Асеновград. Поп Ангел Чолаков е един от основните двигатели на

Асеновград. Поп Ангел Чолаков е един от главните мотори на Съединението, предвожда Конушенската чета към Пловдив. Това сподели за Радио „ Фокус “ – Пловдив историкът и шеф на Историческия музей в Асеновград Иван Дуков във връзка навършването на 133 години от Съединението на България. По думите му, Асеновградският регион също има своето място във великата епопея на Съединението. „ Трябва да се означи една забавна специфичност, особено за Асеновград. Центърът на съединисткото придвижване не е Асеновград в нашия регион, а Конуш. По това време Конуш е център на самата околия. Знаем, че Станимака, остарелият Асеновград, е обитаем с население, което главно е с гръцко съзнание. И макар, че тук пораждат концепциите за основаване на тайния революционен комитет за Съединението, с присъединяване на Пере Тошев, Панайот Сребров и други, би трябвало да се означи, че активността е доста по-свита, доста по-ограничена за разлика от тази в близките села, където българското съзнание кара популацията да работи доста по-активно “, разяснява Дуков. Той описа, че един от главните участници в основаването на комитетите за Съединистките битки е поп ангел Чолаков. „ Това е един български духовник, чиято съществена цел е да провежда въоръжена чета, с която да се включи в битките за Съединението. Още преди Освобождението, самият той е член на БРЦК. Предполагаемо са се осъществили срещи сред него и Апостола на свободата Васил Левски. Трябва да се означи, че в нощта против 6-ти септември четата, ръководена от поп Ангел Чолаков, потегля от Конуш. В деня на Съединението самият той влиза, дружно с четниците, триумфално в Пловдив, както е маркирано, на бял кон, с гола сабя в едната ръка, а в другата държи сребърен кръст. Пред Конака в Пловдив той „ осветява “ Съединението “, уточни шефът на Историческия музей в Асеновград.
Иван Дуков означи, че една година преди Съединението и близо 10 години преди основаването на ВМОРО, в Асеновград, под подстрекателство на Пере Тошев, се основава революционен комитет, който би трябвало да работи с съществена задача за обединяването на България и то освен на Източна Румелия с Княжество България, само че и на Македония. „ Тук в Станимака имаме един идеологически революционен проблясък за една единна вътрешна организация, която да продължи напъните на Левски и неговите съратници, и да докара до независимо обединяване на българите от разпокъсаните след Берлинския конгрес етнически български територии “, сподели Дуков.
Историкът уточни, че когато се приказва за Съединението на България, не би трябвало да се изпуска извънредно значимата фигура на Захари Стоянов, който е един от най-активните революционери, оглавяващи Съединистките битки. „ Знае се, че той се реалокира в Пловдив, който е столица на образуваната след Берлинския конгрес самостоятелна област Източна Румелия. Захари Стоянов е фигурата, която съумява да вдъхне революционния възторг на всички останали съединисти. Със своите изявления във вестник „ Борба “, с присъединяване на неговите съратници Коста Паница, Иван Андонов и други революционери, съумяват да провеждат цялата тази в действителност огромна интервенция по обединяването на Княжество България с Източна Румелия “, добави Иван Дуков.
Тони МИХАЙЛОВ