Сара Уинчестър и нейното уникално имение
Архитектурни стилове от всеки завършек на света – гръцки, египетски, персийски и даже японски. Всичко това и още владее Сара Уинчестър, която се прочува изключително доста с мистериозният си, само че неповторим дом. Странният избор на строене, съпроводено с непрекъснатата работа върху собствеността кара локалните да се замислят за какво. Прокълната от зли духове или може би просто запалена по архитектурата, искаща да остави своята диря на този свят? Нека се опитаме да разберем.
Сара Локууд Парди е родена през 1839 година в град Ню Хейвън, щатът Кънектикът. Тя е едно от общо седем деца на Ленърд Парди и Сара Бърнс. Израства в прогресивно и свободомислещо семейство от висшата междинна класа. Баща ѝ в началото работещ като управител на обществена баня ще се отдаде на кариера като дърводелец. Умел предприемач със своите хрумвания печели огромни пари и изобретателните му планове ще зародят в Сара една обич към интериорния дизайн. В началото на гражданската война в Америка Ленърд намира триумф като събира положение от доставяне на бойците на бойното поле с лекарска помощ.
С бащиното въздействие дребната девойка Парди израства с заложба към учебното заведение, превъзхождайки съучениците си по всеки предмет. До 12 години тя към този момент знаела френски, латински, испански и италански. Отдава се на музиката, математиката и науката. Като допълнение на интелектуалните си качества младата дама има и несравнима хубост, един път наречена “Красавицата на Ню Хейвън ”. Напук на ниският си растеж и фактът, че е жена дамата ще превземе и висшето обучение в Йелският университет. Времето там я учи на доста разнообразни вярвания и хрумвания, с които живее до краят на живота си. Там се заражда и любовта ѝ към нейн сътрудник и безценен другар от детството Уилям Уинчестър.
Двамата споделят доста сходни прекарвания – членове на една и съща обществена класа, мирогледи и също фактът, че за последователи на един и същи университет. Това, което ги разграничава е, че семейство Уинчестър имат относително по – огромно благосъстояние от фамилия Парди. На 30 септември 1862 година се състои тяхната женитба.
Вече пораснал задоволително Уилям би трябвало и да стартира да оказва помощ на татко си Оливър с тяхната сполучлива фабрика за облекла. Оливър предава всичко, което знае на сина си, с цел да е сигурен, че оставя правилен човек да ръководи фамилният бизнес. По това време, обаче той се възпламенява по оръжията и е заинтересуван от вероятният триумф и в тази сфера. Чрез умели покупко-продажби се снабдява с към този момент съществуващата компания Volcanic Repeating Arms. Осъществявайки цялостен надзор върху нея през 1856 година той по – късно открива централното ѝ ръководство в Ню Хейвън, където ще получи новото име Winchester Repeating Arms.
Оливър Уинчестър
Бизнесът с оръжия се оказва цялостен триумф и фамилията просперира от ден на ден и повече, отваряйки магазини по цялата страна. Техният най – известен артикул е уинчестърската пушка, още наречена “Оръдието, което завзе Запада ”. От установяването си компанията продава над 700 000 пушки. Техните правилни артикули са желани от митове на Дивият Запад като Бъфало Бил, Колди и Ани Оукли. Те попадат даже и в ръцете на президента Теодор Рузвелт.
Вече станала част от семейство Уинчестър, Сара в това време ще роди единственото си дете през 1866 година, щерка на име Ани. Щастието от събитието няма да продължи дълго, когато горката майка губи бебето си единствено след 6 седмици от рядко заболяване. С това двойката вземат решение в никакъв случай повече да не се пробват да имат деца от страха, че ще изживеят същият смут още веднъж. Влюбените живеят елементарен и спокоен живот, до момента в който бащата на Уилям, Оливър не умря ненадейно през 1880 година, което оставя, синът му като единствен мъжки правоприемник да поеме цялостното ръководство над компанията. Смъртта, обаче има други проекти и скоро Уилям ще последва татко си към отвъдното след дълга битка с туберкулозата.
Последвайки двете нещастия, последвали една друга в къс интервал Сара Уинчестър ще се трансформира в една от най – богатите дами в света. Всичкото благосъстояние, което наследява от брачна половинка си се равнява на 550 милиона $ през днешния ден. Допълнително с това получава и право на благосъстоятелност над компанията, което ѝ печели 27 хиляди $ на час.
След цялостната смяна в живота си новата милионерка ще се отърси от нещастията като се отдава на тригодишно околосветско странствуване. Чрез посещаването си на доста градове и страни тя ще се срещне очи в очи с куп архитектурни структури, които я въодушевяват за обилното имение, което по – късно ще построи. Отново в Америка след дългите си пътешествия Сара се открива покрай Санфранциският залив, с цел да е по – покрай бизнес сътрудниците си, множеството от които се откриват там, поради треската за злато. Там тя закупува осемстайна вила през 1884 година с 647 декара земя. Скоро заможната жена поръчва услугите на 20 строителя, които стартират дълга работа по дребната къщурка. Смените им са направени по метод, по който непрекъснато да се реализира някаква строителна активност по структурата. С всяка минала минута нещо се трансформира в дома.
Не минава доста време преди къщата да се трансформира в гигантско имение, което се счита, че в себе си съдържа сред 5 000 и 6 000 стаи. Красиво и неповторимо то е направено в прелестен викториански жанр. Постоянните дълги и неспиращи поправки карат минувачите да са питат за какво някой би хвърлил милионите и времето си напразно за ненужни градежи. За да си обяснят странното нещо, протичащо си пред очите им си сътворяват ред клюки, които до през днешния ден остават без никакви доказателства.
Според доста се счита, че Сара един ден посещава известният медиум Адам Кунс, посредством който схваща, че ядосаните души на всички убити от техните оръжия си отмъщават като я проклинат. Според злите духове Уинчестър е задължена да строи постоянно имението си, за да ги задоволи. В дома си строи стая за сеанси, където с помоща на дъска Ouija получава нужните указания за градежа. Интелигентната жена скроява клопка на демоничните сили като прибавя странни елементи на къщата си – стълбища и порти, водещи към на никое място, секрети скривалища. Като допълнение за проекта си всяка вечер спи в друга стая.
Въпреки тези изказвания доближена на Сара твърди, че тя не е заинтересувана ни най – малко в спиртуализма. Независимо от аргументите за ремонтите, амбициозният ѝ план е принудително спрян за известно време с огромно и унищожително земетресение през 1906 година. Когато още веднъж е безвредно майсторите да се върнат на работа се открива, че тресенето е предизвикало основни структурни проблеми и пукнатини. Уплашена, че може имението ѝ да претърпи повече вреди подрежда, че вместо нагоре, както се е строяло преди този момент, ще се уголемява встрани. Изключителната сграда съдържа в себе си доста разнообразни стилове. Всяка стая изпъква в собствен неповторим жанр, въодушевен от пътешествията на Уинчестър.
Краят на всички планове идва с влошеното здраве на Сара, което я слага на легло, нуждаейки се от помоща на медицински сестри. Тя почива на 5 септември 1922 година от сърдечна непълнота. Всички свои движимости завещава на своята племенница с изключението на имението, което през днешния ден отваря вратите си за хиляди туристи годишно, подготвени да видят известната “прокълната ” къща на покойницата.
