Археолози разкриха доказателства за съществуването на град преди между 5

Археолози разкриха доказателства за съществуването на град преди сред 5 400 и 4 900 години на територията на днешно Мароко. Според откривателите му това е бил най-големият град в Африка отвън долината на Нил за своето време. Данните сочат, че регионът е поддържал дейни търговски връзки със селища от другата страна на Гибралтарския пролив - на Иберийския полуостров, а въздействието му евентуално се е простирало и из по-широкия Средиземноморски свят.

Най-добре защитаваната загадка на Мароко е зимна градска отмора с 18°C ​​и личен „ мини Холивуд “

Едно много забавно местенце

Мароко е дом на едни от най-древните фосили на нашия тип - Хомо Сапиенс, както и на най-старите известни мъниста от черупки и ранни промени в каменните технологии. Регионът Магреб, който обгръща Мароко и територии чак до Либия, по-късно е и люлката на Картаген - силата, която най-сериозно заплашва Римската република.

Въпреки това интервалът сред 6000 и 3000 години обратно остава едва проучен. Разположен сред Сахара и океана, Магребът постоянно е бил подценяван с догатката, че крайбрежната зона краткотрайно е станала прекомерно суха, с цел да поддържа огромно население. Професор Киприан Брудбанк от Кеймбриджкия университет обаче от дълго време тази концепция.


" Повече от 30 години бях уверен, че археологията на Средиземноморието пропуща нещо извънредно значимо в късната праистория на Северна Африка ", декларира Брудбанк. " Сега най-сетне знаем, че това е правилно, и можем да стартираме да мислим по нов метод - подобен, който признава дейната роля на африканските общества във образуването и взаимоотношенията на ранните средиземноморски цивилизации. "

Брудбанк управлява разкопки на обект, прочут като Уед Бехт, дружно с учени от марокански и европейски институции. Според последните им данни към 3000 година прочие Хр. това е бил град с размери, сравними с Троя в разцвета ѝ през Бронзовата ера.

" Към момента това е най-ранният и максимален аграрни комплекс в Африка отвън Нилската котловина ", пишат откривателите.

Освен нормалните находки, познати от други неолитни култури, археолозите са разкрили и ями, сходни на тези в днешна Испания, които евентуално са употребявани за предпазване на храна или за боклуци. Именно такива испански находки от дълго време подсказват, че хората там са търгували с Африка - посредством предмети като слонова кост и щраусови яйца, които не са могли да бъдат добивани на локално равнище.

Уед Бехт се намира край едноименна река, на към 100 километра във вътрешността от Рабат. Атлантическият океан е бил относително елементарно наличен по течението ѝ, до момента в който достигането на Средиземно море без прекосяване през Гибралтарския пролив е изисквало пресичане на Атласките планини - допустима спънка за контактите с останалия античен свят. Въпреки това сходствата с иберийските обекти от същия интервал сочат деен продан, а евентуално и развиването на плавателни съдове, способни да се оправят с намерено море.


Още през 30-те години на ХХ век в Уед Бехт са открити каменни брадви и остатъци от каменни стени, а от този момент са открити над хиляда такива брадви. Въпреки това систематичните археологически изследвания стартират едвам преди към 70 години.

Разкопки от 2024 г. разкриват обилие от керамика - част от нея богато украсена, както и каменни принадлежности, каквито не са откривани на никое място другаде в Африка отвън Нилската котловина. Налице са и доказателства за развъждане на кози, овце, говеда и прасета. Макар да не са открити принадлежности за беритба, учените считат, че това не значи липса на земеделие, а по-скоро събиране на реколтата на ръка - изключително поради огромните каменни мелници, открити на място.

Повечето находки датират от относително къс интервал от към 500 години, което подсказва, че обектът е бил най-интензивно употребен точно тогава.

Има едно място на Земята, където и неандерталците, и актуалните хора са оставили своя отпечатък

Къде е то

" Затова е от решаващо значение Уед Бехт да бъде обсъждан в по-широк, взаимосвързан подтекст, обхващащ народите от двете страни на средиземноморско-атлантическата зона през края на четвъртото и третото хилядолетие прочие Хр. ", заключават създателите. " И без значение от придвижването в двете направления, това е била ясно изразена африканска общественост, която е съдействала значително за оформянето на този обществен свят. "