Теремът в Асташово: eдна грандиозна дача в чухломските гори
Архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд ни връща към историята и ориста на 135-годишния терем („ дача “ или провинциална къща) в Костромска област, който в предишното е на ръба на разрухата.
В началото на XX в. съветският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски създава комплициран развой за детайлна цветна снимка. Вдъхновен да употребява този нов способ за запечатване на разнообразието на Руската империя, той снима многочислени исторически места през десетилетието преди абдикацията на Николай II през 1917 година.
Асташово. Теремът (имението на Сазонов) с пристройката (вдясно), аспект от югозапад.Уилям Брумфийлд, 31 май 2016 година
Последната експедиция на Прокудин-Горски е в историческия Север в късното лято на 1916 година, до момента в който в Европа бушува Първата международна война. Той съумява да посети региона в тези сложни времена със специфичното позволение на държавна комисия, която го натоварва със задачата да снима строителството на железницата край Бяло море до новото пристанище Мурман (днешен Мурманск), построена в северозападния завършек на Колския полуостров, с цел да приема западни военни доставки за съветските войски.
Гара „ Маселская “, редица нови дървени къщи зад гарата.Сергей Прокудин-Горски, лятото на 1916 година
Сред гарите, снимани от Прокудин-Горски, е и Маселская, издигната като огромен склад западно от Петрозаводск. Двата му фрагмента включват новата постройка на гарата и ред къщи зад нея. Използването на стандартизирани планове разрешава бързо строителство, само че в това време постройките се отличават с потреблението на солидни борови трупи, които придават пропорционални функционални форми с обичайни елементи.
Асташово, Теремът (имението на Сазонов), аспект от запад.Уилям Брумфийлд. 28 май 2016 година
След Втората международна война и с намаляването на локалното население гара Маселская, която снима Прокудин-Горски, изчезва. Страстта по строителството с дървени трупи, обаче, която се вижда на неговите фотоси, е добре непокътната на други места.
Раждането на терема
Асташово, Теремът. Западна фасада, балкон.Уилям Брумфийлд 28 май 2016 година
Един от най-впечатляващите образци е дървено имение (на съветски – терем), издигнато в горите на Костромска област в края на XIX век. „ Теремът “ в с. Асташово наподобява още по-невероятно, защото не е опустошен – орис, която сполетява редица селски къщи в Русия от интервала преди Революцията. В началото на XXI в. обилната постройка наподобява на населявана от духове къща от холивудски филм – скрита в младите дървета и на ръба да се разпадне. След това се намесва ориста.
Оригиналният строител и притежател на тази невероятна дървена структура е Мартян Созонович Сазонов. Роденият в с. Асташово (Осташево) край Чухлома Сазонов е от заможно семейство на крепостници.
Асташово, Теремът. Западна фасада, балкон и наблюдателна кула.Уилям Брумфийлд, 30 май 2016 година
В биографията му подлага на подозрение изказванията за крепостничеството в Русия през XIX век. Въпреки че множеството селяни имат малко земя и още по-малко пари, има и изключеиния, които натрупат съществено благосъстояние с работа и шанс. В Костромска и Ярославска област това благосъстояние нормално идва от Санкт Петербург, където предприемчивите младежи вървят да работят в строителството сезонно.
Когато идва време да се подават документи за работа в Санкт Петербург, Мартян взема решение да употребява първото име на татко си (Созон Марков) за свое фамилно име – „ Созонов “, което се произнася, а по-късно и написа като „ Сазонов “.
Асташово, Теремът. Западна фасада, балконски фронтон.Уилям Брумфийлд, 28 май 2016 година
Според локалната процедура младежите сред 12 и 14-годишна възраст се пращат да чиракуват за 4 години в строителството в столицата, след което се разпределят да работят според от уменията им. На Мартян се пада да е дърводелец със компетентност произвеждане на мебели.
Като множеството си съвременници той продължава да поддържа тесни връзки с родното си място. През 1862 година той се дами за Анна Андреевна от прилежащото село Фалелеево. Сазонов към този момент е сполучлив бизнесмен със лични служащи и цехове в Санкт Петербург и връща част от парите си в Чухломска област. Той освен строи къщи в Чухлома, само че и прави благотворителни дарения за локалната общественост.
Асташово, Теремът. Наблюдателна кула и купол. // Асташово, Теремът. Куполна украса.Уилям Брумфийлд, 2 юни 2016 година // 28 май 2016 година
Изглежда, обаче, че след 1860-те Сазонов прекарва по-голямата част от времето си в Санкт Петербург, където развива сполучлив бизнес. В средата на 1890-те първата му брачна половинка умира от тиф и той се дами за Екатерина Доброволская – 21-годишната щерка на дякон в църквата „ Пророк Илия “ в прилежащото село Илиинское. Малко по-късно (предполага се, че през 1897 г.) той построява дървеното имение в Асташово.
Една първокласна „ дача “
Асташово, Теремът, аспект от югУилям Брумфийлд, 29 май 2016 година
Къщата, която строи Сазонов, постоянно е наричана „ дача “, само че тя въобще не е скромна. Сложната ѝ конструкция се състои от двуетажна съществена постройка, направена от солидни борови трупи, над които има трети етаж с тераси и летни стаи. Тази горна структура е интерпретация на обичайните тереми, откъдето идва и името ѝ.
Сложният покрив с неговите балкони и капандури е ослепителен образец за орнаментика. Гредата, която държи върха му, е направена от дървена натрупа, за която се счита, че в началото е била дълга 37 метра. В югозападния му ъгъл се намира кулминационната структура – висока кула, на чийто връх има дълъг орнамент.
Асташово, Теремът. Южна фасада, прозорец с украсителен кант.Уилям Брумфийлд, 29 май 2016 година
Дървените стени на къщата са богато украсени с корнизи и декоративни рамки на прозорците (наличники) в ярки цветове. Въпреки че припомнят на обичайните дървени структури като селската къща (изба), декорациите на прозорците са дръзки и нереални – присъщи черти на естетиката на националното възобновление от XIX век.
Това стилизирано градско въздействие личи и в други декоративни елементи като орнаменти във формата на мида и претекстове от класическата архитектура – триглифи, метопи и даже акротерии. Тези детайли обогатяват декоративните фолклорни шарки, които през XIX в. се трансформират, до момента в който майсторите-дърводелци стартират да се завръщат от огромните градове в родните си села с нов репертоар от декоративни претекстове.
ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ СТОЛИЦАТА
Асташово, Теремът. Южна фасада, горно равнище.Уилям Брумфийлд, 29 май 2016 година
Теремът на Сазонов е градско произведение на изкуството, което дължи доста на обичайното майсторство, само че не по-малко на сантименталните естетични хрумвания за локалната архитектура. Иван Ропет (Петров), който е изтъкнат член на групата Абрамцево, е един от главните художествени поддръжници на това национално възобновление и въздействието му попада блестящо в известната обява на скици и проекти, известна като „ Мотиви на съветската архитектура “.
Асташово, Теремът. Южна фасада.Уилям Брумфийлд, 29 май 2016 година
Подобни всеобщо популяризирани изявления, съдържащи обилни проекти на дървени селски къщи, без подозрение, са познати на Сазонов и архитектите, с които работи в Санкт Петербург. В този подтекст къщата на Сазонов в затънтеното село Асташово е директно обвързвана с това водещо естетично придвижване в съветската столица.
Сазонов живее в имението си малко по-малко от 20 години. Той умира през септември 1914 година, няколко седмици след началото на Първата международна война. Смъртта му наподобява навременна. Световният спор и последвалата гражданска война се оказват невиждана злополука, която поставя завършек на метода на живот, демонстриран от сходни ярки изяви на персонално благосъстояние.
Асташово, Теремът. Западна фасада, балкон с украсителен фронтон,Уилям Брумфийлд, 31 май 2016 г
След Болшевишката гражданска война вдовицата на Сазонов е лишена от къщата, която е заключена и необитавана до 1942 година. Тогава интериорът, който е недокоснат, само че ограбен – е даден за прилагане на локалната администрация. Когато тя престава да съществува при започване на 1970-те, къщата във към този момент обезлюденото село е изоставена (последният гражданин на Асташово умира при започване на 1990-те).
Асташово, Теремът. Западна фасада, покрив с украсителен фронтон, аспект от северозапад.Уилям Брумфийлд, 1 юни 2016 година
Без поддръжка превъзходното оборудване е погълнато от горската растителност. В началото на този век се подвига звук към ориста на терема, който е в окаяно положение и е на път да се срине.
Прераждането на терема
Както се случва постоянно с сходни съкровища, наподобява, няма рационални проекти за спасяването на тази огромна и безусловно недостъпна постройка. Заради вдигналия се звук, обаче, Андрей Павличенко и Олга Головичер се заинтригуват и трансформират разпадащата се забележителност в жизнерадостен план. Павличенко наема Александър Попов – най-опитния експерт по реституция на дървени монументи.
Асташово, Теремът. Покривни орнаменти, аспект от североизток,Уилям Брумфийлд, 1 юни 2016 година
Първите задания са да се ремонтира пътят, който води до къщата, и да се разчисти растителността. През 2011 година бригада служащи демонтират останалата сграда и я транспортират до цеховете на Попов в гр. Кирилов (Вологодска област), където дървените детайли се проучват. Частите, които могат да бъдат избавени, се реставрират, а на останалите (особено декоративните детайли) са направени точни копия, основани на оригинала.
През 2013 година стартира работа по сглобяването на терема на истинското му място върху тухлена основа, която е репродукция на оригинала. Този развой включва и реконструкцията на пристройката зад имението. Работата по екстериора приключва през 2016 година.
Асташово, Теремът. Изглед от югозапад от наблюдателната кула към парка с езерата и дървения параклис (от с. Головинское),Уилям Брумфийлд, 1 юни 2016 година
Работата по възобновяване и обзавеждането на интериора се оказва по-сложна. Намерени са следи от истинските мебели, като да вземем за пример огромни керамични печки, само че не и мебели. От бившето солидно стълбище от първия до втория етаж не е останало нищо. Въпреки това е допустимо да се възвърне истинската класификация на стаите.
Реставрацията включва и езерата пред имението (водата за семейството идва от бездънен бунар в този мочурлив район). Финалният акцент е под формата на дървен параклис (от близкото село Головинское), построен през интервала, през който е повдигнат и теремът, и включващ някои от същите декоративни детайли.
Теремът в Асташово е значима проява на архитектурна реституция в предизвикателни условия и магнит за културен туризъм. Дано тези уроци бъдат приложени и на други места в Русия.
С. Илинское (край Асташово), църквата „ Пророк Илия “, аспект от север,Уилям Брумфийлд, 30 май 2016 година
В началото на XX в. съветският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава комплициран развой за правене на цветни фотоси. Между 1903 и 1916 година той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии благодарение на този развой, който включва три излагания на стъклена плака. През август 1918 година той напуща Русия и се открива във Франция, където се намира огромна част от сбирката му от стъклени негативи и 13 албума с контактни принтове. След гибелта му в Париж през 1944 година наследниците му продават сбирката на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. Библиотеката цифровизира Колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно налична за международната аудитория. Няколко съветски уеб страницата към този момент също имат версии на тази сбирка. През 1986 година архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд провежда първата галерия на фотосите на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. В началото на 1970 година Брумфийлд работи в Русия и снима множеството места, посетени от Прокудин-Горски. Тази поредност от публикации съпоставя творбите на Прокудин-Горски със фотосите, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
създател: УИЛЯМ БРУМФИЙЛД
източник: bg.rbth.com
В началото на XX в. съветският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски създава комплициран развой за детайлна цветна снимка. Вдъхновен да употребява този нов способ за запечатване на разнообразието на Руската империя, той снима многочислени исторически места през десетилетието преди абдикацията на Николай II през 1917 година.
Асташово. Теремът (имението на Сазонов) с пристройката (вдясно), аспект от югозапад.Уилям Брумфийлд, 31 май 2016 година
Последната експедиция на Прокудин-Горски е в историческия Север в късното лято на 1916 година, до момента в който в Европа бушува Първата международна война. Той съумява да посети региона в тези сложни времена със специфичното позволение на държавна комисия, която го натоварва със задачата да снима строителството на железницата край Бяло море до новото пристанище Мурман (днешен Мурманск), построена в северозападния завършек на Колския полуостров, с цел да приема западни военни доставки за съветските войски.
Гара „ Маселская “, редица нови дървени къщи зад гарата.Сергей Прокудин-Горски, лятото на 1916 година
Сред гарите, снимани от Прокудин-Горски, е и Маселская, издигната като огромен склад западно от Петрозаводск. Двата му фрагмента включват новата постройка на гарата и ред къщи зад нея. Използването на стандартизирани планове разрешава бързо строителство, само че в това време постройките се отличават с потреблението на солидни борови трупи, които придават пропорционални функционални форми с обичайни елементи.
Асташово, Теремът (имението на Сазонов), аспект от запад.Уилям Брумфийлд. 28 май 2016 година
След Втората международна война и с намаляването на локалното население гара Маселская, която снима Прокудин-Горски, изчезва. Страстта по строителството с дървени трупи, обаче, която се вижда на неговите фотоси, е добре непокътната на други места.
Раждането на терема
Асташово, Теремът. Западна фасада, балкон.Уилям Брумфийлд 28 май 2016 година
Един от най-впечатляващите образци е дървено имение (на съветски – терем), издигнато в горите на Костромска област в края на XIX век. „ Теремът “ в с. Асташово наподобява още по-невероятно, защото не е опустошен – орис, която сполетява редица селски къщи в Русия от интервала преди Революцията. В началото на XXI в. обилната постройка наподобява на населявана от духове къща от холивудски филм – скрита в младите дървета и на ръба да се разпадне. След това се намесва ориста.
Оригиналният строител и притежател на тази невероятна дървена структура е Мартян Созонович Сазонов. Роденият в с. Асташово (Осташево) край Чухлома Сазонов е от заможно семейство на крепостници.
Асташово, Теремът. Западна фасада, балкон и наблюдателна кула.Уилям Брумфийлд, 30 май 2016 година
В биографията му подлага на подозрение изказванията за крепостничеството в Русия през XIX век. Въпреки че множеството селяни имат малко земя и още по-малко пари, има и изключеиния, които натрупат съществено благосъстояние с работа и шанс. В Костромска и Ярославска област това благосъстояние нормално идва от Санкт Петербург, където предприемчивите младежи вървят да работят в строителството сезонно.
Когато идва време да се подават документи за работа в Санкт Петербург, Мартян взема решение да употребява първото име на татко си (Созон Марков) за свое фамилно име – „ Созонов “, което се произнася, а по-късно и написа като „ Сазонов “.
Асташово, Теремът. Западна фасада, балконски фронтон.Уилям Брумфийлд, 28 май 2016 година
Според локалната процедура младежите сред 12 и 14-годишна възраст се пращат да чиракуват за 4 години в строителството в столицата, след което се разпределят да работят според от уменията им. На Мартян се пада да е дърводелец със компетентност произвеждане на мебели.
Като множеството си съвременници той продължава да поддържа тесни връзки с родното си място. През 1862 година той се дами за Анна Андреевна от прилежащото село Фалелеево. Сазонов към този момент е сполучлив бизнесмен със лични служащи и цехове в Санкт Петербург и връща част от парите си в Чухломска област. Той освен строи къщи в Чухлома, само че и прави благотворителни дарения за локалната общественост.
Асташово, Теремът. Наблюдателна кула и купол. // Асташово, Теремът. Куполна украса.Уилям Брумфийлд, 2 юни 2016 година // 28 май 2016 година
Изглежда, обаче, че след 1860-те Сазонов прекарва по-голямата част от времето си в Санкт Петербург, където развива сполучлив бизнес. В средата на 1890-те първата му брачна половинка умира от тиф и той се дами за Екатерина Доброволская – 21-годишната щерка на дякон в църквата „ Пророк Илия “ в прилежащото село Илиинское. Малко по-късно (предполага се, че през 1897 г.) той построява дървеното имение в Асташово.
Една първокласна „ дача “
Асташово, Теремът, аспект от югУилям Брумфийлд, 29 май 2016 година
Къщата, която строи Сазонов, постоянно е наричана „ дача “, само че тя въобще не е скромна. Сложната ѝ конструкция се състои от двуетажна съществена постройка, направена от солидни борови трупи, над които има трети етаж с тераси и летни стаи. Тази горна структура е интерпретация на обичайните тереми, откъдето идва и името ѝ.
Сложният покрив с неговите балкони и капандури е ослепителен образец за орнаментика. Гредата, която държи върха му, е направена от дървена натрупа, за която се счита, че в началото е била дълга 37 метра. В югозападния му ъгъл се намира кулминационната структура – висока кула, на чийто връх има дълъг орнамент.
Асташово, Теремът. Южна фасада, прозорец с украсителен кант.Уилям Брумфийлд, 29 май 2016 година
Дървените стени на къщата са богато украсени с корнизи и декоративни рамки на прозорците (наличники) в ярки цветове. Въпреки че припомнят на обичайните дървени структури като селската къща (изба), декорациите на прозорците са дръзки и нереални – присъщи черти на естетиката на националното възобновление от XIX век.
Това стилизирано градско въздействие личи и в други декоративни елементи като орнаменти във формата на мида и претекстове от класическата архитектура – триглифи, метопи и даже акротерии. Тези детайли обогатяват декоративните фолклорни шарки, които през XIX в. се трансформират, до момента в който майсторите-дърводелци стартират да се завръщат от огромните градове в родните си села с нов репертоар от декоративни претекстове.
ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ СТОЛИЦАТА
Асташово, Теремът. Южна фасада, горно равнище.Уилям Брумфийлд, 29 май 2016 година
Теремът на Сазонов е градско произведение на изкуството, което дължи доста на обичайното майсторство, само че не по-малко на сантименталните естетични хрумвания за локалната архитектура. Иван Ропет (Петров), който е изтъкнат член на групата Абрамцево, е един от главните художествени поддръжници на това национално възобновление и въздействието му попада блестящо в известната обява на скици и проекти, известна като „ Мотиви на съветската архитектура “.
Асташово, Теремът. Южна фасада.Уилям Брумфийлд, 29 май 2016 година
Подобни всеобщо популяризирани изявления, съдържащи обилни проекти на дървени селски къщи, без подозрение, са познати на Сазонов и архитектите, с които работи в Санкт Петербург. В този подтекст къщата на Сазонов в затънтеното село Асташово е директно обвързвана с това водещо естетично придвижване в съветската столица.
Сазонов живее в имението си малко по-малко от 20 години. Той умира през септември 1914 година, няколко седмици след началото на Първата международна война. Смъртта му наподобява навременна. Световният спор и последвалата гражданска война се оказват невиждана злополука, която поставя завършек на метода на живот, демонстриран от сходни ярки изяви на персонално благосъстояние.
Асташово, Теремът. Западна фасада, балкон с украсителен фронтон,Уилям Брумфийлд, 31 май 2016 г
След Болшевишката гражданска война вдовицата на Сазонов е лишена от къщата, която е заключена и необитавана до 1942 година. Тогава интериорът, който е недокоснат, само че ограбен – е даден за прилагане на локалната администрация. Когато тя престава да съществува при започване на 1970-те, къщата във към този момент обезлюденото село е изоставена (последният гражданин на Асташово умира при започване на 1990-те).
Асташово, Теремът. Западна фасада, покрив с украсителен фронтон, аспект от северозапад.Уилям Брумфийлд, 1 юни 2016 година
Без поддръжка превъзходното оборудване е погълнато от горската растителност. В началото на този век се подвига звук към ориста на терема, който е в окаяно положение и е на път да се срине.
Прераждането на терема
Както се случва постоянно с сходни съкровища, наподобява, няма рационални проекти за спасяването на тази огромна и безусловно недостъпна постройка. Заради вдигналия се звук, обаче, Андрей Павличенко и Олга Головичер се заинтригуват и трансформират разпадащата се забележителност в жизнерадостен план. Павличенко наема Александър Попов – най-опитния експерт по реституция на дървени монументи.
Асташово, Теремът. Покривни орнаменти, аспект от североизток,Уилям Брумфийлд, 1 юни 2016 година
Първите задания са да се ремонтира пътят, който води до къщата, и да се разчисти растителността. През 2011 година бригада служащи демонтират останалата сграда и я транспортират до цеховете на Попов в гр. Кирилов (Вологодска област), където дървените детайли се проучват. Частите, които могат да бъдат избавени, се реставрират, а на останалите (особено декоративните детайли) са направени точни копия, основани на оригинала.
През 2013 година стартира работа по сглобяването на терема на истинското му място върху тухлена основа, която е репродукция на оригинала. Този развой включва и реконструкцията на пристройката зад имението. Работата по екстериора приключва през 2016 година.
Асташово, Теремът. Изглед от югозапад от наблюдателната кула към парка с езерата и дървения параклис (от с. Головинское),Уилям Брумфийлд, 1 юни 2016 година
Работата по възобновяване и обзавеждането на интериора се оказва по-сложна. Намерени са следи от истинските мебели, като да вземем за пример огромни керамични печки, само че не и мебели. От бившето солидно стълбище от първия до втория етаж не е останало нищо. Въпреки това е допустимо да се възвърне истинската класификация на стаите.
Реставрацията включва и езерата пред имението (водата за семейството идва от бездънен бунар в този мочурлив район). Финалният акцент е под формата на дървен параклис (от близкото село Головинское), построен през интервала, през който е повдигнат и теремът, и включващ някои от същите декоративни детайли.
Теремът в Асташово е значима проява на архитектурна реституция в предизвикателни условия и магнит за културен туризъм. Дано тези уроци бъдат приложени и на други места в Русия.
С. Илинское (край Асташово), църквата „ Пророк Илия “, аспект от север,Уилям Брумфийлд, 30 май 2016 година
В началото на XX в. съветският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава комплициран развой за правене на цветни фотоси. Между 1903 и 1916 година той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии благодарение на този развой, който включва три излагания на стъклена плака. През август 1918 година той напуща Русия и се открива във Франция, където се намира огромна част от сбирката му от стъклени негативи и 13 албума с контактни принтове. След гибелта му в Париж през 1944 година наследниците му продават сбирката на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. Библиотеката цифровизира Колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно налична за международната аудитория. Няколко съветски уеб страницата към този момент също имат версии на тази сбирка. През 1986 година архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд провежда първата галерия на фотосите на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. В началото на 1970 година Брумфийлд работи в Русия и снима множеството места, посетени от Прокудин-Горски. Тази поредност от публикации съпоставя творбите на Прокудин-Горски със фотосите, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
създател: УИЛЯМ БРУМФИЙЛД
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ