Боряна Димитрова пред Dir.bg: Вторият мандат означава, че сме тръгнали по пистата към избори
- Асен Василев разгласи, че първият мандат към този момент е зачеркнат и погледът на ПП-ДБ е към втория мандат. Какво следва?
- Ако тези думи са обща позиция на ПП-ДБ, а не персонална позиция на Асен Василев, те отразяват две неща. Първо, по-голямата степен на убеденост, която придобива ПП-ДБ след очевидния гаф на представянето на проектосписък на министри с несъгласувани имена. Тук не приказваме за антиконституционност, само че представянето на лист с несъгласувани имена е един тежък гаф от страна на госпожа Мария Габриел и на ГЕРБ, което, сякаш, подвига топката и самочувствието на ПП-ДБ. Така че те могат да бъдат по-силни в този преговорен развой. И на второ място - това значи, че към този момент доста решително се е тръгнало по пистата на изборите и се приближаваме към тях с бързи темпове. Тъй като не позволявам ГЕРБ да се съгласят да бъде направено държавно управление с втория мандат.
Моята оценка е, че по редица справедливи условия и поради задачите пред страната, а и заради геополитическата конюнктура, и двете страни си даваха доста добре сметка, че техният партиен, а и националният интерес, диктува да има държавно управление. Грубата им политическа и партийна неточност беше, че те взеха решение, че ще се образува държавно управление, преминавайки през пъкъла на взаимното извиване на ръце и взаимния шантаж. Мисля, че ясно си дават сметка, че при избори в този момент и едната, и другата политическа мощ ще претърпят тежки вреди. Какво ще стане - към този момент няма смисъл да гадаем, дано да изчакаме, само че във всички случаи към този момент и напрежението, и връзките сред тези политически сили са на най-ниската точка на доверие и на най-високата степен на неодобрение от страна на жителите. Но по-добре ужасяващ край, в сравнение с смут до безкрайност.
- Можеха ли да продължат договаряния в този миг сред ГЕРБ и ПП-ДБ и стига ли едно опрощение да спои разпоена сглобка?
- И двете страни си взривиха договарянията. Един преговорен развой, една ротация с доста огромни шансове да се случи, която не изглеждаше трагична, тъй като беше уговорена, само че тя беше самовзривена от вътрешната страна. Тези договаряния започнаха зле, още по-зле продължиха и сега, макар че вървят към своя край, доколкото е задействана конституционната процедура. Повече от месец гадаем дали ще се стигне до държавно управление, или до предварителни избори, и това не е инцидентно. Защото тези договаряния протичаха в условия на взаимно извиване на ръце, на примка на шията, на непрестанно слагане на условия, без взаимно почитание сред сътрудниците, без даже минимална политическа просвета, а с много внезапни обиди, шантажи и откровени закани. Погледнете - закани с какво? Заплахи с избори!
- Кога демонизирахме изборите, нали те бяха най-силното оръжие на демокрацията?
- Точно по тази причина го споделих - изборите са най-нормалната демократична процедура. Изборите са актът, който овластява тези, които, сякаш, в един миг са не запомнили, че също са определени с избран мандат, да извършват избрани отговорности. Защото на тях е делегирана власт, с цел да служат на публичното богатство - това от дълго време като че ли са го не запомнили. И внезапно стартират двама сътрудници да се заплашват: " Ако не извършите несъмнено изискване, отиваме на избори ". Чак става обидно за нас, като анализатори, да тълкуваме толкоз ниско ниво на политическа просвета, на политически разговор и на водене на договаряния. България не е единствената европейска страна, в която има сложни обединения, нито в която сътрудниците не са с близки възгледи и в другарски връзки сред водачите, само че уважението, което съществува сред политическите партии, заради това, че те са излъчени от гласоподавателите да съставляват техни ползи, е на радикално друго ниво от това, което наблюдавахме тук.
Съдя по реакциите на хората, по реакциите на сътрудници, с които беседваме по тази тематика - в действителност беше прекрачена една граница на най-нормалната и най-базисната политическа просвета. Така че дори към този момент по-малко забавният въпрос е дали ще се стигне до възобновяване на договаряния и образуване на държавно управление, или пък нови избори. Тук пред нас стои доста по-същественият въпрос - дали рецесията на доверие, предизвикана от метода на водене на договаряния, който демонстрираха досегашните сътрудници, няма да се стигне до такава взривоопасна рецесия на доверието, че ние към този момент да забележим и една рецесия в отношението на хората към представителната народна власт. Това са съществени въпроси, които ми се коства, че партиите изпускат, дотам вгледани в едно съответно министерско място, за което спорят, или в едно съответно съглашение. Не си дадоха сметка, че цялостната картина, хаосът, който създадоха, може не просто да усили градуса на публично напрежение и съмнение, само че и да продуцира една рецесия на представителната народна власт, от която сме единствено на крачка.
- Как ще се изрази тази рецесия, в още по-сериозен протест от гласоподавателите на идващите избори?
- Да, изцяло е допустимо, само че освен бойкотиране на избори, а и доста вероятен коренен отлив на доверие и към актуалните политически сътрудници. Проучванията на публичното мнение в една естествена среда не могат да се одобряват като сигурност за тези партии, че актуалните проценти са им обезпечени. По никакъв метод! Всяко едно разлюляване на политическата обстановка, повишение на политическата неустойчивост, градусът на политическото напрежение, знаем доста добре, че води до доста внезапна смяна на публичните настройки и тъкмо тогава са се появявали и нови политически субекти. Така че, доста ми се желае да кажа, че не може и не трябва да си представяме, че няма никакво значение по какъв начин се водят договарянията и че единствената цел би трябвало да бъде стигнаха ли до съглашение за държавно управление или до нови избори. Напротив, методът на водене на договарянията е една извънредно основна препоръка за това дали си коства да бъде продължено доверието към тези политически субекти, или не си коства.
- Нека да разясняваме два обстоятелството от последните 24 часа, които в допълнение взривиха съдружния мир - листата с министри, който Мария Габриел разгласи без единодушието им, и последвалите обиди по неин адрес от другата страна. Има ли по-виновен?
- И двата обстоятелството се вписват в общата логичност по какъв начин не би трябвало да водим договаряния. И двете случки демонстрират най-нагледно и най-остро какво значи да няма обикновена политическа просвета и отговорност във воденето на договаряния. Да, стана ясно към този момент, че указът на президента е във връзка с министър-председателя и в този смисъл не са конституционно закрепени имената на претендентите за министри. Само че какъв политически отзив е това да предложиш претенденти за министри без да си разговарял с тези хора? Това към този момент стана мотив и за фолклор - всеки да се пита дали няма някъде да бъде препоръчан в нечий лист. Но тук става дума за нещо доста по-съществено - за доверие сред политическите сътрудници и за обикновени правила за построяването на проектосъстав на кабинета.
- Да, само че нали се води ротация, която е била контрактувана от дълго време?
- Да, води се ротация, само че щеше да остане в тази догадка, в случай че бяха разменени единствено господин Денков с госпожа Габриел. В момента, в който стана ясно, че се приказва за промяна на една по-съществена част от министрите, към този момент не сме в догадка единствено на ротация. Тогава считам, че е обикновено да се желае единодушието на всеки един от тях дали да остане, или не, тъй като може да имат своите персонални съображения да бъдат или да не бъдат в избрана настройка. Вече е заменено изискването на кабинета. Това не е нелегитимно да има смяна на министрите, само че не е онази първична ротация. И в новата обстановка към този момент е изцяло обикновено да се желае мнението на хората, които са номинирани. Не мога да си показва въобще такава политическа формула, при която се сменя една основна част от министрите и тези министри не са известени, че ще се отиде при президента с предложение да бъдат включени в кабинет.
Абсолютно по същия метод, най-меко казано, в термините на неприемлива политическа просвета бих коментирала и обидата - да не си служим с евфемизми, към госпожа Мария Габриел. В политиката думите значат. В политиката думите тежат. И в случай че не можеш в такива сложни моменти да направиш трезва преценка на обстановката и да помислиш какви думи можеш да използваш към досегашния си сътрудник, а може би и предстоящ сътрудник, това никога не е отзив за естествени взаимоотношения - и политически, и човешки. Навсякъде думите тежат и те би трябвало да тежат. В противоположен случай излиза, че няма никакво значение какво приказваме. Смятам, че и от двете страни беше проявено една извънредно пренебрежение към българските жители. Защото и зад едната, и зад другата политическа мощ стоят гласоподаватели, стоят български жители, които се надяваха държавното управление им и хората, които са определени да ръководят, да се държат почтено, да спомагат за това българинът и България да имат самочувствие на картата на света. Извинете, но какво самочувствие, в случай че по този метод си приказват хора, които са в държавното управление и в най-висшите органи на ръководство на страната?
- Ако тези думи са обща позиция на ПП-ДБ, а не персонална позиция на Асен Василев, те отразяват две неща. Първо, по-голямата степен на убеденост, която придобива ПП-ДБ след очевидния гаф на представянето на проектосписък на министри с несъгласувани имена. Тук не приказваме за антиконституционност, само че представянето на лист с несъгласувани имена е един тежък гаф от страна на госпожа Мария Габриел и на ГЕРБ, което, сякаш, подвига топката и самочувствието на ПП-ДБ. Така че те могат да бъдат по-силни в този преговорен развой. И на второ място - това значи, че към този момент доста решително се е тръгнало по пистата на изборите и се приближаваме към тях с бързи темпове. Тъй като не позволявам ГЕРБ да се съгласят да бъде направено държавно управление с втория мандат.
Моята оценка е, че по редица справедливи условия и поради задачите пред страната, а и заради геополитическата конюнктура, и двете страни си даваха доста добре сметка, че техният партиен, а и националният интерес, диктува да има държавно управление. Грубата им политическа и партийна неточност беше, че те взеха решение, че ще се образува държавно управление, преминавайки през пъкъла на взаимното извиване на ръце и взаимния шантаж. Мисля, че ясно си дават сметка, че при избори в този момент и едната, и другата политическа мощ ще претърпят тежки вреди. Какво ще стане - към този момент няма смисъл да гадаем, дано да изчакаме, само че във всички случаи към този момент и напрежението, и връзките сред тези политически сили са на най-ниската точка на доверие и на най-високата степен на неодобрение от страна на жителите. Но по-добре ужасяващ край, в сравнение с смут до безкрайност.
- Можеха ли да продължат договаряния в този миг сред ГЕРБ и ПП-ДБ и стига ли едно опрощение да спои разпоена сглобка?
- И двете страни си взривиха договарянията. Един преговорен развой, една ротация с доста огромни шансове да се случи, която не изглеждаше трагична, тъй като беше уговорена, само че тя беше самовзривена от вътрешната страна. Тези договаряния започнаха зле, още по-зле продължиха и сега, макар че вървят към своя край, доколкото е задействана конституционната процедура. Повече от месец гадаем дали ще се стигне до държавно управление, или до предварителни избори, и това не е инцидентно. Защото тези договаряния протичаха в условия на взаимно извиване на ръце, на примка на шията, на непрестанно слагане на условия, без взаимно почитание сред сътрудниците, без даже минимална политическа просвета, а с много внезапни обиди, шантажи и откровени закани. Погледнете - закани с какво? Заплахи с избори!
- Кога демонизирахме изборите, нали те бяха най-силното оръжие на демокрацията?
- Точно по тази причина го споделих - изборите са най-нормалната демократична процедура. Изборите са актът, който овластява тези, които, сякаш, в един миг са не запомнили, че също са определени с избран мандат, да извършват избрани отговорности. Защото на тях е делегирана власт, с цел да служат на публичното богатство - това от дълго време като че ли са го не запомнили. И внезапно стартират двама сътрудници да се заплашват: " Ако не извършите несъмнено изискване, отиваме на избори ". Чак става обидно за нас, като анализатори, да тълкуваме толкоз ниско ниво на политическа просвета, на политически разговор и на водене на договаряния. България не е единствената европейска страна, в която има сложни обединения, нито в която сътрудниците не са с близки възгледи и в другарски връзки сред водачите, само че уважението, което съществува сред политическите партии, заради това, че те са излъчени от гласоподавателите да съставляват техни ползи, е на радикално друго ниво от това, което наблюдавахме тук.
Съдя по реакциите на хората, по реакциите на сътрудници, с които беседваме по тази тематика - в действителност беше прекрачена една граница на най-нормалната и най-базисната политическа просвета. Така че дори към този момент по-малко забавният въпрос е дали ще се стигне до възобновяване на договаряния и образуване на държавно управление, или пък нови избори. Тук пред нас стои доста по-същественият въпрос - дали рецесията на доверие, предизвикана от метода на водене на договаряния, който демонстрираха досегашните сътрудници, няма да се стигне до такава взривоопасна рецесия на доверието, че ние към този момент да забележим и една рецесия в отношението на хората към представителната народна власт. Това са съществени въпроси, които ми се коства, че партиите изпускат, дотам вгледани в едно съответно министерско място, за което спорят, или в едно съответно съглашение. Не си дадоха сметка, че цялостната картина, хаосът, който създадоха, може не просто да усили градуса на публично напрежение и съмнение, само че и да продуцира една рецесия на представителната народна власт, от която сме единствено на крачка.
- Как ще се изрази тази рецесия, в още по-сериозен протест от гласоподавателите на идващите избори?
- Да, изцяло е допустимо, само че освен бойкотиране на избори, а и доста вероятен коренен отлив на доверие и към актуалните политически сътрудници. Проучванията на публичното мнение в една естествена среда не могат да се одобряват като сигурност за тези партии, че актуалните проценти са им обезпечени. По никакъв метод! Всяко едно разлюляване на политическата обстановка, повишение на политическата неустойчивост, градусът на политическото напрежение, знаем доста добре, че води до доста внезапна смяна на публичните настройки и тъкмо тогава са се появявали и нови политически субекти. Така че, доста ми се желае да кажа, че не може и не трябва да си представяме, че няма никакво значение по какъв начин се водят договарянията и че единствената цел би трябвало да бъде стигнаха ли до съглашение за държавно управление или до нови избори. Напротив, методът на водене на договарянията е една извънредно основна препоръка за това дали си коства да бъде продължено доверието към тези политически субекти, или не си коства.
- Нека да разясняваме два обстоятелството от последните 24 часа, които в допълнение взривиха съдружния мир - листата с министри, който Мария Габриел разгласи без единодушието им, и последвалите обиди по неин адрес от другата страна. Има ли по-виновен?
- И двата обстоятелството се вписват в общата логичност по какъв начин не би трябвало да водим договаряния. И двете случки демонстрират най-нагледно и най-остро какво значи да няма обикновена политическа просвета и отговорност във воденето на договаряния. Да, стана ясно към този момент, че указът на президента е във връзка с министър-председателя и в този смисъл не са конституционно закрепени имената на претендентите за министри. Само че какъв политически отзив е това да предложиш претенденти за министри без да си разговарял с тези хора? Това към този момент стана мотив и за фолклор - всеки да се пита дали няма някъде да бъде препоръчан в нечий лист. Но тук става дума за нещо доста по-съществено - за доверие сред политическите сътрудници и за обикновени правила за построяването на проектосъстав на кабинета.
- Да, само че нали се води ротация, която е била контрактувана от дълго време?
- Да, води се ротация, само че щеше да остане в тази догадка, в случай че бяха разменени единствено господин Денков с госпожа Габриел. В момента, в който стана ясно, че се приказва за промяна на една по-съществена част от министрите, към този момент не сме в догадка единствено на ротация. Тогава считам, че е обикновено да се желае единодушието на всеки един от тях дали да остане, или не, тъй като може да имат своите персонални съображения да бъдат или да не бъдат в избрана настройка. Вече е заменено изискването на кабинета. Това не е нелегитимно да има смяна на министрите, само че не е онази първична ротация. И в новата обстановка към този момент е изцяло обикновено да се желае мнението на хората, които са номинирани. Не мога да си показва въобще такава политическа формула, при която се сменя една основна част от министрите и тези министри не са известени, че ще се отиде при президента с предложение да бъдат включени в кабинет.
Абсолютно по същия метод, най-меко казано, в термините на неприемлива политическа просвета бих коментирала и обидата - да не си служим с евфемизми, към госпожа Мария Габриел. В политиката думите значат. В политиката думите тежат. И в случай че не можеш в такива сложни моменти да направиш трезва преценка на обстановката и да помислиш какви думи можеш да използваш към досегашния си сътрудник, а може би и предстоящ сътрудник, това никога не е отзив за естествени взаимоотношения - и политически, и човешки. Навсякъде думите тежат и те би трябвало да тежат. В противоположен случай излиза, че няма никакво значение какво приказваме. Смятам, че и от двете страни беше проявено една извънредно пренебрежение към българските жители. Защото и зад едната, и зад другата политическа мощ стоят гласоподаватели, стоят български жители, които се надяваха държавното управление им и хората, които са определени да ръководят, да се държат почтено, да спомагат за това българинът и България да имат самочувствие на картата на света. Извинете, но какво самочувствие, в случай че по този метод си приказват хора, които са в държавното управление и в най-висшите органи на ръководство на страната?
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ