Армията уверено върви от полу към пълен разпад
Армията решително върви от полу към цялостен разпад.„ Недопустимо е в спокойно време да губим хора! Аз съм наредил инспекция и в случай че има виновници, то те ще си понесат следствията ”. Това се закани служебният боен министър Атанас Запрянов.
Конкретният мотив за думите му е нещастието, при която на 13 септември при подготовка за показателен полет на авиобаза „ Граф Игнатиево “ катастрофира учебно-боен аероплан L-39ZA и починаха водачите Петко Димитров и Венцислав Дункин от 12-а авиационна база в Долна Митрополия.
Инцидентът стана по време на подготовка за демонстративни полети, които трябваше да се проведат в границите на събитие по случай 20 години от присъединението на България към НАТО.
Това не е първата закана да бъдат осъдени отговорните, да бъдат взети крути ограничения, да има промени в законите. Нито една до момента не е изпълнена.
Всичко бързо отшумява – до идната покруса
Дали и този път ще стане по този начин, скоро ще стане ясно. В едно обаче министърът е прав – няма по какъв начин да е естествена една страна, в която армията дава толкоз жертви в спокойно време.
Защото казусът със починалите двама водачи в Граф Игнатиево не е първият, нито ще е последният, за жалост.
На 9 юни 2017 година по време на тактическото обучение „ Черно море-2017 “ вертолет AS Пантер -565 MB падна в Черно море. Двама от членовете на екипажа бяха ранени, а командирът на вертолета – капитан Георги Анастасов почина. Само година по-късно в региона на авиобаза „ Крумово “ при осъществяване на подготвителен полет по аварийно-спасителна работа вертолет Ми-17 падна от към 50 м височина.
Загинаха капитан Пламен Пантелеев и капитан Стоян Неделчев. Три години по-късно пристигна нещастието с военния водач майор Валентин Терзиев, който почина, откакто аероплан МиГ-29 падна в Черно море край Шабла по време на тактически нощни учения на формированията за Противовъздушна отбрана от Българската войска и авиационни формирования от Военновъздушни сили – „ Шабла 2021 “.
След това Су-25 претърпя случай край авиобаза „ Безмер “ до Ямбол, при който водачът се избави по знамение.
Самите Военновъздушни сили признават в отчет, че единствено през 2023 година са били позволени 33 авиационни катастрофи с български военни въздухоплавателни средства, от които 28 авиационни случая и 5 съществени случая.
Това е със седем повече по отношение на 2022 година
Изрично се отбелязва, че няма съществени произшествия вследствие на човешка неточност.
По-големият проблем е, че след всяка покруса или съществено произшествие не се прави сериозен разбор, а всичко се замазва – разчитането на следващата черна кутия се точи месеци наред, а най-после цялата отговорност се стоварва върху водачите. А става дума за най-елитната част от всяка войска – за Военновъздушни сили.
Сигурно малко на брой към този момент си спомнят по какъв начин през 2017 година се случи нещо невиждано – военни водачи отхвърлиха да правят подготвителни полети с МиГ 29 от авиационната база в Граф Игнатиево.
Тогава един вицепремиер съзря протест и заприказва даже за измяна към родината, различен негов сътрудник пък оприличи недоволството на протест в детска градина. Официалното пояснение на самите водачи бе, че те се възползвали от правото си да не летят, когато се усещат психически непригодни за полети.
Неофициалното – че няма задоволително годни за хвърчене самолети.
Т.нар. психическа неприспособимост продължи няколко дни. Прокуратурата разгласи, че единствено за часове е направила инспекция и не е разкрила нито протест, нито закононарушение в базата. Парламентът опитва, само че след това драговолно се отхвърли да разисква въпроса.
Проблемът бе неглижиран и от тогавашния министър председател Бойко Борисов, който разгласи, че военният министър му докладвал, че няма никаква драма. Все отново Борисов вметна иронично:
„ Моето почитание към неразположението им. Да, времето е неприятно и мен ме е боязън да хвърча в такова време, само че хвърча, когато имам задания. Надявам се, че няма външна интервенция – някой да ги подръчква “.
Прясно определеният президент Румен Радев пък видя напрежение, кадрова рецесия и неодобрение в целия бранш „ Сигурност “.
„ Достойни българи са упреквани в лакомия, протест и незаконно държание. Много от тях рискуват живота си в осъществяване на служебния си дълг.Да желаят от тези доблестни мъже държание на камикадзе,могат да си разрешат единствено политици с безупречен морал на самураи “, саркастично означи той.
Според него е неприемливо „ да се уязвява достойнството на хората с пагони “. Той счита, че би трябвало да има „ отговорно отношение към проблемите на националната сигурност “, тъй като „ политическият възторг не може да замести управническите решения “.
И това неодобрение търпя от ден до пладне.
После всичко заглъхна. За да избухне напрежението с нова мощ около нещастието с бойния хеликоптер на авиобазата „ Крумово “, при която починаха двама военни водачи. Президентът Румен Радев употребява случая, с цел да нападне остро тогавашното ръководещо болшинство, като го укори, че блокира плановете за рационализация на армията и че е дало заложените пари за защита – за саниране.
Държавният глава разгласи и че било „ извънредно време да се потърси отговорност от тези политици, които, преследвайки користни политически ползи, със своите решения излагат на риск живота и здравето на българските военнослужещи “. Негово беше заключението и че „ лобизмът убива “, както и че риска от политическите решения се носи от военните.
В общи линии Радев приказва тези неща с друга острата и периодичност и през първия, и през втория си мандат.
На процедура той стана президент, с помощта на облика си на сърдит началник на Военновъздушни сили, който атакува политиците. Но може би е време Радев да си спомни, че е главнокомандващ освен във военно, само че и в спокойно време. И че той издава указите за генералите, без него не може стане нито едно предопределение по върховете на армията.
И вместо да се крие зад очевидното безхаберие, псевдопатриотизъм и несръчност на плеяда политици, минали през властта през последните години, е извънредно време и президентът да си поеме отговорността.
Защото какво тъкмо се е трансформирало в армията, откогато той е главнокомандващ към този момент повече от 7 години?
Достатъчно е да забележим част от самопризнанията на самата войска в последните отчети за нейното положение.
Като да вземем за пример: „ Негативно въздействие върху подготовката и поддържането на съществуващите оперативни качества имаше и незадоволителното техническо положение на наличната морално и физически остаряла и оперативно несъвместима руска техника и въоръжение … Некомплектът от персонален състав, дребният брой летателни часове и дни на море, физически и софтуерно остарялото въоръжение и техника не престават да въздействат отрицателно върху осъществяването на задачите и дилемите, подготовката, постигането на оперативна съгласуемост и осъществяването на Целите на качества за НАТО … “.
Тези отчети оголиха трагичното състояние на другояче славната войска, в която се оказва, че освен изтребителите и ракетите, само че даже манерките и канчетата са остарели.
И това на фона на хвалби по какъв начин се дават милиарди за нови и съвременни изтребители, кораби, ракетни системи, бронирани машини, радари и какво ли още не. Всъщност, модернизацията на армията се състои в пазаруването на 16 изтребителя, 150 бронирани машини и два кораба за над 4 милиарда лева Всички те, рано или късно, ще бъдат доставени. Тогава обаче ще лъсне другата покруса – неналичието на хора.
Армията сама признава, че ситуацията с физическия състав е трагично.
„ Недостигът на персонален състав остава висок. Въпреки увеличените хонорари, спада ползата към постъпване на военна работа и некомплектът се усили и доближи 19,7%. Съотношението кандидати/вакантни длъжности продължава да понижава за трета поредна година и това е съществено предизвикателство “, написа в армейските отчети.
Недостигът на офицери е 23,4%, и на войници/ матроси – 24,2%,на офицерски претенденти – 6,5%, на сержанти/старшини – 10,9%.
Въпреки положените старания за комплектуване на въоръжените сили с непринуден запас, заетите длъжности са едвам 13%. Основните аргументи са финансовата непривлекателност на службата в доброволния запас и отвращение от страна на работодателите да разрешават неявяване от работа на техни чиновници, регистрират още военните.
Най-сериозно остава ситуацията в Сухопътните войски и даже се показва, че това „ визира отрицателно качествата на заявените формирования и поддържането им в подготвеност за развръщане “.
Нарастващото софтуерно закъснение на въоръжените сили се отразява отрицателно на оперативната им успеваемост в подтекста на груповата защита.
„ Налице са обилни усложнения при покриване на условията към Целите на качества на НАТО. Най-голямо е изоставането в построяването на механизираната бригада от тежък вид и обвързваните с нея качества за бойно обезпечаване и поддръжка, главно заради забавянето в реализацията на плана за придобиване на нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски “, показват още военните.
С други думи – даже да се купи най-страхотното и най-скъпото въоръжение на света, няма да има кой да го употребява, тъй като всички тези машини изискват съществени знания и качества.
Отделен проблем е мотивацията, която липсва изцяло.
И не е пресилено да се каже, че в никакъв случай през годините България не е била толкоз близо максимата, че който не храни лична войска, скоро ще храни непозната. Дори въздушното ни пространство към този момент бе на няколко пъти защитавано от самолети на други натовски страни.
Просто е извънредно време всички тези политици, които се мъдрят по военни паради, бият се в гърдите и настояват, че милеят за родината си, да си поемат отговорност за всичко протичащо се.
Защото скоро просто няма да има войска.
Автор: Александър Александров, Сега
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News