Състрадание по сметка или защо монасите от Киево-Печерската лавра са „московски попове“
Архимандрит Никанор
Изгонването на монасите от Киево-Печерската лавра, с изключение на всичко друго, има и чисто човешки измерения. За всеки духовник манастирът е повече от роден дом - неслучайно след пострижението е признато да се споделя: " където са космите, там да са и костите ". По никакъв метод не трябва да омаловажаваме персоналната покруса, която в този момент претърпява всеки един от тези 220 души, прекарали по-голямата част от съзнателния си живот зад стените на Лаврата в смирение, пост, молитва и труд.
Подобна е била участта и на монасите-патриаршисти от Бачковската света обител, които през 1906 година е трябвало да изоставен ( = са били изгонени), с цел да премине манастирът към Екзархията (тогава схизматична, непризната от нито една поместна църква) и в него да се настани ново монашеско приятелство.
Както виждаме,
няма нищо ново под слънцето
Всъщност има. И то ми направи доста неприятно усещане.
Основният укор, съображение и на процедура опрощение за репресиите по отношение на УПЦ, и в частност по отношение на монасите от Лаврата, е изказванието, че те са свързани с Московската патриаршия, която благославя съветската експанзия в Украйна, жертви на която са хиляди почтени хора, включително деца. Стотици деца бяха убити от съветските бомби, а хиляди - отвлечени в непознатата страна. Съвсем разбираема е болката на украинското общество в този миг, както и неговата непоносимост към всичко " московско ".
И тук се явяват едни " състрадалци " на монасите от Киево-Печерската лавра, които с подобен заветен яд и възторг громят " киевския режим " и " укронацистите ", че все едно слушаме пропагандистите по първи канал на съветската телевизия.
Своят глас " в поддръжка на братството " въздигат хора, включително сановити, които без позор намерено поддържат путинската експанзия, или търсят виновността еднообразно у агресора и жертвата на експанзията...
За по-несхватливите ще го напиша:
...с което потвърждават и оправдават изказванията на съперниците на УПЦ, че тя е " прокремълска ", а братството на лаврата - " московски попове "!
Някои може би го вършат от нелепост.
Но други - от нечувана подлост и измама: единствено и единствено да има храна за пропагандата, оправдаваща войната. За тях политическата целенасоченост е най-важна: да уязвят " врага " за всяка една неточност, която той позволява.
Ако това е с цената на страданията и кръвта (както в Ивано-Франкивск) на тези, за които сякаш доста ни боли...
... " какво пък, толкоз по-добре "?!
На това ли ни учи Евангелието?
Изгонването на монасите от Киево-Печерската лавра, с изключение на всичко друго, има и чисто човешки измерения. За всеки духовник манастирът е повече от роден дом - неслучайно след пострижението е признато да се споделя: " където са космите, там да са и костите ". По никакъв метод не трябва да омаловажаваме персоналната покруса, която в този момент претърпява всеки един от тези 220 души, прекарали по-голямата част от съзнателния си живот зад стените на Лаврата в смирение, пост, молитва и труд.
Подобна е била участта и на монасите-патриаршисти от Бачковската света обител, които през 1906 година е трябвало да изоставен ( = са били изгонени), с цел да премине манастирът към Екзархията (тогава схизматична, непризната от нито една поместна църква) и в него да се настани ново монашеско приятелство.
Както виждаме,
няма нищо ново под слънцето
Всъщност има. И то ми направи доста неприятно усещане.
Основният укор, съображение и на процедура опрощение за репресиите по отношение на УПЦ, и в частност по отношение на монасите от Лаврата, е изказванието, че те са свързани с Московската патриаршия, която благославя съветската експанзия в Украйна, жертви на която са хиляди почтени хора, включително деца. Стотици деца бяха убити от съветските бомби, а хиляди - отвлечени в непознатата страна. Съвсем разбираема е болката на украинското общество в този миг, както и неговата непоносимост към всичко " московско ".
И тук се явяват едни " състрадалци " на монасите от Киево-Печерската лавра, които с подобен заветен яд и възторг громят " киевския режим " и " укронацистите ", че все едно слушаме пропагандистите по първи канал на съветската телевизия.
Своят глас " в поддръжка на братството " въздигат хора, включително сановити, които без позор намерено поддържат путинската експанзия, или търсят виновността еднообразно у агресора и жертвата на експанзията...
За по-несхватливите ще го напиша:
...с което потвърждават и оправдават изказванията на съперниците на УПЦ, че тя е " прокремълска ", а братството на лаврата - " московски попове "!
Някои може би го вършат от нелепост.
Но други - от нечувана подлост и измама: единствено и единствено да има храна за пропагандата, оправдаваща войната. За тях политическата целенасоченост е най-важна: да уязвят " врага " за всяка една неточност, която той позволява.
Ако това е с цената на страданията и кръвта (както в Ивано-Франкивск) на тези, за които сякаш доста ни боли...
... " какво пък, толкоз по-добре "?!
На това ли ни учи Евангелието?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ