Архиви потвърждават българския характер на Илинденско-Преображенското въстание
Архивни непоказвани документи и фотоси удостоверяват българския темперамент на Илинденско-Преображенското въстание, оповестява БГНЕС.
„ Те съдържат скъпа информация, включително способна да обърне досегашните тези на историографията, включително и нашата. Изпускам, това което настояват в Скопие, тъй като там фалшификацията е цялостна, както излиза наяве и от документите “, разяснява Евгений Еков, основен специалист в „ Централен държавен списък “ на Държавната организация „ Архиви “.
По думите му тези документи са от фондовете на членове на основния щаб на въстанието Анастас Лозанчев, Дамян Груев, Михаил Герджиков, както и от фондове на Македонските патриотични организации и на Иван Михайлов.
Те са свързани с метода, по който е взето решението за оповестяването на Илинденско-Преображенското въстание през януари 1903 година в Солун.
Става ясна помощта, която оказва българската страна при подготовката и повдигането на въстанието. Има информация за ръководителите и четите, които вземат участие в него.
Разкриват се и голям брой легенди, свързани с въстанието.
Развенчава се изказванието, че въстанието не е българско, че българската страна няма никакво присъединяване в неговата подготовка и осъществяване и че са две въстания.
Тогавашният български министър на войната ген. Стефан Паприков е директно обвързван с решението за въстание. Ген. Паприков подрежда отварянето на складовете в Бургас за 200 пушки „ Бердана “ с 60 000 патрона и пушки „ Манлихер “ с 6000 патрона “, като по този начин се въоръжава ударното ядро в Одринския революционен окръг.
Заради тази си постъпка генералът е заставен да си подаде оставката, защото действието оказва се на необятната общност.
Еков разяснява, че за жалост днешните политици на България очевидно са пропуснали да преговорят поуките от Илинден и Преображение и Княжество България от това време, има повтаряне на неточности, които към този момент са направени.
Българската страна е незадоволителна дейна при показване и отстояване на българската позиция по отношение на РСМ.
Продължава някаква религия, че когато сме прави, автоматизирано това ще ни обезпечава поддръжка от „ огромните страни “.
