В Полша откриха гроб на „вампир“ със сърп на шията, „за да не възкръсне“
Археолози от университета " Николай Коперник " в торун са разкрили гроб от 18-и век, съдържащ " жена върколак ", заровена със сърп на врата, с цел да предотврати издигането й във вампиризъм.
Концепцията за кръвосмучещ дух или дявол, който гълтам човешка плът, е разказана в митологията и националните приказки на съвсем всяка цивилизация през вековете.
Едно от най-ранните вампирски изображения произлиза от клинописни текстове на акадци, самарци, асирийци и вавилонци, където те загатват демонични фигури като Лилу и Лилиту.
В края на 17-и и 18-и век фолклорът за вампирите, както го познаваме, се популяризира в словесните обичаи и предания на доста европейски етнически групи.
Те са разказани като завръщащи се на зли същества, жертви на самоубийство, вещици, трупове, обладани от злобен дух или жертви на вампирска офанзива.
Археолозите откриха гроба на дамата покрай Бидгошч, град в Северна Полша.Антропологично проучване разкри, че тя има издадени предни зъби, което допуска, че външният й тип може да е предиздвикал суеверните локални поданици през 17 век да я дефинират като магьосница или върколак.От боязън да не се възнесе, на шията й е подложен сърп, а на пръста на левия крайник е вързан катанец.
Позовавайки се на сърпа, професор Дариуш Полински от университета Николай Коперник изясни, че позицията би обезглавила индивида, в случай че се опита да стане от гроба.
Въпреки мъчителния темперамент на гроба, дамата е заровена с копринена шапка на главата, която е била първокласна стока през 17век, което допуска, че умрялата е имала висок обществен статус.
И преди в Полша са откривани гробове, показващи анти-вампирски традиции, като да вземем за пример няколко скелета с отрязани глави, открити в Краков.
Концепцията за кръвосмучещ дух или дявол, който гълтам човешка плът, е разказана в митологията и националните приказки на съвсем всяка цивилизация през вековете.
Едно от най-ранните вампирски изображения произлиза от клинописни текстове на акадци, самарци, асирийци и вавилонци, където те загатват демонични фигури като Лилу и Лилиту.
В края на 17-и и 18-и век фолклорът за вампирите, както го познаваме, се популяризира в словесните обичаи и предания на доста европейски етнически групи.
Те са разказани като завръщащи се на зли същества, жертви на самоубийство, вещици, трупове, обладани от злобен дух или жертви на вампирска офанзива.
Археолозите откриха гроба на дамата покрай Бидгошч, град в Северна Полша.Антропологично проучване разкри, че тя има издадени предни зъби, което допуска, че външният й тип може да е предиздвикал суеверните локални поданици през 17 век да я дефинират като магьосница или върколак.От боязън да не се възнесе, на шията й е подложен сърп, а на пръста на левия крайник е вързан катанец.
Позовавайки се на сърпа, професор Дариуш Полински от университета Николай Коперник изясни, че позицията би обезглавила индивида, в случай че се опита да стане от гроба.
Въпреки мъчителния темперамент на гроба, дамата е заровена с копринена шапка на главата, която е била първокласна стока през 17век, което допуска, че умрялата е имала висок обществен статус.
И преди в Полша са откривани гробове, показващи анти-вампирски традиции, като да вземем за пример няколко скелета с отрязани глави, открити в Краков.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ




