Арктическата тундра вече отделя повече въглерод, отколкото поглъща
Арктическата тундра претърпява промяна, предизвикана от чести горски пожари, които я трансформират в чист източник на въглеродни излъчвания след хилядолетия на деяние като въглероден поглъщател. Това заяви Националната администрация за океаните и атмосферата на Съединени американски щати (Noaa), представена от The Guardian.
Данните са включени в Арктическия доклад за 2024 година на Noaa, съгласно който годишните повърхностни температури на въздуха в района са били вторите най-високи в историята на измерванията, които с епровеждат преди повече от 34 години.
" Наблюденията ни демонстрират, че арктическата тундра, която изпитва възходящи горски пожари, към този момент отделя повече въглерод, в сравнение с съхранява. Това ще утежни въздействието на изменението на климата ", съобщи Рик Спинрад, админ на Noaa.
Докладът, направен с присъединяване на учени от Центъра за проучване на климата Woodwell във Фалмут, Масачузетс показва, че Арктика се затопля по-бързо от всяка друга част на света за 11-та поредна година. В момента скоростта на стопляне там е до четири пъти по-висока от световната.
Климатичното стопляне оказва двойно влияние върху района .
От една страна, то подтиква растежа на растенията, които всмукват въглероден диоксид от атмосферата. От друга страна, нарасналите температури водят до топене.
" Когато има сходно топене, въглеродът, уловен в замръзналата почва, се разлага от микроби и се освобождава в атмосферата като въглероден диоксид и метан - два мощни парникови газа ", изяснява доктор Сю Натали, академик от Центъра Woodwell, част от проучването.
Тя акцентира нуждата от задълбочени знания за процесите в района: " Нуждаем се от точни, холистични и всеобхватни знания за това по какъв начин измененията в климата ще повлияят на количеството въглерод, което Арктика поема и съхранява, и какъв брой изпуска назад в атмосферата, с цел да се оправим дейно с тази рецесия. Този отчет е стъпка към количествено установяване на тези излъчвания в мащаб. "
" През последните години видяхме по какъв начин възходящата пожарна интензивност от изменението на климата заплашва както общностите, по този начин и въглерода, съхраняван във постоянно замръзналата земя. Но в този момент започваме да можем да измерваме кумулативното влияние върху атмосферата и то е доста ", съобщи доктор Брендън Роджърс, климатолог от Woodwell и съавтор на отчета.
Според данни на Noaa от 2003 година насам излъчванията от циркумполярните горски пожари са приблизително 207 милиона тона въглерод годишно . Освен това арктическите сухоземни екосистеми не престават да бъдат непрекъснат източник на метан.
" Климатичната злополука, която следим в Арктика, към този момент води до последици за общностите по целия свят ", декларира Бренда Екуърцел, климатолог от Съюза на загрижените учени.
Данните са включени в Арктическия доклад за 2024 година на Noaa, съгласно който годишните повърхностни температури на въздуха в района са били вторите най-високи в историята на измерванията, които с епровеждат преди повече от 34 години.
" Наблюденията ни демонстрират, че арктическата тундра, която изпитва възходящи горски пожари, към този момент отделя повече въглерод, в сравнение с съхранява. Това ще утежни въздействието на изменението на климата ", съобщи Рик Спинрад, админ на Noaa.
Докладът, направен с присъединяване на учени от Центъра за проучване на климата Woodwell във Фалмут, Масачузетс показва, че Арктика се затопля по-бързо от всяка друга част на света за 11-та поредна година. В момента скоростта на стопляне там е до четири пъти по-висока от световната.
Климатичното стопляне оказва двойно влияние върху района .
От една страна, то подтиква растежа на растенията, които всмукват въглероден диоксид от атмосферата. От друга страна, нарасналите температури водят до топене.
" Когато има сходно топене, въглеродът, уловен в замръзналата почва, се разлага от микроби и се освобождава в атмосферата като въглероден диоксид и метан - два мощни парникови газа ", изяснява доктор Сю Натали, академик от Центъра Woodwell, част от проучването.
Тя акцентира нуждата от задълбочени знания за процесите в района: " Нуждаем се от точни, холистични и всеобхватни знания за това по какъв начин измененията в климата ще повлияят на количеството въглерод, което Арктика поема и съхранява, и какъв брой изпуска назад в атмосферата, с цел да се оправим дейно с тази рецесия. Този отчет е стъпка към количествено установяване на тези излъчвания в мащаб. "
" През последните години видяхме по какъв начин възходящата пожарна интензивност от изменението на климата заплашва както общностите, по този начин и въглерода, съхраняван във постоянно замръзналата земя. Но в този момент започваме да можем да измерваме кумулативното влияние върху атмосферата и то е доста ", съобщи доктор Брендън Роджърс, климатолог от Woodwell и съавтор на отчета.
Според данни на Noaa от 2003 година насам излъчванията от циркумполярните горски пожари са приблизително 207 милиона тона въглерод годишно . Освен това арктическите сухоземни екосистеми не престават да бъдат непрекъснат източник на метан.
" Климатичната злополука, която следим в Арктика, към този момент води до последици за общностите по целия свят ", декларира Бренда Екуърцел, климатолог от Съюза на загрижените учени.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ