ЦАРЕВЕЦ - крепостта на болярите
Архитектурно-музейният резерват „ Царевец ” е един от най-посещаваните туристически обекти България, написа „ България травъл “Bulgariatravel.org – формален туристически портал на страната ни.
Новото видео на е отдадено точно на крепостта и ни среща с предишното на България. Резерватът е ситуиран на хълма Царевец, който се намира в остарялата част на град Велико Търново. Хълмът е населяван още от III хиляди прочие Хр. През V-VII в. н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия - Зикидева. През IX в. тук поражда старобългарско населено място, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е непокътната и до през днешния ден, стартира през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела тук-там до 3,40 м и висока над 10 м.
Крепостта е имала три входа, които се виждат и през днешния ден. Главният вход, който е бил отбраняван от кули, е ситуиран от запад. Вторият вход е така наречен Малка врата (Асеновата) и се намира на северозападната крепостна стена. Третият вход - Френкхисарската врата, е в югоизточния завършек на крепостта и се охранявал от бойна кула. Тази кула е известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин Фландърски, покорен в борбата при Одрин през 1205 година от цар Калоян. Легендата споделя, че след борбата Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно умира.
В централната част на крепостта е ситуиран дворцовият комплекс - няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова черква и царски палати. През 1185 година, откакто Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се трансформира в нейно основно барикада и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, стопански и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България. В най-северния завършек на Царевец се намира публикуван към р. Янтра скален нос, който е прочут като Лобната канара. През XI – XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на страната, а през XVI в. на това място е бил построен манастир. Реставрацията на крепостта Царевец стартира през 1930 година и е приключена през 1981 година във връзка честванията на 1300 години от основаването на българската страна.
Днес чудесно възобновени са пътят към основния вход с огромния портал, внушителните стени и бойни кули, измежду които и Балдуиновата. На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската черква, възобновена през 1981 година Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство. Под нея се намира царският замък. Разкопките демонстрират основите на 470 жилищни постройки, странноприемница, жилища на аристокрацията, 23 храма и 4 градски манастира. Открити са неповторими елементи от златотъкано облекло и златни декорации от интервала на Втората българска страна. Сред владетелите, управлявали страната от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.
Днес архитектурно-музейният резерват „ Царевец ” е неповторимо място за среща с предишното на България. Достъпът до всички обекти е улеснен от инфраструктурата, издържана в достоверен за пресъздадената ера жанр. Посетителите могат да се изкачат до върха на кулата камбанария, откъдето се открива панорама към града. Уникална атракция е аудиовизуалният театър „ Звук и светлина ”, който чрез стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери показва моменти от българската история.
Инфо: www.vesti.bg
