Археолозите са открили доказателства, че съвременните хора, Хомо сапиенс, са

Археолозите са разкрили доказателства, че актуалните хора, Хомо сапиенс, са се преместили в Северна Европа още преди 45 000 години и са съжителствали с неандерталците няколко хиляди години, преди последните да изчезнат. Резултатите от проучването са показани в публикации, оповестени в списанията Nature и Nature Ecology and Evolution.

Изводите на учените се основават на находки, открити по време на разкопките на най-стария монумент на човешката просвета от каменната епоха покрай град Ранис в Германия, където по-рано са разказани тънко обработени остриета от каменни принадлежности във формата на лист. Това, че Homo sapiens и Homo neanderthalensis са живели един до различен подхожда на геномните доказателства, че двата типа са се кръстосвали понякога. Макар да се предполагаше, че каменните принадлежности са основани от културата Linkombe-Ranisko-Jerzmanovice (LRJ), която също е оставила артефакти в Моравия, Полша, Германия и Англия, остава незнайно дали остриетата са направени от неандерталци или от Хомо сапиенс.

В новата работа откривателите генетично проучиха костни фрагменти от хоминид от по-дълбоки археологически пластове в Ранис, изолирайки и секвенирайки митохондриална ДНК (mtDNA). Беше доказано, че костните фрагменти принадлежат на Хомо сапиенс. Нещо повече, няколко фрагмента, изкопани по друго време, имат идентични ДНК последователности, което демонстрира, че принадлежат или на едно и също лице, или на родственици по майчина линия. ДНК последователностите също наподобяват на мтДНК от женски череп на 43000 години, открит в пещерата Злата Кун в Чехия. Откритието потвърждава, че даже ранните групи Хомо сапиенс, които са се популяризирали в Евразия, към този момент са имали известна дарба да се приспособяват към такива сурови климатични условия. Доскоро се смяташе, че устойчивостта към леден климат се появява едвам няколко хиляди години по-късно.