Човешки останки с редки малформации откриха археолози в чепеларска пещера
Археолози откриха антични с редки малформации в пещера „ Чая “, покрай.
Открити са голям брой скотски кости от разнообразни домашни и диви животни (мечки, говеда, сърни, овце, язовци, диви прасета и др.). Близо 90% от тях са със следи от човешка обработка. Доказа се също, че пещерата е била населявана от голямата пещерна мечка, праисторически тип, липсващ преди към 23 000 година
Интерес будят и откритите човешки остатъци със следи от редки малформации. Предстои техния антропологичен разбор за установяването на заболяването, която ги е провокирала, оповестиха от община Чепеларе.
Според доцент доктор Костадин Кисьов пещерата е обвързвана с най-ранните, населявали Западните Родопи, които вкарват желязото като съществена индустриална суровина в края на II – началото на I хиляди прочие Хр. Регистрираните селища и могилни некрополи от тази ера в региона на Триград и Чепеларе са ситуирани наоколо до находищата на желязна руда. Най-вероятно в покрайнините на пещерата съществуват остатъци от населено място и могили от интервала XIV – XI в. прочие Хр., чието търсене ще се извърши през 2022 година Проучванията през идната година ще обзет както входната изложба, по този начин и главната зала, където се допуска, че нейното обитаване е още от каменно-медната ера – V – VI хиляди прочие Хр.
Археологическите изследвания на пещера „ Чая “ започнаха на 20 септември т.г. и са завършили за тази година.
Пещерата е формирана в скален масив от Чепеларската свита. Запазената ѝ дължина е 44 м, ширината ѝ е от 1,90 до 15 метра, височината над 3,50 м.
Първоначалните резултати сочат, че истинският вход на пещерата и началото на входната изложба с дължина 12 м са се саморазрушили.
![Започнаха археологически изследвания на пещера Чая до Чепеларе]( "Започнаха археологически изследвания на пещера Чая до Чепеларе")
Започнаха археологически изследвания на пещера " Чая " до Чепеларе
Днес започнаха археологическите изследвания на пещера " Чая ", намираща се до град Чепеларе. Финансирането на археологическите разкопки е...
Откритите археологически материали върху и навътре в скалното срутище от истинския вход демонстрират, че най-вероятно разрушаването е станало в интервала XIV – XI в. прочие Хр.
Широчината на каменния разлив открит на терена демонстрира, че първичния вход на пещерата е бил с височина към 5-6 м. Общата ѝ дължина е 56 м.
Открити са керамични фрагменти от трапезни съдове (чаши, амфори, паници и купи) и кухненски съдове (гърнета и хранилища). По-голямата част от тях са украсени с врязани линии и насечки, набождания и ямички, инкрустирани и с графитно покритие. Датират от интервала на къснобронзовата и ранножелязната ера.
Просечена и трасирана е към този момент пътеката до пещерата. Предстои нейното дотъкмяване и слагането на туристическа маркировка, допълват от локалната администрация.
Открити са голям брой скотски кости от разнообразни домашни и диви животни (мечки, говеда, сърни, овце, язовци, диви прасета и др.). Близо 90% от тях са със следи от човешка обработка. Доказа се също, че пещерата е била населявана от голямата пещерна мечка, праисторически тип, липсващ преди към 23 000 година
Интерес будят и откритите човешки остатъци със следи от редки малформации. Предстои техния антропологичен разбор за установяването на заболяването, която ги е провокирала, оповестиха от община Чепеларе.
Според доцент доктор Костадин Кисьов пещерата е обвързвана с най-ранните, населявали Западните Родопи, които вкарват желязото като съществена индустриална суровина в края на II – началото на I хиляди прочие Хр. Регистрираните селища и могилни некрополи от тази ера в региона на Триград и Чепеларе са ситуирани наоколо до находищата на желязна руда. Най-вероятно в покрайнините на пещерата съществуват остатъци от населено място и могили от интервала XIV – XI в. прочие Хр., чието търсене ще се извърши през 2022 година Проучванията през идната година ще обзет както входната изложба, по този начин и главната зала, където се допуска, че нейното обитаване е още от каменно-медната ера – V – VI хиляди прочие Хр.
Археологическите изследвания на пещера „ Чая “ започнаха на 20 септември т.г. и са завършили за тази година.
Пещерата е формирана в скален масив от Чепеларската свита. Запазената ѝ дължина е 44 м, ширината ѝ е от 1,90 до 15 метра, височината над 3,50 м.
Първоначалните резултати сочат, че истинският вход на пещерата и началото на входната изложба с дължина 12 м са се саморазрушили.
Днес започнаха археологическите изследвания на пещера " Чая ", намираща се до град Чепеларе. Финансирането на археологическите разкопки е...
Откритите археологически материали върху и навътре в скалното срутище от истинския вход демонстрират, че най-вероятно разрушаването е станало в интервала XIV – XI в. прочие Хр.
Широчината на каменния разлив открит на терена демонстрира, че първичния вход на пещерата е бил с височина към 5-6 м. Общата ѝ дължина е 56 м.
Открити са керамични фрагменти от трапезни съдове (чаши, амфори, паници и купи) и кухненски съдове (гърнета и хранилища). По-голямата част от тях са украсени с врязани линии и насечки, набождания и ямички, инкрустирани и с графитно покритие. Датират от интервала на къснобронзовата и ранножелязната ера.
Просечена и трасирана е към този момент пътеката до пещерата. Предстои нейното дотъкмяване и слагането на туристическа маркировка, допълват от локалната администрация.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ