Топ хореографът на „Арабеск“ Асен Наков пред „Труд“: Човек е толкова различен, колкото дни в живота си има
Асен Наков е от хората на изкуството, с които радетелите на българщината могат да се гордеят. Талантите от неговата големина (и като танцьор, и като хореограф) са необичайност, даже световно видяно. Той е от звездите на именитата балетна натрупа „ Арабеск “, която през този сезон отбелязва 50-годишния си празник. Във връзка с него месец ноември е разгласен за месец на младите хореографи, един от които е Наков.
– Г-н Наков, следва ви премиера. Какво да чакат феновете на 16 ноември на сцената на Музикалния спектакъл?
– На 16 ноември фондация Fineact, с поддръжката на Министерството на култкурата, на Музикален и балетен център „ Стефан Македонски “ и на балет „ Арабеск “ ще показа премиера от две хореографии – на Филип Миланов и моята, с общо заглавие „ Градски звук – Черната кутия “. Това е продължение на миналогодишния план „ Градски звук “, който беше показан в Ларгото на Министерски съвет. „ Черна кутия “ е защото този път продължението се случва на сцената. Идеята е името „ Градски звук “, да бъде разпознаваемо в бъдеще, т.е. този план да продължи да съществува и през годините под разнообразни форми и с разнообразни насоки. Темата ще бъде друга всякога, само че ще се занимава с проблемите на обществото.
Този път ще покажем някои страни от човешката същина. Моята миниатюра се споделя „ Моето второ аз “ и третира вътрешните спорове на съвсем всеки човек, компромисите, които би трябвало да прави, с цел да остане в мир със себе си. Тези проблеми се интерпретират от Ницше в няколко негови творби. Въпросът е до каква степен е здравословно да се вършат взаимни отстъпки. Общо взето, и другарството също се основава на сходен тип взаимоотношения.
– Балет „ Арабеск “ е първокласна натрупа от блестящи танцьори и хореографи, за чието битие част от хората в България даже не знаят. На какво се дължи това?
– Нашата натрупа е с доста млади танцьори, има много хубави постановки и в последно време публиката е повече, само че хората в действителност избират да гледат или класика, или просто по-ведри неща. Причината е, че проблемите им са задоволително доста, с цел да отидат в театъра и да гледат… още проблеми.
– По какъв метод избирате тематиките за хореографиите си?
– Всеки човек носи проблемите в себе си и по тази причина става въпрос в „ Моето второ Аз “. Примерно, мои сътрудници влизат малко смутени един към различен в залата на подготовка. Не са се карали, само че са имали някакви разногласия. Единият се извинява, другият е намусен, третият е сърдит, тъй като това се случва по време на подготовка, четвърти си гледа работата прецизно и съществено. И като ги събереш тези четиримата, и си представиш, че това е един човек в неговите лудости… Ето по този начин се получи „ Моето второ Аз “. Симбиоза сред другите характери, които всеки човек има вътре в себе си. Ако всички хора са подредени и стерилни, просто няма да е забавно. „ Градски звук “ е за хората, които си шумят в разнообразни тоналности.
– В какво съгласно вас се състои главният проблем за развиването на културата у нас?
– Едно време се отделяха време и пари за просвета. Сега също се отделят пари, само че самото внимание на обществото е ориентирано в друга посока. Занимават се с всичко останало, само че не и с просвета. Смея да настоявам, че България е с доста висока културна история. Страната ни към момента е напред в много сфери на изкуството. Но това няма да е още задълго, в случай че обществото ни продължава да е по този начин едва заинтригувано.
– Защо се е получило по този начин, че в обществото няма интерес към културата?
– Заради проблемите, които занимават всеки българин. Битови, обществени, политически също. Това, че непрестанно се сменят министри и държавни управления, оказва въздействие. Администрацията като се смени няколко пъти – оттова идва и нейната бавност. След като назначиш един човек, на него му е нужно физическо време да се приспособява и да навлезе в работата – един интервал от към година. Според мен фрагментите, които са скъпи, би трябвало да остават във всичките сфери, без значение от промяната на държавните управления.
– Смятате ли, че отношението към танца е по-нехайно, в сравнение с към останалите театрални изкуства?
– Самото танцово изкуство се развива много интензивно. Има доста кадърни хора в нашата сфера. Министерството на културата и частни организации отделят пари, има субсиди. Не е като да няма културни събития. Въпросът е в гледаемостта. На обществеността тези планове би трябвало да се показват може би по друг метод, с цел да се заинтригуват и младежите. Иначе, съгласно мен, всичко си е наред. Малко изпитание, и може да се получат много приятни неща. Като цяло нещата в страната се усъвършенстват, само че с по-бавни темпове от нужното.
– Искал ли сте да станете балетист като дете?
– Моят татко беше балетист и беше срещу, само че майка ми ме прати в хореографското учебно заведение. Докато схвана какво става, към този момент бях в десети клас. Въпреки, че се справях обичайно, взех решение, че е по-добре да изучавам стопанска система. И започнах да се приготвям за изпит, да изучавам тематики за Икономическия университет. Бях си ги научил съвършено, подадох си документите и в деня на изпита се отхвърлих. Падна се една от тематиките, които знаех най-добре. Бях 100 % вътре. Но в това време в десети клас Маргарита Арнаудова – шеф на балет „ Арабеск “ по това време, ни предложения да влезем в трупата със съученика ми Милен Петров. След първата година на акомодация съвсем незабавно стартира да ни дава по-солови неща. Може би това, че към този момент съм бил в „ Арабеск “, е трансформирало мнението ми и съм решил да не се явявам на изпит.
– Съжалявате ли, че не сте приключил стопанска система?
– Не, по никакъв метод не скърбя. Тогава щях да изпусна целия си живот, който беше доста забавен.
– А за това, че не сте постъпил в Софийската опера?
– Не, в никакъв случай не съм съжалявал за нищо, което съм правил. В един миг бях канен да играя там театър – в „ Козият рог “. Бях много изплашен от това, че би трябвало да си партнирам с Маша Илиева и с още други звезди на операта. След като влязох в „ Арабеск “ няколко пъти ме питаха от операта: „ Ама сигурен ли си, не искаш ли при нас? “
– Защо татко ви не е желал да станете балетист?
– Защото знае какво натоварване е – и психическо, и физическо.
– В подобен случай вашето дете с Даниела Иванова (също звезда от трупата на „ Арабеск “ – бел. ред.) ще го пуснете ли да играе балет?
– Тя към този момент играе. Даже сама се е записала в детската градина на танци, без ние да разберем. Ние бяхме я записали на приложни изкуства и британски. Оказа се, че ходела в групата по танци. Ние сме срещу тъкмо по същите аргументи, поради които и татко ми е бил срещу. Защото това е неблагодарна специалност. Първо, заплащането е ниско. Второ, физическата болежка е много огромна, доста постоянно и душевен е тежко. Нашите танцьори сега репетират по четири или пет неща дневно. И би трябвало да пресъздават разнообразни облици, да са вътре в нещата, другояче не става, а това е пъклен турдно и изморително. Отделно вървят и на участия, тъй като заплатите им се ниски и би трябвало да изкарват в допълнение пари. Те живеят с по 10-12-14 часа дневно работа.
– Кога решихте, че може да хореографирате?
– В процеса на нашата работа по този начин се случва, че постоянно идва някой хореограф, изключително от чужбина, който показва стила си. И какво става? Например слага едно соло от 3 минути, само че му липсва най-важното: настроението на самия танцьор, неговите придвижвания, неговият метод на изложение. И ние започваме да хореографираме сега, в който ни възложат да изразим себе си – може би в 4 придвижвания с ръце, с глава, с експресивен тил. Колкото и да е необичайно, човек като стои с тил, може да стои по 100 разнообразни метода: дали е запъхтян, дали главата му е наведена, дали е провиснал, или гледа встрани – той показва разнообразни страсти. Точно това е забавното в нашата работа по принцип – че човек е толкоз друг, колкото дни в живота си има.
– Липсата на информация ли кара хората да си фантазират измислици за балетистите?
– Един човек беше коментирал в обществената мрежа, че „ арабеск “ идва от украсата на арките в арабския свят. И добавя: „ аман от проарабски пропаганди “. Името на балет „ Арабеск “ идва от поза в класическия балет, разказана още в ХVII век във френското кралско учебно заведение по танцово изкуство. Навремето децата от учебно заведение ги водеха всеки месец на детски балетен театър. Балетната аудитория се основава. Не можеш внезапно да я откраднеш. Балетът е най-сложното изкуство. Ако не бъде учтив фенът, доста мъчно ще повтори да гледа „ тия с клинчетата “ – има и такива изявления. Съвременният танц е по-свободен и феновете може да се приспособяват по-бързо.
– Обиколили сте целия свят с трупата на „ Арабеск “. Били сте и на едно доста забавно място – Северна Корея. по какъв начин се случи че заминахте?
– Там бяхме аз и една моя колежка – Теодора Стефанова. Бяхме изпратени през 2001 година от Министерството на културата, с цел да представим България на огромен интернационален фестивал.
– Имахте ли опция да говорите с локални хора?
– С локални хора нямаш право да приказваш. Защото сега, в който приказваш с локални хора, самите локални хора, в случай че не са оторизирани от Партията, биват обсъждани като шпиони, които предават информация пред чужденци.
– Тоест, в случай че заговорите някого на улицата, той няма да ви отвърне?
– Не, дори ще избяга. Дори няма да ви разреши да го снимате. Случвало ми се е да запитвам полицайка за посоката, и тя да се отдръпва от мен. И другото нещо – не ме позволиха да вляза в хранителен магазин. Видях единствено, че на рафтовете има единствено един артикул от край до край. Някакъв тип храна. Доколкото знам, храната се дава с купони и по дни, като имаш дневна дажба. Там има желязна дисциплинираност и престъпността е нулева. Мъжете вървят за 7 години в казармата, дамите – за пет. Законите са такива, че доколкото съм чувал, следствията са освен за провинилия се, само че и за цялото му семейство, съвсем всичките му близки биват осъдени. Направи ми усещане, че като кацнахме със самолета – бяхме 120 актьори и хора на изкуството от целия свят, може би ходихме пешком 4 километра. През цялото шествие имаше от двете страни хора, облечени в национални носии, строени с децата си, махащи с букети с тяхното цвете, кимченирия. Колкото и да е необичайно, доста страни, които са срещу КНДР, все пак изпращат своите културни посланици на севернокорейските фестивали, естествено, отдадени на Ким Ир Сен. Културата и изкуството са нещо доста значимо, един тип политика, връзка на друго равнище.
– В Северна Корея сте имал шанса да попаднете на място, където доста рядко са стъпвали чужденци – в болничното заведение. Как беше там?
– Там заболях от шарка. След като ме излекуваха, до момента в който очаквам да отпътува от страната, севернокорейците нямаше какво да ме вършат. Всички чужденци си бяха тръгнали. Нашият дипломат направи невъзможното и съумя да ми извади позволение да се разхождам свободно по улиците. По принцип чужденците се движехме единствено с конвой. Петзвездният хотел, в който ни бяха настанили, беше на островче по средата на реката. Като тръгнеш да излизаш, споделят доста общително: „ Стоп, дотук. Моля, върнете се назад. “ Иначе в болничното заведение хората доста добре се отнасяха с мен. Въпреки, че съм най-обикновен човек, за мен се грижеше непрекъснато професор, който беше с не знам какъв брой научни степени и ордени и знаеше 6 езика. Този професор ми беше като здравна сестра: единствено да охна, и идва да ми бие инжекция. Това, което ми направи усещане, е че витамин С доста нищожно се даваше – в хартийки и счукан на прахуляк. Тези хора нямаха и медикаменти. Тоест, поради това че са капсуловани от останалия свят, те нямат съвсем никакви консумативи за живот.
– Имал сте опция да работите в чужбина. Защо не останахте?
– Майка ми е половин испанка от Валенсия и по принцип постоянно съм имал възможностат да пребивавам в Испания. Сигурно един ден ще отида там да пребивавам, тъй като е хубаво място за живеене. За работата обаче има един проблем, с който всичките ми сътрудници са се сблъсквали. В Швейцария, Германия, Австрия, Франция, а и на множеството места, трупите употребяват 10 години танцьорите, след което им споделят „ свободни сте “. А и неприятното е, че на всички места чужденецът е чужденец. Аз по тази причина считам че мястото ми е в България. Тук имам доста повече благоприятни условия, в сравнение с запад. Идват при нас хора от тези страни, които си показват че са носители на кой знае каква просвета. Някой път са били гротескни. Идват да ни „ образоват “ танцьори, които в действителност са доста под нашето равнище – освен за нашата натрупа, само че и за равнището в България. Арогантни и със самочувствие. Казват че нещо си се прави по еди какъв си метод, а ти към този момент си го разкрил това преди 10 години. И казваш: Ами, да. Ние към този момент го знаем. Така че ние не сме толкоз обратно в България.
– Какво ще посъветвате хората, които демонстрират любознание, само че се усещат некомпетентни и по тази причина не се престрашават да посетят балетен театър?
– Да опитат, единствено това. Един път може да не схванат, повторно дано да отидат на друг тип балет, и по този начин два-три пъти, пък в случай че и тогава не им е харесало, да не вървят. То се прави за наслаждение.
Нашият посетител
Асен Наков е хореограф на Балет “Арабеск ” и дълготраен премиер-солист на трупата. Носител е на “Кристална лира ” за върхови достижения в танцовото изкуство. Спектаклите му “Необходима търпимост ”, “Огледало на времето ” и “Паралелна действителност ” са в репертоара на балет “Арабеск ”. С творбата “Малки правила ” става притежател на премиите на публиката и на журито на VІІІ конкурс за модерна хореография “Маргарита Арнаудова ”.
– Г-н Наков, следва ви премиера. Какво да чакат феновете на 16 ноември на сцената на Музикалния спектакъл?
– На 16 ноември фондация Fineact, с поддръжката на Министерството на култкурата, на Музикален и балетен център „ Стефан Македонски “ и на балет „ Арабеск “ ще показа премиера от две хореографии – на Филип Миланов и моята, с общо заглавие „ Градски звук – Черната кутия “. Това е продължение на миналогодишния план „ Градски звук “, който беше показан в Ларгото на Министерски съвет. „ Черна кутия “ е защото този път продължението се случва на сцената. Идеята е името „ Градски звук “, да бъде разпознаваемо в бъдеще, т.е. този план да продължи да съществува и през годините под разнообразни форми и с разнообразни насоки. Темата ще бъде друга всякога, само че ще се занимава с проблемите на обществото.
Този път ще покажем някои страни от човешката същина. Моята миниатюра се споделя „ Моето второ аз “ и третира вътрешните спорове на съвсем всеки човек, компромисите, които би трябвало да прави, с цел да остане в мир със себе си. Тези проблеми се интерпретират от Ницше в няколко негови творби. Въпросът е до каква степен е здравословно да се вършат взаимни отстъпки. Общо взето, и другарството също се основава на сходен тип взаимоотношения.
– Балет „ Арабеск “ е първокласна натрупа от блестящи танцьори и хореографи, за чието битие част от хората в България даже не знаят. На какво се дължи това?
– Нашата натрупа е с доста млади танцьори, има много хубави постановки и в последно време публиката е повече, само че хората в действителност избират да гледат или класика, или просто по-ведри неща. Причината е, че проблемите им са задоволително доста, с цел да отидат в театъра и да гледат… още проблеми.
– По какъв метод избирате тематиките за хореографиите си?
– Всеки човек носи проблемите в себе си и по тази причина става въпрос в „ Моето второ Аз “. Примерно, мои сътрудници влизат малко смутени един към различен в залата на подготовка. Не са се карали, само че са имали някакви разногласия. Единият се извинява, другият е намусен, третият е сърдит, тъй като това се случва по време на подготовка, четвърти си гледа работата прецизно и съществено. И като ги събереш тези четиримата, и си представиш, че това е един човек в неговите лудости… Ето по този начин се получи „ Моето второ Аз “. Симбиоза сред другите характери, които всеки човек има вътре в себе си. Ако всички хора са подредени и стерилни, просто няма да е забавно. „ Градски звук “ е за хората, които си шумят в разнообразни тоналности.
– В какво съгласно вас се състои главният проблем за развиването на културата у нас?
– Едно време се отделяха време и пари за просвета. Сега също се отделят пари, само че самото внимание на обществото е ориентирано в друга посока. Занимават се с всичко останало, само че не и с просвета. Смея да настоявам, че България е с доста висока културна история. Страната ни към момента е напред в много сфери на изкуството. Но това няма да е още задълго, в случай че обществото ни продължава да е по този начин едва заинтригувано.
– Защо се е получило по този начин, че в обществото няма интерес към културата?
– Заради проблемите, които занимават всеки българин. Битови, обществени, политически също. Това, че непрестанно се сменят министри и държавни управления, оказва въздействие. Администрацията като се смени няколко пъти – оттова идва и нейната бавност. След като назначиш един човек, на него му е нужно физическо време да се приспособява и да навлезе в работата – един интервал от към година. Според мен фрагментите, които са скъпи, би трябвало да остават във всичките сфери, без значение от промяната на държавните управления.
– Смятате ли, че отношението към танца е по-нехайно, в сравнение с към останалите театрални изкуства?
– Самото танцово изкуство се развива много интензивно. Има доста кадърни хора в нашата сфера. Министерството на културата и частни организации отделят пари, има субсиди. Не е като да няма културни събития. Въпросът е в гледаемостта. На обществеността тези планове би трябвало да се показват може би по друг метод, с цел да се заинтригуват и младежите. Иначе, съгласно мен, всичко си е наред. Малко изпитание, и може да се получат много приятни неща. Като цяло нещата в страната се усъвършенстват, само че с по-бавни темпове от нужното.
– Искал ли сте да станете балетист като дете?
– Моят татко беше балетист и беше срещу, само че майка ми ме прати в хореографското учебно заведение. Докато схвана какво става, към този момент бях в десети клас. Въпреки, че се справях обичайно, взех решение, че е по-добре да изучавам стопанска система. И започнах да се приготвям за изпит, да изучавам тематики за Икономическия университет. Бях си ги научил съвършено, подадох си документите и в деня на изпита се отхвърлих. Падна се една от тематиките, които знаех най-добре. Бях 100 % вътре. Но в това време в десети клас Маргарита Арнаудова – шеф на балет „ Арабеск “ по това време, ни предложения да влезем в трупата със съученика ми Милен Петров. След първата година на акомодация съвсем незабавно стартира да ни дава по-солови неща. Може би това, че към този момент съм бил в „ Арабеск “, е трансформирало мнението ми и съм решил да не се явявам на изпит.
– Съжалявате ли, че не сте приключил стопанска система?
– Не, по никакъв метод не скърбя. Тогава щях да изпусна целия си живот, който беше доста забавен.
– А за това, че не сте постъпил в Софийската опера?
– Не, в никакъв случай не съм съжалявал за нищо, което съм правил. В един миг бях канен да играя там театър – в „ Козият рог “. Бях много изплашен от това, че би трябвало да си партнирам с Маша Илиева и с още други звезди на операта. След като влязох в „ Арабеск “ няколко пъти ме питаха от операта: „ Ама сигурен ли си, не искаш ли при нас? “
– Защо татко ви не е желал да станете балетист?
– Защото знае какво натоварване е – и психическо, и физическо.
– В подобен случай вашето дете с Даниела Иванова (също звезда от трупата на „ Арабеск “ – бел. ред.) ще го пуснете ли да играе балет?
– Тя към този момент играе. Даже сама се е записала в детската градина на танци, без ние да разберем. Ние бяхме я записали на приложни изкуства и британски. Оказа се, че ходела в групата по танци. Ние сме срещу тъкмо по същите аргументи, поради които и татко ми е бил срещу. Защото това е неблагодарна специалност. Първо, заплащането е ниско. Второ, физическата болежка е много огромна, доста постоянно и душевен е тежко. Нашите танцьори сега репетират по четири или пет неща дневно. И би трябвало да пресъздават разнообразни облици, да са вътре в нещата, другояче не става, а това е пъклен турдно и изморително. Отделно вървят и на участия, тъй като заплатите им се ниски и би трябвало да изкарват в допълнение пари. Те живеят с по 10-12-14 часа дневно работа.
– Кога решихте, че може да хореографирате?
– В процеса на нашата работа по този начин се случва, че постоянно идва някой хореограф, изключително от чужбина, който показва стила си. И какво става? Например слага едно соло от 3 минути, само че му липсва най-важното: настроението на самия танцьор, неговите придвижвания, неговият метод на изложение. И ние започваме да хореографираме сега, в който ни възложат да изразим себе си – може би в 4 придвижвания с ръце, с глава, с експресивен тил. Колкото и да е необичайно, човек като стои с тил, може да стои по 100 разнообразни метода: дали е запъхтян, дали главата му е наведена, дали е провиснал, или гледа встрани – той показва разнообразни страсти. Точно това е забавното в нашата работа по принцип – че човек е толкоз друг, колкото дни в живота си има.
– Липсата на информация ли кара хората да си фантазират измислици за балетистите?
– Един човек беше коментирал в обществената мрежа, че „ арабеск “ идва от украсата на арките в арабския свят. И добавя: „ аман от проарабски пропаганди “. Името на балет „ Арабеск “ идва от поза в класическия балет, разказана още в ХVII век във френското кралско учебно заведение по танцово изкуство. Навремето децата от учебно заведение ги водеха всеки месец на детски балетен театър. Балетната аудитория се основава. Не можеш внезапно да я откраднеш. Балетът е най-сложното изкуство. Ако не бъде учтив фенът, доста мъчно ще повтори да гледа „ тия с клинчетата “ – има и такива изявления. Съвременният танц е по-свободен и феновете може да се приспособяват по-бързо.
– Обиколили сте целия свят с трупата на „ Арабеск “. Били сте и на едно доста забавно място – Северна Корея. по какъв начин се случи че заминахте?
– Там бяхме аз и една моя колежка – Теодора Стефанова. Бяхме изпратени през 2001 година от Министерството на културата, с цел да представим България на огромен интернационален фестивал.
– Имахте ли опция да говорите с локални хора?
– С локални хора нямаш право да приказваш. Защото сега, в който приказваш с локални хора, самите локални хора, в случай че не са оторизирани от Партията, биват обсъждани като шпиони, които предават информация пред чужденци.
– Тоест, в случай че заговорите някого на улицата, той няма да ви отвърне?
– Не, дори ще избяга. Дори няма да ви разреши да го снимате. Случвало ми се е да запитвам полицайка за посоката, и тя да се отдръпва от мен. И другото нещо – не ме позволиха да вляза в хранителен магазин. Видях единствено, че на рафтовете има единствено един артикул от край до край. Някакъв тип храна. Доколкото знам, храната се дава с купони и по дни, като имаш дневна дажба. Там има желязна дисциплинираност и престъпността е нулева. Мъжете вървят за 7 години в казармата, дамите – за пет. Законите са такива, че доколкото съм чувал, следствията са освен за провинилия се, само че и за цялото му семейство, съвсем всичките му близки биват осъдени. Направи ми усещане, че като кацнахме със самолета – бяхме 120 актьори и хора на изкуството от целия свят, може би ходихме пешком 4 километра. През цялото шествие имаше от двете страни хора, облечени в национални носии, строени с децата си, махащи с букети с тяхното цвете, кимченирия. Колкото и да е необичайно, доста страни, които са срещу КНДР, все пак изпращат своите културни посланици на севернокорейските фестивали, естествено, отдадени на Ким Ир Сен. Културата и изкуството са нещо доста значимо, един тип политика, връзка на друго равнище.
– В Северна Корея сте имал шанса да попаднете на място, където доста рядко са стъпвали чужденци – в болничното заведение. Как беше там?
– Там заболях от шарка. След като ме излекуваха, до момента в който очаквам да отпътува от страната, севернокорейците нямаше какво да ме вършат. Всички чужденци си бяха тръгнали. Нашият дипломат направи невъзможното и съумя да ми извади позволение да се разхождам свободно по улиците. По принцип чужденците се движехме единствено с конвой. Петзвездният хотел, в който ни бяха настанили, беше на островче по средата на реката. Като тръгнеш да излизаш, споделят доста общително: „ Стоп, дотук. Моля, върнете се назад. “ Иначе в болничното заведение хората доста добре се отнасяха с мен. Въпреки, че съм най-обикновен човек, за мен се грижеше непрекъснато професор, който беше с не знам какъв брой научни степени и ордени и знаеше 6 езика. Този професор ми беше като здравна сестра: единствено да охна, и идва да ми бие инжекция. Това, което ми направи усещане, е че витамин С доста нищожно се даваше – в хартийки и счукан на прахуляк. Тези хора нямаха и медикаменти. Тоест, поради това че са капсуловани от останалия свят, те нямат съвсем никакви консумативи за живот.
– Имал сте опция да работите в чужбина. Защо не останахте?
– Майка ми е половин испанка от Валенсия и по принцип постоянно съм имал възможностат да пребивавам в Испания. Сигурно един ден ще отида там да пребивавам, тъй като е хубаво място за живеене. За работата обаче има един проблем, с който всичките ми сътрудници са се сблъсквали. В Швейцария, Германия, Австрия, Франция, а и на множеството места, трупите употребяват 10 години танцьорите, след което им споделят „ свободни сте “. А и неприятното е, че на всички места чужденецът е чужденец. Аз по тази причина считам че мястото ми е в България. Тук имам доста повече благоприятни условия, в сравнение с запад. Идват при нас хора от тези страни, които си показват че са носители на кой знае каква просвета. Някой път са били гротескни. Идват да ни „ образоват “ танцьори, които в действителност са доста под нашето равнище – освен за нашата натрупа, само че и за равнището в България. Арогантни и със самочувствие. Казват че нещо си се прави по еди какъв си метод, а ти към този момент си го разкрил това преди 10 години. И казваш: Ами, да. Ние към този момент го знаем. Така че ние не сме толкоз обратно в България.
– Какво ще посъветвате хората, които демонстрират любознание, само че се усещат некомпетентни и по тази причина не се престрашават да посетят балетен театър?
– Да опитат, единствено това. Един път може да не схванат, повторно дано да отидат на друг тип балет, и по този начин два-три пъти, пък в случай че и тогава не им е харесало, да не вървят. То се прави за наслаждение.
Нашият посетител
Асен Наков е хореограф на Балет “Арабеск ” и дълготраен премиер-солист на трупата. Носител е на “Кристална лира ” за върхови достижения в танцовото изкуство. Спектаклите му “Необходима търпимост ”, “Огледало на времето ” и “Паралелна действителност ” са в репертоара на балет “Арабеск ”. С творбата “Малки правила ” става притежател на премиите на публиката и на журито на VІІІ конкурс за модерна хореография “Маргарита Арнаудова ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ