкани. Ако те не си изяснят взаимоотношенията между тях и не създадат взаимни взаимни отстъпки, доста мъчно ще бъдат признати в Европейски Съюз. Председателят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер в прав текст в Екологичен потенциал съобщи, че няма да одобряват страни за пълноправни членки на Съюза, в случай че имат неизяснени разногласия и спорове между тях!
От своя страна Европейски Съюз би трябвало да одобри обстоятелството, че бъдещето на Западните Балкани е в съюза! Ангажиментът на Европейски Съюз е да насърчава и окуражава тези страни да правят нужните промени, да ги подкрепя за подобряването на транспортната, енергийната, информационната и просветителната инфраструктура. Европейски Съюз би трябвало ясно и изрично да съобщи на страните от Западните Балкани, че в близко бъдеще, при осъществяване на критериите за участие, те ще бъдат признати в съюза. Поради тази причина евроинтеграцията на Западните Балкани би трябвало да е главен приоритет на Европейски Съюз, а не приоритет единствено на българското председателство.
Как стои въпросът с приемането на България за член на Шенгенското пространство?
Бъдещето на Европейски Съюз зависи от това, до каква степен страните членки ще бъдат солидарни и единни една с друга. Именно тази взаимност изисква България и Румъния да бъдат неотложно признати в Шенген.
Тази взаимност я виждам измежду голямата част от моите сътрудници в европарламента. На разискване по тематиката, с доста дребни изключения, съвсем всички членове на Европейския парламент изрично поддържаха желанието на България и Румъния час по-скоро да бъдат признати в Шенгенското пространство.
Това е и позицията на Европейска комисия. Проблемът е Съвета на Европейски Съюз, където няколко страни са срещу приемането на България и Румъния по чисто вътрешнополитически проблеми.
Никак не е заслужено да се ползват такива двойни стандарти към двете страни! Никак не е заслужено да не се прави оценка обстоятелството, че България има тежката отговорност за опазването на една толкоз сензитивна външна граница, каквато е границата с Турция, и че тя се оправя чудесно с тази задача.
Отдавна България е потвърдила, че генерира непоклатимост и сигурност в един толкоз комплициран и проблематичен регион. И по тази причина мнението на огромната част от сътрудниците ми е, че Съветът би трябвало неотложно да вземе решение за присъединението на България и Румъния към Шенгенското пространство. Ние би трябвало да се надигнем дружно и обединени против заканите в едно сплотено Шенгенско пространство. Най-добре ще е дружно да пазиме Шенген като едно от най-големите постижения на европейската интеграция.
През интервала 2011 година – 2015 година Адемов е общински консултант от квотата на ГЕРБ в Гърмен. На поста заместител регионален шеф на Благоевград е назначен през декември 2014, по време на второто държавно управление на Бойко Борисов и заема длъжността до началото на 2017 година, когато е освободен от служебния кабинет на Огнян Герджиков.
От 14 септември 2017г. е член на Европейския парламент на мястото на Мария Габриел, която става еврокомисар.
Ето какво сподели Асим Адемов в изявление за Топновини:
Влязохте в Европейския парламент откакто Мария Габриел стана комисар. Какво успяхте да постигнете за времето, в което сте евродепутат?
Както знаете аз се причислих септември 2017 и надлежно наследих комисиите на нашата огромна горделивост - еврокомисарят Мария Габриел. Пълноправен член съм в Комисията по Граждански свободи, правораздаване и вътрешен ред и заместител в Комисията по външни работи и Подкомисията по човешки права.
На дневен ред, несъмнено, са миграционната рецесия, електронните осведомителни системи по границите на Съюза и признатото решение по отношение на тактиката за разширение на Европейски Съюз - Западни Балкани. Освен по актуалните отчети в тези комисии, приоритет за мен са и две други тематики - образованието и религиозната приемливост.
Като човек работил дълго време в областта на образованието, одобрявам драговолно актуалните проблеми в просветителната система и бих желал да спомогна за тяхното решение. Но и като български жител, проповядващ мюсюлманската вяра за мен също е значимо да работя за толерантността и уважението, уважението към другия, към другия.
Смятам, че толерантността не е последна цел или константа, ами блян, за който би трябвало да се работи непрестанно. Затова посредством работата си като евродепутат желая да разпространя това обръщение, освен в рамките на нашата страна - само че в целия европейски съюз.
Какво е отношението към Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз от страна на евродепутатите?
Прави ми прелестно усещане извънредно позитивното отношение на множеството от моите сътрудници от Екологичен потенциал въобще към България. Самото председателство в действителност е голям късмет за издигане на престижа на нашата страна като виновен, сериозен и предвидим член на Европейски Съюз от една страна, а въпреки това опция доста хора да се срещнат от близко с България, с нашия обичай, с нашата просвета, с нашите естествени хубости.
Искам да подчертая един подробност, за който най-вероятно малко се чува в България - доста от моите сътрудници, които са пътували до София към събитията на председателството са извънредно впечатлени. Тези от тях, които посещават за първи път страната ни, остават очаровани от престоя си. А това несъмнено оказва помощ да се преодолеят стандарти и клишета за страната ни.
Ключов приоритет на Председателството е европейската интеграция на Западните Балкани. Какви са настроенията в Европейския парламент по този въпрос?
Що се отнася до европейската интеграция на Западните Балкани, имах удоволствието няколкократно да се срещна с представители на шестте страни, които не пропущат да благодарят на България за слагането на дневен ред на този въпрос. Всички приветстват скорошната тактика на Европейската комисия за Западните Балкани и са подготвени да работят за покриване на критериите за участие и започване на договаряния.
Бъдещото разширение на Европейски Съюз в тази посока на континента ще значи повече сигурност и непоклатимост за съюза, ще значи Европа да е по-силна и единна. Разбира се, самото разширение и приема на страните от Западните Балкани за пълноправни членове на Европейски Съюз не зависи единствено от желанието на съюза.
Държавите от Западните Балкани има да извървят дълъг и сложен път. Те би трябвало да имат политическа воля да извършат решителни промени, да зачитат разпоредбите и полезностите на Европейски Съюз, битката с проведената престъпност е значимо изискване. И не на последно място да изпълнят критериите за участие.
Европейски Съюз слага ли крайни периоди за банкет на нови страни-членки от Западните Балкани?
Оптимистичният и желан период е най-рано към 2025 година Разбира се, това е доста условно, тъй като това зависи най-много от темпа, с който страните от Западните Балкани правят нужните промени, с цел да изпълнят критериите за участие.
Пътят им към Брюксел минава през задълбочаването на районното съдействие и развиването на добросъседските връзки.
Ключов миг за района е и укрепването на етническата и религиозната приемливост, свободата на религиите и вероизповеданията. Без приемливост и приемане на другия, няма почитание, няма схващане и се основава почва за боязън и радикализация. Това, съгласно мен, е препъни камъкът пред страните от Западните Балкани. Ако те не си изяснят взаимоотношенията между тях и не създадат взаимни взаимни отстъпки, доста мъчно ще бъдат признати в Европейски Съюз. Председателят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер в прав текст в Екологичен потенциал съобщи, че няма да одобряват страни за пълноправни членки на Съюза, в случай че имат неизяснени разногласия и спорове между тях!
От своя страна Европейски Съюз би трябвало да одобри обстоятелството, че бъдещето на Западните Балкани е в съюза! Ангажиментът на Европейски Съюз е да насърчава и окуражава тези страни да правят нужните промени, да ги подкрепя за подобряването на транспортната, енергийната, информационната и просветителната инфраструктура. Европейски Съюз би трябвало ясно и изрично да съобщи на страните от Западните Балкани, че в близко бъдеще, при осъществяване на критериите за участие, те ще бъдат признати в съюза. Поради тази причина евроинтеграцията на Западните Балкани би трябвало да е главен приоритет на Европейски Съюз, а не приоритет единствено на българското председателство.
Как стои въпросът с приемането на България за член на Шенгенското пространство?
Бъдещето на Европейски Съюз зависи от това, до каква степен страните членки ще бъдат солидарни и единни една с друга. Именно тази взаимност изисква България и Румъния да бъдат неотложно признати в Шенген.
Тази взаимност я виждам измежду голямата част от моите сътрудници в европарламента. На разискване по тематиката, с доста дребни изключения, съвсем всички членове на Европейския парламент изрично поддържаха желанието на България и Румъния час по-скоро да бъдат признати в Шенгенското пространство.
Това е и позицията на Европейска комисия. Проблемът е Съвета на Европейски Съюз, където няколко страни са срещу приемането на България и Румъния по чисто вътрешнополитически проблеми.
Никак не е заслужено да се ползват такива двойни стандарти към двете страни! Никак не е заслужено да не се прави оценка обстоятелството, че България има тежката отговорност за опазването на една толкоз сензитивна външна граница, каквато е границата с Турция, и че тя се оправя чудесно с тази задача.
Отдавна България е потвърдила, че генерира непоклатимост и сигурност в един толкоз комплициран и проблематичен регион. И по тази причина мнението на огромната част от сътрудниците ми е, че Съветът би трябвало неотложно да вземе решение за присъединението на България и Румъния към Шенгенското пространство. Ние би трябвало да се надигнем дружно и обединени против заканите в едно сплотено Шенгенско пространство. Най-добре ще е дружно да пазиме Шенген като едно от най-големите постижения на европейската интеграция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ