За фашизма в Царство България и масовите убийства на евреи
Арон Бали
Наскоро от медиите научих, че 22-ма историци, представящи се за „ историческата колегия “, организирали кръгла маса на тематика „ Имало ли е фашистки режим или фашистко ръководство в България? ” Водещ на проявата бил шефът на Института за исторически проучвания към Българска академия на науките проф. Даниел Вачков. Според „ Становището “, оповестено от 22-мата за „ представително “, фашизъм в България няма (вкл. от 1940 до септември 1944 г.), а ръководството на страната било властническо, само че не и фашистко.
Признавам си, бях шокиран. Възможно ли е школувани историци да настояват сходна безсмислица? Да изоставят стандартите на академизма? Какво ги е стимулирало да поддържат една лъжа?
На пръв взор въпросът дали е имало фашистки режим в Царство България е неправилен. След като в продължение на години страната е била член на фашисткия Тристранен пакт, оповестила е война на две от водещите сили на антифашистката коалиция - Англия и Съединени американски щати, откакто властта преследва и избива без съд и присъда лица с антифашистки убеждения, в това число деца, по нацистки пример приема антиеврейския Закон за отбрана на нацията, депортира в нацистките лагери на гибелта 11 343 сънародници от така наречен нови земи, дава територията на страната, всичките й естествени, икономически и човешки запаси разполагаем на нацистка Германия за задачите на нападателната й война против силите на международната антифашистка коалиция и така нататък и тъй наречените Отговорът безспорно е одобрителен: да, властта в България от 1940 до септември 1944 година несъмнено е била фашистка, даже монархофашистка, налагаща освен това избрани нацистки практики. Но и преди този момент - през множеството години след кървавия прелом на 9 юни 1923 година, в ръководството на страната господстват съответни фашистки практики, приети от самия замък. „ На нас по ни приляга италианския модел на фашизма “. Това споделя арх. Йордан Севов, считан за непосредствен консултант на цар Борис III. А проф. Вачков споделя, че в България нямало фашизъм. На кого да има вяра човек?
Безспорен факт е, че антиеврейското законодателство е признато през декември 1940 година с квалифицирано болшинство от Народното събрание на царство България с всички клаузи, които съществуват в нацистките Нюрнбергски закони. Тези закони се ползват с всички планувани репресивни расистки ограничения, в това число депортация в нацистките лагери на гибелта. Първата стъпка е евреите да бъдат класифицирани с адреси, пол, възраст, обучение, със фотоси. А както сочи Хана Аренд - неоспорим престиж по казуса, фашизмът стартира точно с класификацията.
Ние, оживелите от Холокоста български евреи и техните потомци, знаем и помним остракизирането посредством наложителното носене на жълти значки, счупените прозорци на нашите къщи, свастиките по стените на нашите домове… Знаем и помним по какъв начин българската фашистка власт ни лиши от правото да практикуваме специалностите си, да се образоваме, по какъв начин ограничи правото ни на напредване, конфискува еврейските предприятията, в това число персоналното ни имущество. И най-много, по какъв начин посредством пропагандата си насаждаше ненавист сред българи и евреи, които епохи наред са се считали за една общественост, за един народ, построили бяха такова единение, та стотици евреи се включиха и дадоха живота си във войните за обединяване на българския народ. А в битката против монархофашизма - с перо или с оръжие в ръка - интензивно вземат участие над 400 евреи. Много от тях, като Йосиф Хербст, Соломон Молхов, Хенрих Хершкович, Леон Таджер, Мико Папо, Виолета Якова, Ева Волицер, Емил Шекерджийски и други заплатиха с живота си.
Нямало фашизъм в царство България ли? А кой разпореди и провежда депортирането в нацистките лагери на гибелта на 11 343 сънародници от така наречен нови земи? Кой пое всички разноски по защитата и транспорта по БДЖ на превозите до Виена, където почтените жертви са предадени на германците за екзекуция в лагерите на гибелта? Кой възнамерява депортирането и на останалото еврейско население от така наречен остарели лимити?
Много са факторите от вътрешно и интернационално естество за неуспеха на проекта за „ дефинитивно решение на еврейския въпрос “ в България: всеобщата опозиция на евреи и българи в огромните градове; твърдата позиция на архийереи на Българската православна черква и на видни интелектуалци и културни дейци против депортацията; акцията на 42-ма депутати под управлението на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев; предизвестията към цар Борис ІІІ от Англия и Съединени американски щати, отправени посредством посредничеството на Шарл Редер - пълномощен министър на Швейцария в София, и най-много, стремителното нахлуване на Червената войска след разгрома на нацисткия Вермахт при Сталинград. Въпреки неуспеха на проект „ А “, същата тази фашистка власт не се отхвърля от желанията си, отсрочва единствено краткотрайно депортирането. Дори след гибелта на цар Борис ІІІ крои проект „ Б “ за „ дефинитивно решение “ на останалите евреи
От десетилетия доста се приказва за „ спасяването “ на българските евреи. Но комфортно се премълчава от кого бяха „ избавени “. От някакъв полтъргайст ли, или от фашистката власт на царство България? Премълчава се и по кое време бяха „ избавени “? Датата е 9 септември 1944 година!
Днешните оправдатели на монархофашизма се пробват да оневиняват цар Борис ІІІ с „ аргумента “, че видите ли, царят нямал различен излаз, с изключение на да пожертва евреите от така наречен нови земи, с цел да „ избави “ тези от старите лимити. Но в тази злокобна аритметика, съгласно която животът на близо 50 000 е „ заплатен “ с живота на 11 343, няма морал. „ Пропускането на половината от това тъжно „ уравнение “ трансформира спасяването в следващия епизод на политическа приложимост на българските евреи “, написа журналистката Еми Барух.
Несъмнено, ръководството на цар Борис ІІІ – последвано от това на регентите, е и властническо, и фашистко. Трябва да си извънредно завързан към днешната неолиберална идеология, родееща се с нацизма, с цел да отричаш втората половина и на това уравнение, а точно - съдържателната страна на фашистката власт в царство България. Българският народ би трябвало да знае истината, с цел да защищити обществото от повтаряне на ужасите на едно отминало време.
Наскоро от медиите научих, че 22-ма историци, представящи се за „ историческата колегия “, организирали кръгла маса на тематика „ Имало ли е фашистки режим или фашистко ръководство в България? ” Водещ на проявата бил шефът на Института за исторически проучвания към Българска академия на науките проф. Даниел Вачков. Според „ Становището “, оповестено от 22-мата за „ представително “, фашизъм в България няма (вкл. от 1940 до септември 1944 г.), а ръководството на страната било властническо, само че не и фашистко.
Признавам си, бях шокиран. Възможно ли е школувани историци да настояват сходна безсмислица? Да изоставят стандартите на академизма? Какво ги е стимулирало да поддържат една лъжа?
На пръв взор въпросът дали е имало фашистки режим в Царство България е неправилен. След като в продължение на години страната е била член на фашисткия Тристранен пакт, оповестила е война на две от водещите сили на антифашистката коалиция - Англия и Съединени американски щати, откакто властта преследва и избива без съд и присъда лица с антифашистки убеждения, в това число деца, по нацистки пример приема антиеврейския Закон за отбрана на нацията, депортира в нацистките лагери на гибелта 11 343 сънародници от така наречен нови земи, дава територията на страната, всичките й естествени, икономически и човешки запаси разполагаем на нацистка Германия за задачите на нападателната й война против силите на международната антифашистка коалиция и така нататък и тъй наречените Отговорът безспорно е одобрителен: да, властта в България от 1940 до септември 1944 година несъмнено е била фашистка, даже монархофашистка, налагаща освен това избрани нацистки практики. Но и преди този момент - през множеството години след кървавия прелом на 9 юни 1923 година, в ръководството на страната господстват съответни фашистки практики, приети от самия замък. „ На нас по ни приляга италианския модел на фашизма “. Това споделя арх. Йордан Севов, считан за непосредствен консултант на цар Борис III. А проф. Вачков споделя, че в България нямало фашизъм. На кого да има вяра човек?
Безспорен факт е, че антиеврейското законодателство е признато през декември 1940 година с квалифицирано болшинство от Народното събрание на царство България с всички клаузи, които съществуват в нацистките Нюрнбергски закони. Тези закони се ползват с всички планувани репресивни расистки ограничения, в това число депортация в нацистките лагери на гибелта. Първата стъпка е евреите да бъдат класифицирани с адреси, пол, възраст, обучение, със фотоси. А както сочи Хана Аренд - неоспорим престиж по казуса, фашизмът стартира точно с класификацията.
Ние, оживелите от Холокоста български евреи и техните потомци, знаем и помним остракизирането посредством наложителното носене на жълти значки, счупените прозорци на нашите къщи, свастиките по стените на нашите домове… Знаем и помним по какъв начин българската фашистка власт ни лиши от правото да практикуваме специалностите си, да се образоваме, по какъв начин ограничи правото ни на напредване, конфискува еврейските предприятията, в това число персоналното ни имущество. И най-много, по какъв начин посредством пропагандата си насаждаше ненавист сред българи и евреи, които епохи наред са се считали за една общественост, за един народ, построили бяха такова единение, та стотици евреи се включиха и дадоха живота си във войните за обединяване на българския народ. А в битката против монархофашизма - с перо или с оръжие в ръка - интензивно вземат участие над 400 евреи. Много от тях, като Йосиф Хербст, Соломон Молхов, Хенрих Хершкович, Леон Таджер, Мико Папо, Виолета Якова, Ева Волицер, Емил Шекерджийски и други заплатиха с живота си.
Нямало фашизъм в царство България ли? А кой разпореди и провежда депортирането в нацистките лагери на гибелта на 11 343 сънародници от така наречен нови земи? Кой пое всички разноски по защитата и транспорта по БДЖ на превозите до Виена, където почтените жертви са предадени на германците за екзекуция в лагерите на гибелта? Кой възнамерява депортирането и на останалото еврейско население от така наречен остарели лимити?
Много са факторите от вътрешно и интернационално естество за неуспеха на проекта за „ дефинитивно решение на еврейския въпрос “ в България: всеобщата опозиция на евреи и българи в огромните градове; твърдата позиция на архийереи на Българската православна черква и на видни интелектуалци и културни дейци против депортацията; акцията на 42-ма депутати под управлението на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев; предизвестията към цар Борис ІІІ от Англия и Съединени американски щати, отправени посредством посредничеството на Шарл Редер - пълномощен министър на Швейцария в София, и най-много, стремителното нахлуване на Червената войска след разгрома на нацисткия Вермахт при Сталинград. Въпреки неуспеха на проект „ А “, същата тази фашистка власт не се отхвърля от желанията си, отсрочва единствено краткотрайно депортирането. Дори след гибелта на цар Борис ІІІ крои проект „ Б “ за „ дефинитивно решение “ на останалите евреи
От десетилетия доста се приказва за „ спасяването “ на българските евреи. Но комфортно се премълчава от кого бяха „ избавени “. От някакъв полтъргайст ли, или от фашистката власт на царство България? Премълчава се и по кое време бяха „ избавени “? Датата е 9 септември 1944 година!
Днешните оправдатели на монархофашизма се пробват да оневиняват цар Борис ІІІ с „ аргумента “, че видите ли, царят нямал различен излаз, с изключение на да пожертва евреите от така наречен нови земи, с цел да „ избави “ тези от старите лимити. Но в тази злокобна аритметика, съгласно която животът на близо 50 000 е „ заплатен “ с живота на 11 343, няма морал. „ Пропускането на половината от това тъжно „ уравнение “ трансформира спасяването в следващия епизод на политическа приложимост на българските евреи “, написа журналистката Еми Барух.
Несъмнено, ръководството на цар Борис ІІІ – последвано от това на регентите, е и властническо, и фашистко. Трябва да си извънредно завързан към днешната неолиберална идеология, родееща се с нацизма, с цел да отричаш втората половина и на това уравнение, а точно - съдържателната страна на фашистката власт в царство България. Българският народ би трябвало да знае истината, с цел да защищити обществото от повтаряне на ужасите на едно отминало време.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ