100 години от изгарянето на покрития мост на Кольо Фичето в Ловеч
Архитектурното завещание на огромния занаятчия продължава да въодушевява
На 2 против 3 август 1925 година емблематичният затрупан мост на занаятчия Кольо Фичето в град Ловеч е изпепелен в пламъци. Един век по-късно, в същата лятна нощ, локалните поданици и посетители на града си спомнят освен нещастието, само че и вдъхновението, което този архитектурен шедьовър носи и до през днешния ден.
Създаден сред 1874 и 1876 година от фамозния български проектант и строител занаятчия Кольо Фичето, мостът над река Осъм е бил не просто транспортно оборудване. Със своите дюкяни, дърворезби и статуи, той се трансформира в неповторимо културно и комерсиално пространство в сърцето на Ловеч. След опожаряването му през 1925 година, разнообразни версии за аргументите на пожара не престават да циркулират – от бойкот до немарливост или застрахователна машинация.
Днес, след редица възобновявания, преустройства и архитектурни състезания, мостът още веднъж е повдигнат – този път в съвременна, само че въодушевена от оригинала форма. Изграден от железобетон и обшит с дърво, сегашният затрупан мост е част от културния и туристически живот на Ловеч.
„ За мен мостът не е единствено архитектура. Това е нашата занаятчийска улица, нашата сцена, нашият дом “, споделя Анатоли Тонев, кожар и занаятчия от Ловеч, чиято работилница е една от десетките в новия мост. Той и брачната половинка му оферират произведения от естествена кожа, направени ръчно и по остарели техники.
По моста могат да се видят още резбовани пана, плетива, гравюри, произведения от керамика и стъкло, както и демонстрации онлайн. „ Хората не идват тук просто да купят сувенир, а да видят по какъв начин се прави – по какъв начин една нишка прежда се трансформира в дантела “, изяснява Мария Тинкова, майсторка на плетива и бродерии.
И въпреки да е изгубен оригиналът, духът на моста живее. Единствената непокътната статуя от изгорелия мост – фигурата на лъв, се пази в Регионалния исторически музей в Ловеч. „ Това не е просто артефакт. Това е удостоверение за майсторството на Кольо Фичето и за това по какъв начин народът пази паметта си “, разяснява Пламен Ечков, дълготраен организатор в музея.
Осветен нощем, цветен през деня, покритият мост се е трансформирал в притегателна точка за туристи от целия свят. А всяко стъпване по дървения му под е увещание, че даже най-големите пожари не могат да унищожат концепциите и духа, вложени в едно същинско национално създание.
На 2 против 3 август 1925 година емблематичният затрупан мост на занаятчия Кольо Фичето в град Ловеч е изпепелен в пламъци. Един век по-късно, в същата лятна нощ, локалните поданици и посетители на града си спомнят освен нещастието, само че и вдъхновението, което този архитектурен шедьовър носи и до през днешния ден.
Създаден сред 1874 и 1876 година от фамозния български проектант и строител занаятчия Кольо Фичето, мостът над река Осъм е бил не просто транспортно оборудване. Със своите дюкяни, дърворезби и статуи, той се трансформира в неповторимо културно и комерсиално пространство в сърцето на Ловеч. След опожаряването му през 1925 година, разнообразни версии за аргументите на пожара не престават да циркулират – от бойкот до немарливост или застрахователна машинация.
Днес, след редица възобновявания, преустройства и архитектурни състезания, мостът още веднъж е повдигнат – този път в съвременна, само че въодушевена от оригинала форма. Изграден от железобетон и обшит с дърво, сегашният затрупан мост е част от културния и туристически живот на Ловеч.
„ За мен мостът не е единствено архитектура. Това е нашата занаятчийска улица, нашата сцена, нашият дом “, споделя Анатоли Тонев, кожар и занаятчия от Ловеч, чиято работилница е една от десетките в новия мост. Той и брачната половинка му оферират произведения от естествена кожа, направени ръчно и по остарели техники.
По моста могат да се видят още резбовани пана, плетива, гравюри, произведения от керамика и стъкло, както и демонстрации онлайн. „ Хората не идват тук просто да купят сувенир, а да видят по какъв начин се прави – по какъв начин една нишка прежда се трансформира в дантела “, изяснява Мария Тинкова, майсторка на плетива и бродерии.
И въпреки да е изгубен оригиналът, духът на моста живее. Единствената непокътната статуя от изгорелия мост – фигурата на лъв, се пази в Регионалния исторически музей в Ловеч. „ Това не е просто артефакт. Това е удостоверение за майсторството на Кольо Фичето и за това по какъв начин народът пази паметта си “, разяснява Пламен Ечков, дълготраен организатор в музея.
Осветен нощем, цветен през деня, покритият мост се е трансформирал в притегателна точка за туристи от целия свят. А всяко стъпване по дървения му под е увещание, че даже най-големите пожари не могат да унищожат концепциите и духа, вложени в едно същинско национално създание.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ