Големите момчета никога не забравят... майка си
Ашли Уорд – професор по държание на животните в университета в Сидни, разгласява интелигентна, занимателна и много ангажираща нова книга за държанието на животните, която може да ни шокира. Трябва да отбележим, че животните, които си сътрудничат се събират най-вече за... употреба, ликвидиране и изяждане на други животни.
Вземете началната му сцена от тропическите гори на северен Тринидад. С рухването на вечерния мрак прилепите-вампири напущат дневната си бърлога, изоставена къща, с цел да търсят кръв.
Всеки латентен бозайник е подобаваща цел, в това число хората, макар че наподобява избират козите .
Прилепът върколак има антикоагулант в слюнката си, тъй че кръвта просто продължава да тече и той може да погълне една трета от телесното си тегло в кръв за една нощ. След това се прибира у дома преди зазоряване. Но ето съдействието с другите прилепи: всеки различен прилеп върколак в колонията, който не е съумял да откри храна, ще бъде хранен от своите сътрудници прилепи, които ще повръщат кръв, за може гладният да я погълне.
А какво да кажем за богатия прочувствен живот на слоновете и тяхната невероятна памет. Зовът на женски слон, напуснал фамилията си преди 12 години, провокира шумно посрещане от някогашното ѝ стадо. При някои възрастни слонове в зоопарковет
даже единствено миризмата на майка им провокира неспокойствие, макар че са били разграничени с нея преди 30 години .
Но грандиозната социалност в рой скакалци е напряко удивителна. Авторът дефинира като „ надълбоко злокобен “ фактът, че с изключение на да изяждат реколтата на фермерите, ненаситните скакалци с възторг биха се яли и взаимно. Скакалците не желаят други скакалци да се доближават прекомерно близо зад тях или „ просто ще им сдъвкат задниците “.
Отново и още веднъж стадните животни отразяват като в огледало нашето лично човешко държание и от време на време ни е неловко да виждаме истината. Точно като нас, най-социалните и кооперативни животни могат да водят война между тях. Мравките и термитите са в яростен спор от милиони години, мравките нахлуват в една от тези зрелищни термитни могили с вярата да отнесат колкото се може повече ларви за храна.
При първата офанзива на мравките, термитите подвигат паника, като удрят главите си във вътрешните стени на могилата
при което бойците термити се натрупват на входовете на могилата, образувайки кордон. „ Борбата е жестока; жертвите се усилват бързо “, като най-големите мравки се заемат непосредствено с термитите, до момента в който по-малките мравки се пробват да се промъкнат около кордона и да влязат вътре.
Термитите служащи ще употребяват прясна тиня, с цел да запечатат личната си кралица в нейната кралска стая, с цел да е в сигурност, до момента в който други прибягват до все по-отчаяни тактики, с цел да прогонят мравките.
Невероятно, някои по-стари термити
могат да се трансфорат в атентатори самоубийци :
те носят „ торбичка със сини кристали на медна основа на гърба си “ и когато атакуваща мравка захапе в нея, следва „ мини детонация, която обсипва нападателите с нездравословни химикали “. Що се отнася до това какво се случва, когато амазонските мравки се изправят против мравките Formica и самите кралици се изправят еднa против другa... това си е чист филм на ужасите.
За разтуха, имаме по-миловидното държание на кравите. Младите юници са добре известни с това, че поемат опасности и изследват всичко ново, само че „ старите крави в действителност не обичат изненадите “, те са създания на рутината и им лишава доста време да свикнат с непознати.
Напомня ли ви на различен тип? Ние самите сме стадни животни, „ овце “, както обидно се назоваваме сами себе си. Ние сме способни на най-голяма храброст и всеотдайност в отбраната на другите, само че както посочи най-великият от всички натуралисти, Чарлз Дарвин,
доста елементарно е да бъдем водени и доминирани:
„ Пълното послушание като цяло зависи от социалността на едно животно и навиците му “.
Ако можем да извлечем някакви уроци от природата (а това постоянно е спорно), може би това значи, че най-малко би трябвало да избираме своите водачи рационално.
По темата
Вземете началната му сцена от тропическите гори на северен Тринидад. С рухването на вечерния мрак прилепите-вампири напущат дневната си бърлога, изоставена къща, с цел да търсят кръв.
Всеки латентен бозайник е подобаваща цел, в това число хората, макар че наподобява избират козите .
Прилепът върколак има антикоагулант в слюнката си, тъй че кръвта просто продължава да тече и той може да погълне една трета от телесното си тегло в кръв за една нощ. След това се прибира у дома преди зазоряване. Но ето съдействието с другите прилепи: всеки различен прилеп върколак в колонията, който не е съумял да откри храна, ще бъде хранен от своите сътрудници прилепи, които ще повръщат кръв, за може гладният да я погълне.
А какво да кажем за богатия прочувствен живот на слоновете и тяхната невероятна памет. Зовът на женски слон, напуснал фамилията си преди 12 години, провокира шумно посрещане от някогашното ѝ стадо. При някои възрастни слонове в зоопарковет
даже единствено миризмата на майка им провокира неспокойствие, макар че са били разграничени с нея преди 30 години .
Но грандиозната социалност в рой скакалци е напряко удивителна. Авторът дефинира като „ надълбоко злокобен “ фактът, че с изключение на да изяждат реколтата на фермерите, ненаситните скакалци с възторг биха се яли и взаимно. Скакалците не желаят други скакалци да се доближават прекомерно близо зад тях или „ просто ще им сдъвкат задниците “.
Отново и още веднъж стадните животни отразяват като в огледало нашето лично човешко държание и от време на време ни е неловко да виждаме истината. Точно като нас, най-социалните и кооперативни животни могат да водят война между тях. Мравките и термитите са в яростен спор от милиони години, мравките нахлуват в една от тези зрелищни термитни могили с вярата да отнесат колкото се може повече ларви за храна.
При първата офанзива на мравките, термитите подвигат паника, като удрят главите си във вътрешните стени на могилата
при което бойците термити се натрупват на входовете на могилата, образувайки кордон. „ Борбата е жестока; жертвите се усилват бързо “, като най-големите мравки се заемат непосредствено с термитите, до момента в който по-малките мравки се пробват да се промъкнат около кордона и да влязат вътре.
Термитите служащи ще употребяват прясна тиня, с цел да запечатат личната си кралица в нейната кралска стая, с цел да е в сигурност, до момента в който други прибягват до все по-отчаяни тактики, с цел да прогонят мравките.
Невероятно, някои по-стари термити
могат да се трансфорат в атентатори самоубийци :
те носят „ торбичка със сини кристали на медна основа на гърба си “ и когато атакуваща мравка захапе в нея, следва „ мини детонация, която обсипва нападателите с нездравословни химикали “. Що се отнася до това какво се случва, когато амазонските мравки се изправят против мравките Formica и самите кралици се изправят еднa против другa... това си е чист филм на ужасите.
За разтуха, имаме по-миловидното държание на кравите. Младите юници са добре известни с това, че поемат опасности и изследват всичко ново, само че „ старите крави в действителност не обичат изненадите “, те са създания на рутината и им лишава доста време да свикнат с непознати.
Напомня ли ви на различен тип? Ние самите сме стадни животни, „ овце “, както обидно се назоваваме сами себе си. Ние сме способни на най-голяма храброст и всеотдайност в отбраната на другите, само че както посочи най-великият от всички натуралисти, Чарлз Дарвин,
доста елементарно е да бъдем водени и доминирани:
„ Пълното послушание като цяло зависи от социалността на едно животно и навиците му “.
Ако можем да извлечем някакви уроци от природата (а това постоянно е спорно), може би това значи, че най-малко би трябвало да избираме своите водачи рационално.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ