Аржентина е първата страна от Латинска Америка и трета в

Аржентина е първата страна от Латинска Америка и трета в света, която открива дипломатически връзки с България. Това публично се случва на 8 юли 1931 година. Два дни по-късно посланикът на Буенос Айрес в София лекар Рикардо Оливера връчва акредитичните си писма.

Близо деветдесет години по-късно, наскоро, същото стори и новоназначения посланик на родината на Ева Перон, Лионел Меси и Диего Марадона. Той носи българска фамилия- Атанасофф, и за годините, в които ще е в София, си е сложил задачата, с изключение на да работи за развиването на другарските, стопански и културни връзки сред България и Аржентина, да потърси и някои от роднините си тук.

Защото неговият дядо Стефан е породист българин. За далечните си корени и нашенците в родината му негово превъзходителство Алфредо Нестор Атанасофф описа пред кореспондент на БЛИЦ:


- Ваше превъзходителство - какво знаете за българската част от вашия генезис?

- Дядо ми Стефан Ататасов е живял в София. Той идва в Аржентина при започване на предишния век, дружно с огромна вълна български емигранти. Говори са за двадесет хиляди души. Тогава, през 1911 година, дядо ми е напълно млад, единствено на двадесет и пет.

- Какво се случва с него и тези наши сънародници зад Океана?

- По това време Аржентина има славата на страната, където може да се осъществя прословутата „ американска фантазия “. Накратко казано, да се прогресира. Страната има мощна месопреработвателна индустрия. Има потребност от работна ръка. Новопристигналите българи се насочват към две места: Едните отиват в Росарио в провинция Санта Фе, а другите в Берисо, покрай Буенос Айрес.

Първите се утвърждават като доста положителни селскостопански служащи, и дефинитивно се откриват в региона Чако, мощна в производството на памук. Днес този провинция основателна се назовава дребната България. Другите, които избраха Берисо се захващат с по-градски работи. Натам се насочва и моят дядо Стефан.

Тук се основава създава огромна българска комуна и по традиция се празнува празника на емигранта. Празнуват освен за българи, само че и само че и поляци, латвийци и други европейски преселници.

- Какво се случва с дядо ви?

- Той се открива в едно градче Генерал Сан Мартин. Провървява му бизнеса. Създава фабрика за текстил. Така че идва като безпаричен бежанец без никакви средства, а умира като изтъкнат фабрикант.

- Какво е фамилията, което основава?

- Той се дами за аржентинка. Раждат се три момчета и момиче. Едното от синчетата умира доста рано. Другите оцеляват, порастват. Баща ми е най-големият от тях. Казва се Сантяго-Райко Атанасофф. Аз наследих тази фамилия. Носят я и двамата ми синове и четиримата ми и внуци.

- Баща ви знаеше ли български?

- Поназнайваше малко.


- Вашите родители говореха ли за България?

- Баща ми - не. Той нямаше доста връзки със страната ви. Но дядо, който, макар че бях дребен, помня доста добре, тъй като постоянно идваше у дома - говореше от време на време.

- Дядо ви Стефан прибирал ли се е в София?

- Като че ли си пристигна веднъж

- Вие от дете знаехте ли, че имате нещо българско?

- Разбира се, една част. Затова съм сигурен, че имам тук родственици и безусловно ще ги потърся.

- За първи път ли идвате у нас?

- Да, за първи. И със брачната половинка ми Лукрация сме доста щастливи. Като получих назначението си, взехме решение, че ще е огромно предизвикателство да се срещнем с една друга просвета и сме удовлетворени че се адаптирахме доста добре.


- Разкажете повече за българите в Аржентина?

- Те са трета по значимост емигрантска общественост в страната. Най-много са евреите, след това немци и след тях българите. Около шестдесет хиляди. Повечето са трето потомство. Първите, които са пристигнали, към този момент са умряли.

Аз, несъмнено, постоянно вземам участие в доста от акциите, които българите провеждат. Там се честват всички ваши празници. Срещите са доста радостни, има танци и естествено доста баница. Българите в Аржентина имат собствен вестник и радио, а неотдавна ще тръгне и техен ефирен канал. От своя страна България е измежду на огромните издатели на аржентинска литература. Преведени са 160 творби на наши създатели.

- Успяхте ли за дребното време, в което сте тук да опознаете нещо от страната ни.

- Видях „ Слънчев бряг “, Черно море доста ми хареса, Пловдив, българското вино и храна-също. Освен това поиграхме малко голф. В този спорт брачната половинка ми Лукреция е доста добра. Всеки ден се веселя на Витоша, която е напълно покрай дома ми. Искам обаче да стигна и до най-малкото българско селце на прелестната ви страна.

- Един финален въпрос: Меси? Роналдо? Или Марадона?

- Харесвам Меси, само че и Марадона беше огромен състезател. Знам, обаче, че и българите имат огромни футболисти.

Исак ГОЗЕС