Арнолд Бенедикт – герой и предател на Америка в една и съща война
Арнолд Бенедикт е един от хората, които оказват помощ за освобождението на Америка от Британската корона. Преди да стартира войната, той работи в малко магазинче и в никакъв случай не е мислил чак толкоз за гражданска война и избавление. Много постоянно не бил склонен с таксите които британците слагат, само че въпреки всичко взема решение, че няма потребност да живее с стопанин, с който се дели един цялостен океан. Бенедикт прави сериозен пробив на 7 октомври 1777 година в горите покрай Ню Йорк.
Наредено му е да задържи англичаните и да се бори до последния човек. Рейнджърите на Даниел Морган се бият героично, само че постепенно и несъмнено стартират да отстъпват, комплицирани от хода на цялата борба. В този безпорядък, един човек взема решение да поеме самодейността. Качва се на коня и повежда бойците си с меч против британците. Пред погледа на стъписаните и отстъпващи рейнджъри, Бенедикт прави история, която в никакъв случай няма да бъде забравена. Този самоуверен акт ще накара отстъпващите да се впуснат напред и да се борят със зъби и нокти. Въпреки невероятният героизъм, за който биха мечтали доста други офицери в армията, освен това всяка една войска, Арнолд ще остане в историята като изменник, а не като победител.
Причината е, че първо не би трябвало да забравяме какъв брой тъкмо американците се вълнуват от история и по какъв начин го запомнят. На второ място би трябвало да забележим, че даже и като изменник, Бенедикт въпреки всичко е съумял да завоюва някои от най-големите сражения в историята на Американската гражданска война. Преди да бъде изменник, той е родолюбец и още с оповестяването на войната, боецът влиза в градския оръжеен магазин и конфискува всичкото оръжие, което е налично. С него стартира да набира своята войска и дава обещание пушка на всеки доброволец, искащ да се изправи против господаря си. Странно или не, мнозина одобряват тази задача и незабавно се записват. Бенедикт основава една от първите американски партизански армии.
Тръгвайки за Ню Йорк, Бенедикт се среща с още един подобен бунтовник – Ийтън Алън, който ще остане в историята с успеха си във Форт Тикондерога. Бенедикт също взе участие в борбата на 10 май 1775 година Британците записват в своите мемоари за орда от побеснели американци, които тичат като кози към върха на крепостта им, стрелят в придвижване и въобще не се интересуват дали ще умрат. Преди да се стигне до по-жестоко кръвопролитие, английският пълководец излиза и се предава. Освен борби на бойното поле против британците, Бенедикт прави и първата инвазия на американски бойци против Канада.
Признаваме неговата храброст по още една причина, той води бойците си с канута близо 600 километра до канадската пустота през зимата. Прави го във време, когато няма карти и няма навигация, просто потегля на север, с цел да се разправи с канадците. По време на целия поход, хората му стартират да го изоставят, да огладняват и да умират от студа.
Има история по какъв начин някои от бойците започвали да се хранят с връзките на обувките си. Цялата драма продължава близо два месеца. Кампанията им не е сполучлива, тъй като канадската войска към този момент е завардила главните пътни артерии, с което отстрани всевъзможни шансове за нахлуване. Бенедикт финансира самичък всички свои интервенции и заплаща на бойците си, оборудва ги и даже ги облича за по-суровата зима.
Достигайки до Квебек – единственият град в Канада, който към момента пази своите крепостни стени, Бенедикт няма никаква артилерия, а барутът е задоволителен, с цел да може да се произведат по 5 изстрела на човек. Разумният човек по-скоро би решил да отдръпна своята войска, Бенедикт не е от тези хора. Първата му задача е да изпрати вестоносец, който незабавно да изиска предаването на града. Преди да успее да се върне с отговор, крепостта го изпраща с артилерийски огън. Очевидно не е бил толкоз сполучлив, вестоносецът оцелява, само че в никакъв случай повече не може да се върне в борба.
Без храна и без муниции, Бенедикт подрежда градът да се обсади. На 31 декември 1775 година ще получи малко подкрепления, до момента в който всеки канадец в крепостта затваря улици, основава още повече главоболия за атакуващите американци и чака зимата да си свърши работата. С приемането на хранителни запаси, Арнолд взема решение да поведе бойците си в офанзива, въпреки всичко няма какво да се губи. В хода на 2 месеца, бойците съумяват да открият единствено едно оръдие. С него стартира обстрелване на долната част на града, до момента в който силите на Арнолд са в офанзива, целият Квебек отвръща с цялостни сили. Около 500 американеца са хванати, други са избити, а Арнолд е измъкнат от бойното поле, макар неговите митинги.
Загубата носи два огромни казуса, първо американците са изгубили и второ – няма кой да ги спре да продължат офанзивата си към Ню Йорк. Британците също се готвят за офанзива и са построили повече от 29 бойни кораба в езерото Чамплейн, с които да транспортират близо 13 хиляди души. Арнолд прави това, което постоянно е правил, събира нови доброволци и се приготвя за идната огромна борба. Със себе си взима всеки един човек, който може да носи оръжие.
Хорацио Гейтс
За да съумеят да се изправят против британците и да построят кораби, множеството доброволци стартират да топят оръжието си. Арнолд построява цели 16 кораба, освен това с подръчни материали. На борда качва пехота от Ню Хемпшир, която също е известна с това, че в никакъв случай не се е качвала на транспортен съд. Планът на Арнолд е обикновен, само че и ефикасен, американците ще възпламенят няколко кораба и ще ги засилят като камикадзе към британците. Всички 16 кораба са потопени, само че съумяват да спрат британците и да завоюват време. Окрилен от концепцията, че в действителност може да спре британците, първата му работа е да се върне назад във Форт Тикондерога.
Британците съумяват да дойдат и да се срещнат с американците на суша, този път в борбата за Саратога, където Арнолд печели.
Историята твърди, че победител в тази борба е Хорацио Гейтс, само че истината е малко по-различна.
Британците непрекъснато получават подкрепления в Саратога. Близо 6000 души и най-малко 100 оръдия към този момент са пристигнали. Хорацио не желае да атакува, само че Арнолд не вижда различен излаз и повежда своите хора в офанзива. Прогонването на британците кара Арнолд да продължи преследването, до момента в който Хорацио е на мнение, че позициите би трябвало да се задържат. Двамата водачи водят разногласия и Арнолд се отхвърля, освобождавайки поста, както и губейки своите бойци. През идната седмица има втора офанзива и американците съумяват да задържат, само че този път с цената на доста жертви.
Арнолд следи всичко това от близкия рид и при последната офанзива на британците, взема решение да поведе бойците си, които като че ли са изгубили доверие на Хорацио Гейтс. Именно тук препуска на кон със сабя в ръка против британците. Пълководецът е свален, конят му е прострелян и премазва крайници му. Противниците виждат, че е лесна плячка, само че даже и в този миг, Арнолд продължава да размахва меча си. Атаката продължава и тук британците губят борбата, осъзнали, че са захапали повече, в сравнение с могат да сдъвчат. На идващият ден Джони Бургьон ще съобщи цялата си войска – всички 6000 оживели боеца. Арнолд нарушава заповеди, кара се с началника си – Гейтс, не може да съблюдава съществена тактика и все пак дава резултати.
Проблемът обаче е различен, в този момент би трябвало да живее с Гейтс, а като по-висок сан, Хорацио няма желание да съобщи армията си. Арнолд е изпратен във Филаделфия, където да поеме командването и всичко потегля надолу. Във Филаделфия се дами за по-богата брачна половинка и откакто може да си разреши по разточителен живот, конгресът го упреква в кражба, която в никакъв случай не е доказана. Гейтс получава чин на бригаден военачалник, въпреки и действително да не е постигнал нищо изключително. И откакто няма никакво поле за развиване и непрекъснато е наказван за всичко, Арнолд се среща с английски шпиони и предлага услугите си.
Британците нямат нищо срещу да го приберат, само че по този начин или другояче няма доста благоприятни условия за военни дейности. Родината му го назовава изменник, той самият не се усеща изключително благополучен от обстоятелствата и на финала се постанова да се върне във Англия, където отваря магазини и живее с офицерската си пенсия. След време се връща назад в Съединени американски щати и живее в имение. Мнозина го дефинират като тъжния и безпаричен офицер, който предава страната си, само че не одобряват, че същата страна не е направила нищо за него.
