Асен Колев: Директорите на училища да влязат в махалите заед...
Асен Колев е специалист по етнорелигиозните въпроси и националната сигурност. Член е на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Висшето си обучение приключва в Академия за обществени науки и стопанско управлени - София, през 1985 година пази дисертационен труд по етнически въпроси и става лекар по философия. По етнорелигиозните въпроси специализира в Московския държавен университет през 1988 година, в Ислямския център в Ташкент през 1989 година и във Вашингтон през 1994 година Автор е на книгите „ Ислямът в България: история, вяра, право “, „ Светът на исляма “, „ Мешерето - мит и действителност “.
- Г-н Колев, за какво политиките по отношение на децата от уязвими групи не работят?
- Защото се ползват проформа. Системата на образованието продължава да бърка по отношение на образованието по български език на тези деца. Не се знаят особеностите на другите общности. Деца от ромския етнос употребяват някои български думи, само че децата от турската общественост не схващат нищо. Те не може по един и същи метод да учат български.
Сто % е неграмотността в турската общественост през последните 35 години. Родителите на тези деца са необразовани и не приказват български. Защо? Нали те също са ходили на учебно заведение? Защо тази година СУ „ Найден Геров “ няма нито един възпитаник, съумял да приключи приблизително обучение?
- Според Вас за какво?
- Грешката е още на входа, когато на тези деца се преподава по методиките за всички останали. А с тях учителите по български език би трябвало да стартират на доста по-просто равнище.
- Няма ли да се поправи това с въвеждането на предварителен клас и опцията да се повтаря първи клас при неовладян български език?
- Не, единствено ще се демотивират. В първи клас, до момента в който към момента децата имат някакво предпочитание да учат, в случай че бъдат оставени втора година на това равнище, няма да желаят да вървят на учебно заведение.
Децата са демотивирани от своето неведение. А родителите освен че са необразовани, а и не са ангажирани да сътрудничат. Много учебни заведения
официално регистрират активност с тях, а действително не ги познават.
Обърнете внимание кои са членовете на Обществените препоръки и родителските настоятелства - чистачките, пазачите, хората от поддръжката. Няма ги водачите, на които се чува думата в махалата, с цел да оказват помощ в процесите на приобщаване. Допускам, че една от аргументите може да е да нямат достъп те до информация за финансовите въпроси. Защото децата отпадат или приключват необразовани, а парите си вървят.
Посещаемостта е проблем, който постоянно в някои учебни заведения се прикрива целеустремено, с цел да не се промени бюджетът на учебното заведение. Когато идват проверяващи, учебните заведения са предизвестени, че в този ден ще се брои. Събират в една стая всички деца и регистрират активност. Остава отворен въпросът към РУО-Пловдив кой ги предизвестява.
В Пловдивска област има 93 детски градини и учебни заведения, които са сегрегирани. Там има деца, които се необразовани и не приказват български език. В същото време имат тапия за 7. клас, приключват 10. клас. Кой носи отговорност? Държавата влага милиони левове в системата на образованието, а създава необразовани хора, които единствено метат улиците или не работят и не учат.
- Какво може да раздра този циничен кръг?
- На първо място е образованието по български език. То съгласно мен би трябвало да е приспособено към децата от уязвими групи, само че без да се трансформира изначално методиката и децата да се отделят от връстниците им, тъй като това още ще задълбочи сегрегацията.
Второ, би трябвало да се възстановят връзките сред родителите и учителите. Това може да стане благодарение на хора, които имат въздействие в общностите.
- Ще желаят ли те на доброволни начала да тръгнат с учителите из махалите, да търсят деца, да убеждават родители, да превеждат на педагозите?
- Ще намерим пет-шест индивида. Да тръгнат в екипи - един преподавател, един човек от общността, един обществен служащ. Родителите ще повярват, когато им кажат: „ Фатме, ела на следващия ден в 9 часа в „ Социално подкрепяне “, иди с тия пари купи на детето обувки и две тетрадки “.
- Нали таман това е философията на междуинституционалния механизъм за обсег, за какво съществуващите екипи не съумяват?
- Защото всичко се прави официално. Учителите не познават локалните, не могат да ги открият в квартала, не умеят да приказват с тях.
И министърът очевидно се е хванал за главата, пристигна на крайници в „ Столипиново “. От години не се е случвало да пристигна в квартала министър. Това приказва доста.
Това, което се пробва да прави Областната администрация, е похвално - регионалният шеф проф. Христина Янчева търси решения, откакто персонално влезе в асеновградския квартал „ Лозница “ и пловдивския „ Столипиново “. Нека такова почитание да се покаже към фамилиите. Никоя мярка няма да сработи, в случай че не бъдат привлечени родителите.
Заедно с това е доста значимо
да се ускори контролът на наличието и преподаването.
Първо институциите би трябвало да трансформират отношението си към сегрегираните възпитаници. В тези 93 проблематични учебни заведения би трябвало да се работи родител по родител, татко по татко. Иначе ще продължат да минават сегашните екипи със описите и никаква работа няма да правят.
- Отдавна повдигате въпроса за потребността от медиатор, който познава културата на общността. Нали по тази причина са учебните посредници?
- Много от тях се отхвърлят и е все по-голям проблем да се намерят хора за тази служба. Причината е, че върху тях се хвърля цялата отговорност и учебните управляващи си измиват ръцете с тях, когато няма резултати. И те споделят: „ Мога да правя тази работа и ще даде резултат след време, само че няма да го върша за толкоз пари “.
Необходимо е и шефовете да слязат от самолета и да влязат в махалите дружно с хора, които имат въздействие в общността. Ако това не се случи на равнище другарство сред двете страни, всяка последваща оригиналност няма да реши проблемите и моделът ще остане изначално сгрешен.
Не било работа на учителите да вървят от врата на врата… Но в учебните заведения с деца от малцинствени общности за това им се заплаща в допълнение. Още 300 лв. взима подобен преподавател, шефът получава 2300. На доста места
тази обстановка е комфортна, тъй като парите вървят.
Отговорността е на Регионалните ръководства на образованието, на Областната администрация и на МОН. Не може 100 млн. лв. да влизат от едната страна и от другата да излизат необразовани хора. Тези неуки деца на следващия ден ще са маргинализирани общности, а може би и нарушители.
Министерството на образованието би трябвало да събере специалисти и да се вслуша в хора, които познават обстановката и общностите. Не загатвам, че аз би трябвало да вземам участие в такива групи. Има готови хора, които могат да оказват помощ да се увеличи експертизата по тези въпроси - например проф. Йосиф Нунев, проф. Баки Хюсеинов. Иначе ще останем в спиралата: доста старания - незначителни резултати.
- Г-н Колев, за какво политиките по отношение на децата от уязвими групи не работят?
- Защото се ползват проформа. Системата на образованието продължава да бърка по отношение на образованието по български език на тези деца. Не се знаят особеностите на другите общности. Деца от ромския етнос употребяват някои български думи, само че децата от турската общественост не схващат нищо. Те не може по един и същи метод да учат български.
Сто % е неграмотността в турската общественост през последните 35 години. Родителите на тези деца са необразовани и не приказват български. Защо? Нали те също са ходили на учебно заведение? Защо тази година СУ „ Найден Геров “ няма нито един възпитаник, съумял да приключи приблизително обучение?
- Според Вас за какво?
- Грешката е още на входа, когато на тези деца се преподава по методиките за всички останали. А с тях учителите по български език би трябвало да стартират на доста по-просто равнище.
- Няма ли да се поправи това с въвеждането на предварителен клас и опцията да се повтаря първи клас при неовладян български език?
- Не, единствено ще се демотивират. В първи клас, до момента в който към момента децата имат някакво предпочитание да учат, в случай че бъдат оставени втора година на това равнище, няма да желаят да вървят на учебно заведение.
Децата са демотивирани от своето неведение. А родителите освен че са необразовани, а и не са ангажирани да сътрудничат. Много учебни заведения
официално регистрират активност с тях, а действително не ги познават.
Обърнете внимание кои са членовете на Обществените препоръки и родителските настоятелства - чистачките, пазачите, хората от поддръжката. Няма ги водачите, на които се чува думата в махалата, с цел да оказват помощ в процесите на приобщаване. Допускам, че една от аргументите може да е да нямат достъп те до информация за финансовите въпроси. Защото децата отпадат или приключват необразовани, а парите си вървят.
Посещаемостта е проблем, който постоянно в някои учебни заведения се прикрива целеустремено, с цел да не се промени бюджетът на учебното заведение. Когато идват проверяващи, учебните заведения са предизвестени, че в този ден ще се брои. Събират в една стая всички деца и регистрират активност. Остава отворен въпросът към РУО-Пловдив кой ги предизвестява.
В Пловдивска област има 93 детски градини и учебни заведения, които са сегрегирани. Там има деца, които се необразовани и не приказват български език. В същото време имат тапия за 7. клас, приключват 10. клас. Кой носи отговорност? Държавата влага милиони левове в системата на образованието, а създава необразовани хора, които единствено метат улиците или не работят и не учат.
- Какво може да раздра този циничен кръг?
- На първо място е образованието по български език. То съгласно мен би трябвало да е приспособено към децата от уязвими групи, само че без да се трансформира изначално методиката и децата да се отделят от връстниците им, тъй като това още ще задълбочи сегрегацията.
Второ, би трябвало да се възстановят връзките сред родителите и учителите. Това може да стане благодарение на хора, които имат въздействие в общностите.
- Ще желаят ли те на доброволни начала да тръгнат с учителите из махалите, да търсят деца, да убеждават родители, да превеждат на педагозите?
- Ще намерим пет-шест индивида. Да тръгнат в екипи - един преподавател, един човек от общността, един обществен служащ. Родителите ще повярват, когато им кажат: „ Фатме, ела на следващия ден в 9 часа в „ Социално подкрепяне “, иди с тия пари купи на детето обувки и две тетрадки “.
- Нали таман това е философията на междуинституционалния механизъм за обсег, за какво съществуващите екипи не съумяват?
- Защото всичко се прави официално. Учителите не познават локалните, не могат да ги открият в квартала, не умеят да приказват с тях.
И министърът очевидно се е хванал за главата, пристигна на крайници в „ Столипиново “. От години не се е случвало да пристигна в квартала министър. Това приказва доста.
Това, което се пробва да прави Областната администрация, е похвално - регионалният шеф проф. Христина Янчева търси решения, откакто персонално влезе в асеновградския квартал „ Лозница “ и пловдивския „ Столипиново “. Нека такова почитание да се покаже към фамилиите. Никоя мярка няма да сработи, в случай че не бъдат привлечени родителите.
Заедно с това е доста значимо
да се ускори контролът на наличието и преподаването.
Първо институциите би трябвало да трансформират отношението си към сегрегираните възпитаници. В тези 93 проблематични учебни заведения би трябвало да се работи родител по родител, татко по татко. Иначе ще продължат да минават сегашните екипи със описите и никаква работа няма да правят.
- Отдавна повдигате въпроса за потребността от медиатор, който познава културата на общността. Нали по тази причина са учебните посредници?
- Много от тях се отхвърлят и е все по-голям проблем да се намерят хора за тази служба. Причината е, че върху тях се хвърля цялата отговорност и учебните управляващи си измиват ръцете с тях, когато няма резултати. И те споделят: „ Мога да правя тази работа и ще даде резултат след време, само че няма да го върша за толкоз пари “.
Необходимо е и шефовете да слязат от самолета и да влязат в махалите дружно с хора, които имат въздействие в общността. Ако това не се случи на равнище другарство сред двете страни, всяка последваща оригиналност няма да реши проблемите и моделът ще остане изначално сгрешен.
Не било работа на учителите да вървят от врата на врата… Но в учебните заведения с деца от малцинствени общности за това им се заплаща в допълнение. Още 300 лв. взима подобен преподавател, шефът получава 2300. На доста места
тази обстановка е комфортна, тъй като парите вървят.
Отговорността е на Регионалните ръководства на образованието, на Областната администрация и на МОН. Не може 100 млн. лв. да влизат от едната страна и от другата да излизат необразовани хора. Тези неуки деца на следващия ден ще са маргинализирани общности, а може би и нарушители.
Министерството на образованието би трябвало да събере специалисти и да се вслуша в хора, които познават обстановката и общностите. Не загатвам, че аз би трябвало да вземам участие в такива групи. Има готови хора, които могат да оказват помощ да се увеличи експертизата по тези въпроси - например проф. Йосиф Нунев, проф. Баки Хюсеинов. Иначе ще останем в спиралата: доста старания - незначителни резултати.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ