Архитектурната гилдия у нас се подмладява и феминизира. Средната възраст

Архитектурната колегия у нас се подмладява и феминизира. Средната възраст на българския проектант е към 30 години, а над половината са дами. Интериорните планове изпреварват в желанията просветителните и културни здания. Това демонстрира изследване на Асоциацията на архитектите в България (ААБ), направено измежду 773-ма упражняващи специалността.

Една от новите организации в сектора си слага за цел да чисти имиджа на архитекта, който у нас се свързва с презастрояването на градовете и курортите.

Мисията на организацията е да разпространява приноса и ролята на архитектите, урбанистите и дизайнерите в основаването на естетична и устойчива среда.

" Да си проектант е влиятелно, само че и доста отговорно. Хората с това нелеко предопределение постоянно са неразбрани от необятната общност, тъй като мислят друго и виждат заобикалящата ни среда по друг метод. Въпреки това основават действителност, която може да отговори на съвсем всички високи упования. За нас от ААБ беше значимо да изследваме точно тяхната мотивация, която е причина за добре свършената работа. С това ние заявяваме своята позиция и ангажимент към архитектите в България ", декларира арх. Анета Маркова, ръководител на Управителния съвет на ААБ.



Проучването за настройките и мотивацията на архитектите за професионална реализация демонстрира, че като цяло гилдията се подмладява – наклонност, която се следи и в Европа. Средната възраст на практикуващите специалността у нас е под 30 години – 50.6 на 100 са с опит по-малко от 5 години, а една четвърт са сред 30 и 35 години.

Над половината (56.3%) от архитектите у нас са дами. За съпоставяне в Европа това е по-скоро мъжка специалност – над 63%, демонстрира проучването на Eвропейския съвет на архитектите.

Повече от половината архитекти у нас считат, че секторът е мощно конкурентен. Интересните планове, екипната работа, творчеството и опцията за развиване са нещата, които ги стимулират да работят.

Близо 79 на 100 от интервюираните избират да работят по жилищните планове.

Интересен също е фактът, че интериорните планове изпреварват в желанията просветителните и културни здания. Желанието за работа по интериорни планове в София е доста по-изразено от това в страната с близо 17.8% разлика.



Опазване на културното завещание и образованието са области, които притеглят повече интереса на архитектите в провинцията, в сравнение с тези в столицата.

Модерното работно място също е значим фактор за реализацията на архитекта.

Следващият план, по който Асоциацията на архитектите у нас работи, е издаването на книгата на Джейн Джейкъбс - " Смъртта и животът на огромните американски градове ", която трансформира светогледа за градоустройството.

Други огромни организации на архитектурната колегия у нас са Съюзът на архитектите в България, основан по времето на социализма, и Камарата на архитектите в България, членуването в която е наложително за практикуване на специалността у нас. Двете организации през последните години обаче не развиват дейна социална активност.