Какво е да живееш без обоняние
Ароматът на кафе, на топъл самун или на обичан човек са все неща, които ни карат да се усещаме добре. Извикват благи мемоари и усеща. Да можем да разберем дали супата от оня ден към този момент е развалена или въздухът е нечист са също все неща, които множеството от нас одобряват за даденост. А от време на време те могат да спасят и живота ни.
Но не всеки има тази привилегия. Оказва се, че един от 20 души страда от увреждане на обонянието - вродена или добита. А на този проблем и неговата значителност за живота на индивида, лекарите не обръщат изключително внимание.
Нарушенията в обонянието включват както неговата цялостна загуба, по този начин и подправеното усещане на аромати - страдащите усещат миризма, която не съществува. Причината може да бъде контузия, зараза, непряк резултат от медикаменти или даже Алцхаймер.
Повечето от тези хора губят и усета си, което води до загуба на вкус и наслаждение от храната. Много изследвания демонстрират, че изгубилите обонянието си постоянно страдат от меланхолия, тревога, изолираност и проблеми в връзките.
Това е била и повода за провеждането на проучване, което да откри какво е качеството на живот на тези хора и какво е смисъла на обонянието. В него взели присъединяване 71 души на възраст сред 31 и 80 години. Те описали на учените какво е въздействието на положението им върху живота.
Един от главните проблеми бил чувството и предотвратяването на рискови обстановки, като миризмата на пушек или отровни газове, което при някои от участниците довело до обстановка, в която са се измъкнали живи на косъм.
Много от участниците изгубили интерес към храната и се срамували да подготвят такава за своите близки и другари, защото не можели да преценяват какво е качеството и усетът ѝ. А това довело до нарушавания и в обществения им живот.
Друг проблем, който води до тревога, е неспособността на тези хора да усетят личната си миризма и, затова, непрестанното терзание, че може да миришат неприятно на другите.
При огромна част от страдащите се следили съществени проблеми със половите връзки и привързаността. С обонянието си отишли и всички хубави мемоари за прекарвания като вечерите край огъня, Коледа, обичани парфюми и хора.
Всичко това водело да отрицателни усеща като яд, паника, загуба на убеденост, страдание, меланхолия, изолираност, горест. А неразбирането от страна на лекарите, утежнява нещата още повече.
Изследователите се надяват изследването им да даде мотив за размисъл и схващане на казуса на хората, страдащи от загуба на обонянието - както от близките, по този начин и от медиците, с цел да може да се подходи към казуса по съответен и съзнателен метод. /lifestyle.bg
Но не всеки има тази привилегия. Оказва се, че един от 20 души страда от увреждане на обонянието - вродена или добита. А на този проблем и неговата значителност за живота на индивида, лекарите не обръщат изключително внимание.
Нарушенията в обонянието включват както неговата цялостна загуба, по този начин и подправеното усещане на аромати - страдащите усещат миризма, която не съществува. Причината може да бъде контузия, зараза, непряк резултат от медикаменти или даже Алцхаймер.
Повечето от тези хора губят и усета си, което води до загуба на вкус и наслаждение от храната. Много изследвания демонстрират, че изгубилите обонянието си постоянно страдат от меланхолия, тревога, изолираност и проблеми в връзките.
Това е била и повода за провеждането на проучване, което да откри какво е качеството на живот на тези хора и какво е смисъла на обонянието. В него взели присъединяване 71 души на възраст сред 31 и 80 години. Те описали на учените какво е въздействието на положението им върху живота.
Един от главните проблеми бил чувството и предотвратяването на рискови обстановки, като миризмата на пушек или отровни газове, което при някои от участниците довело до обстановка, в която са се измъкнали живи на косъм.
Много от участниците изгубили интерес към храната и се срамували да подготвят такава за своите близки и другари, защото не можели да преценяват какво е качеството и усетът ѝ. А това довело до нарушавания и в обществения им живот.
Друг проблем, който води до тревога, е неспособността на тези хора да усетят личната си миризма и, затова, непрестанното терзание, че може да миришат неприятно на другите.
При огромна част от страдащите се следили съществени проблеми със половите връзки и привързаността. С обонянието си отишли и всички хубави мемоари за прекарвания като вечерите край огъня, Коледа, обичани парфюми и хора.
Всичко това водело да отрицателни усеща като яд, паника, загуба на убеденост, страдание, меланхолия, изолираност, горест. А неразбирането от страна на лекарите, утежнява нещата още повече.
Изследователите се надяват изследването им да даде мотив за размисъл и схващане на казуса на хората, страдащи от загуба на обонянието - както от близките, по този начин и от медиците, с цел да може да се подходи към казуса по съответен и съзнателен метод. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ