Арлекино на 50. Как Алла Пугачова донесе на СССР модерност по социалистически
" Арлекино " е повече от ария. Тя е белег на времето в Източна Европа от средата на 70-те. Тя изстрелва към международната популярност Алла Пугачова. Тя е нещо, което никой не чака да чуе, нито да види по черно-белия си тв приемник през лятото на 1975 година
Годината е 1975, мястото – Слънчев бряг. Популярният фестивал за естрадни песни " Златният Орфей " се организира за 11-а поредна година. Конкурсът се излъчва непосредствено по телевизионната система " Интервизия ", която излъчва за комунистическите страни. Аудиторията е към 200 милиона.
Ето там изгрява звездата на Алла Пугачова с песента " Арлекино ", само че това може и да го знаете. Не знам обаче дали можете да си визиите хората, зяпнали против екрана, когато Пугачова излезе на сцената, а никой не очакваше нищо от нейното осъществяване, всички чакаха напълно различен реализатор.
Този " Орфей " е първият с пъстър сигнал, въпреки че по това време малко на брой в България имаха опция да заделят няколко месечни заплати за пъстър тв приемник.
Фаворит на публиката е британският артист Карл Уейн (1943-2004) – районна звезда във Англия. С очарователно театрално наличие и прелестен глас Уейн превземаше публиката, а коронният му номер беше да си смъкна сакото, да го размаха и с победоносно изражение да го запрати в залата. Вторачени в дребния черно-бял тв приемник " Плиска " гледахме с невярващи очи – толкоз разкрепостено ни се виждаше тогава общоприетото за западна публика театрално държание на англичанина.
Нека направя леко отклоняване за подтекста, в който се организираше фестивалът.
Баркод в ЦУМ, кафене " Кристал ", никелираната стомана
През 1975 година Народна Република България (НРБ) е в апогея на т. н. " развъртян социализъм ". Населението е съвсем 9 милиона, София преди малко се е трансформирала в милионна столица, стандартът на живот е приемлив.
Като споделям " приемлив " имам поради, че всички бяха сложени в почти идентични условия: всеки или съвсем всеки имаше работа, тази работа не носеше висок приход, само че стигаше за главните потребности.
Изискванията бяха скромни, информацията от " загниващия " Запад - едва налична и заради това за междинния българин беше мъчно да прави съпоставения. Пропагандата представяше Съюз на съветските социалистически републики и България като едносъставен, обединен блок в който българо-съветската дружба беше по този начин витално нужна, " както слънцето и въздухът за всяко живо създание " - изявление, приписвано на Георги Димитров . По-будните жители - а те не бяха малко - знаеха, че има разлики, и то основни.
Към средата на 1970-те тези разлики беше мъчно да не бъдат видяни – изключително в огромните градове.
В София, да вземем за пример, към 1975 година ц
Годината е 1975, мястото – Слънчев бряг. Популярният фестивал за естрадни песни " Златният Орфей " се организира за 11-а поредна година. Конкурсът се излъчва непосредствено по телевизионната система " Интервизия ", която излъчва за комунистическите страни. Аудиторията е към 200 милиона.
Ето там изгрява звездата на Алла Пугачова с песента " Арлекино ", само че това може и да го знаете. Не знам обаче дали можете да си визиите хората, зяпнали против екрана, когато Пугачова излезе на сцената, а никой не очакваше нищо от нейното осъществяване, всички чакаха напълно различен реализатор.
Този " Орфей " е първият с пъстър сигнал, въпреки че по това време малко на брой в България имаха опция да заделят няколко месечни заплати за пъстър тв приемник.
Фаворит на публиката е британският артист Карл Уейн (1943-2004) – районна звезда във Англия. С очарователно театрално наличие и прелестен глас Уейн превземаше публиката, а коронният му номер беше да си смъкна сакото, да го размаха и с победоносно изражение да го запрати в залата. Вторачени в дребния черно-бял тв приемник " Плиска " гледахме с невярващи очи – толкоз разкрепостено ни се виждаше тогава общоприетото за западна публика театрално държание на англичанина.
Нека направя леко отклоняване за подтекста, в който се организираше фестивалът.
Баркод в ЦУМ, кафене " Кристал ", никелираната стомана
През 1975 година Народна Република България (НРБ) е в апогея на т. н. " развъртян социализъм ". Населението е съвсем 9 милиона, София преди малко се е трансформирала в милионна столица, стандартът на живот е приемлив.
Като споделям " приемлив " имам поради, че всички бяха сложени в почти идентични условия: всеки или съвсем всеки имаше работа, тази работа не носеше висок приход, само че стигаше за главните потребности.
Изискванията бяха скромни, информацията от " загниващия " Запад - едва налична и заради това за междинния българин беше мъчно да прави съпоставения. Пропагандата представяше Съюз на съветските социалистически републики и България като едносъставен, обединен блок в който българо-съветската дружба беше по този начин витално нужна, " както слънцето и въздухът за всяко живо създание " - изявление, приписвано на Георги Димитров . По-будните жители - а те не бяха малко - знаеха, че има разлики, и то основни.
Към средата на 1970-те тези разлики беше мъчно да не бъдат видяни – изключително в огромните градове.
В София, да вземем за пример, към 1975 година ц
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ