Изгубени градове по Пътя на коприната са открити в узбекските планини
Археолози са разкрили остатъци от в тревистите планини на Източен Узбекистан – изобретение, което може да промени визията ни за именития Път на коприната , написа „ BBC “.
Дълго време се смяташе, че комерсиалните пътища , известни с обмена на артикули и хрумвания сред Изтока и Запада, са свързвали градове в низините . С помощта на технология за отдалечено наблюдаване обаче археолозите към този момент са разкрили най-малко два високопланински града , които са се намирали на основен кръстопът на комерсиалните пътища.
Единият от градовете – Тугунбулак , метрополис с повърхност от най-малко 120 хектара, се намира на повече от 2000 м над морското ниво – височина, която се счита за негостоприемна даже през днешния ден. Археологът Фарход Максудов, който е част от изследователския екип, разяснява:
„ С това изобретение историята на Централна Азия се трансформира. “
Екипът счита, че Тугунбулак и по-малкият град Ташбулак са били оживени селища сред VIII и XI в., през Средновековието, когато регионът е бил следен от могъща тюркска династия .
Днес единствено 3% от популацията на света живее на тази надморска височина. Сред редките образци са Лхаса в Тибет и Куско в Перу.
Откритието , ръководено от Максудов, шеф на Националния център по археология на Узбекистан, и Майкъл Фракети, археолог от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, е направено благодарение на дронове и инструмент за отдалечено наблюдаване, прочут като лидар, който употребява отразена светлина за основаване на триизмерни карти на околната среда .
Изследването им е оповестено в научното списание Nature тази седмица, а специалисти, които не са взели участие в него, приветстват смисъла му за мятане на светлина върху метода на живот на номадските общности.
Екипът открива по-малкия град Ташбулак за първи път през 2011 година по време на преходи в планината. Те откриват погребения, хиляди керамични части и други признаци, че територията е била обитаема .
Историческите сведения загатват за градове в района, споделя той, само че екипът не е очаквал да открие феодален град на повърхност от 12 хектара на към 2 200 м над морското ниво. Фракети призна пред медията:
„ Бяхме като сюрпризирани. “
Той добави, че даже преходът до такава степен е бил сложен , защото са се сблъскали със мощни ветрове, стихии и логистични провокации. Четири години по-късно локален горски админ подсказва на екипа да изследва различен обект наоколо до Ташбулак. Фракети продължава:
„ Служителят сподели: „ Мисля, че имам някои от тези типове керамика в задния си двор. Така че отидохме в дома му… И открихме, че къщата му е издигната върху средновековна крепост. Той като че ли живееше върху голям град. “
Най-трудната част в тези открития е била да се убеди академичната общественост, че тези градове са съществували . Фракети разяснява още:
„ Казвахме на хората, че сме разкрили този необикновен обект, и получавахме песимизъм, че може би не е толкоз огромен, или че е просто могила, или замък… Това беше огромното предизвикателство – по какъв начин да документираме този град научно, с цел да покажем какво в действителност е представлявал. “
През 2022 година екипът се завръща с дрон, оборудван с лидарен датчик , който оказва помощ да се отлепят повърхностите, с цел да се разкрият стени, охранителни кули, комплицирани архитектурни детайли и други укрепления в Тугунбулак.
Изследователите допускат, че общностите може да са избрали да се заселят в Тугунбулак и Ташбулак, с цел да употребяват мощните ветрове за поддържане на огньове, нужни за топенето на стоманени руди – на които районът е бил богат. При предварителните разкопки са открити и индустриални пещи. Максудов съобщи:
„ Който е имал желязо в ръцете си през Средновековието, е бил доста мощен. “
Но това може да е довело и до крах на общностите, счита той. В предишното този регион е бил затрупан с гъста хвойнова гора, само че тя може да е била изсечена, с цел да се улесни производството на желязо.
„ Районът е станал екологично доста неустойчив поради неочакваните наводнения, поради лавините “ , изясни той.
Обикновено учените са очаквали да намерят доказателства за селища по-ниско в долината, „ тъй че тези находки са забележителни “ , безапелационен е Питър Франкопан , професор по световна история в Оксфордския университет. Той удостовери:
„ Каква невероятна съкровищница… която демонстрира дълбоките взаимовръзки, пресичащи Азия, както и връзките сред употребата на естествените запаси преди повече от хилядолетие. “
Градските обекти на огромна надморска височина са „ изключително редки “ в археологическия списък, тъй като общностите са изправени пред неповторими провокации при заселването си там, споделя Закари Силвия, археолог от университета Браун.
„ Работата на екипа дава голям принос към проучването на средновековния урбанизъм в Централна Азия “ , написа той в коментар за Nature.
The Independent: Ето кои са 5-те български ски курорта за евтини зимни почивки
