Архитект: Разликата между бедните и богатите у нас намалява, но все още сме на ниво Латинска Америка
Архитектът Любо Георгиев показа, че образованието е най-важното в битката с бедността. Той разяснява данните на Национален статистически институт, съгласно които всеки пети българин живее с под 637 лв. приход на месец.
" Аз не мисля, че в случай че създадем гратис висшето обучение то ще повдигне качеството. Не мисля, че това е решение против бедността. Бих се вгледал в данните на Национален статистически институт от демографска позиция. Голяма част от бедните са от ромски генезис, т.е. там имаме сегрегация на беднотия. Никой не се учудва от това нещо. Трябва да бъдат ориентирани старания натам - тези хора, доста постоянно живеят в махали, в гета. Въпросът е по какъв начин работят локалните общини с тези гета. Има и положителни образци в България, има и неприятни образци. Друг един взор и прорез върху тези данни от Национален статистически институт, е географското систематизиране. Голямата централизация на небогати е в местата, където има по-висок предел на беднотия - София, Стара Загора. Това са хора, които даже в по-богат град и повече благоприятни условия за работа като София им е по-трудно да си намерят работа. Тук се връщаме към подготовката на хората, за това опцията им да имат някакво обучение. Образованието е в основата на нещата. И то не толкоз висшето, а началното и отношението, което децата одобряват към себе си и към своя живот. Иначе се завъртаме в една централизация на беднотия, която съществува ", безапелационен бе той в предаването " Пресечна точка " по " Нова телевизия ".
" В България разликата сред богатите и бедните последователно понижава, само че към момента е много висока. Сравними сме по този индикатор с латиноамериканците.
Имаме и фактора сива стопанска система. Всеки познава към себе си хора, които взимат пари в плик. Според мен когато приказваме за човешки живот, да вземем средностатистическото не е задоволително. Ние би трябвало да мислим за тези, които са най-долу в скалата. Има практики, живот, метод на деяние, в които ти в един миг влизаш в една серпантина. Сетете се единствено за хората, които обикалят по кофите и децата, които те водят със себе си. Ако по този начин си учтив, тъй като не познаваш друго, няма по какъв начин колкото и да си предприемчив да се измъкнеш. Ти имаш потребност от помощ ", счита Георгиев.
" Аз не мисля, че в случай че създадем гратис висшето обучение то ще повдигне качеството. Не мисля, че това е решение против бедността. Бих се вгледал в данните на Национален статистически институт от демографска позиция. Голяма част от бедните са от ромски генезис, т.е. там имаме сегрегация на беднотия. Никой не се учудва от това нещо. Трябва да бъдат ориентирани старания натам - тези хора, доста постоянно живеят в махали, в гета. Въпросът е по какъв начин работят локалните общини с тези гета. Има и положителни образци в България, има и неприятни образци. Друг един взор и прорез върху тези данни от Национален статистически институт, е географското систематизиране. Голямата централизация на небогати е в местата, където има по-висок предел на беднотия - София, Стара Загора. Това са хора, които даже в по-богат град и повече благоприятни условия за работа като София им е по-трудно да си намерят работа. Тук се връщаме към подготовката на хората, за това опцията им да имат някакво обучение. Образованието е в основата на нещата. И то не толкоз висшето, а началното и отношението, което децата одобряват към себе си и към своя живот. Иначе се завъртаме в една централизация на беднотия, която съществува ", безапелационен бе той в предаването " Пресечна точка " по " Нова телевизия ".
" В България разликата сред богатите и бедните последователно понижава, само че към момента е много висока. Сравними сме по този индикатор с латиноамериканците.
Имаме и фактора сива стопанска система. Всеки познава към себе си хора, които взимат пари в плик. Според мен когато приказваме за човешки живот, да вземем средностатистическото не е задоволително. Ние би трябвало да мислим за тези, които са най-долу в скалата. Има практики, живот, метод на деяние, в които ти в един миг влизаш в една серпантина. Сетете се единствено за хората, които обикалят по кофите и децата, които те водят със себе си. Ако по този начин си учтив, тъй като не познаваш друго, няма по какъв начин колкото и да си предприемчив да се измъкнеш. Ти имаш потребност от помощ ", счита Георгиев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ