Тайните за строителството на катедралата започнаха излизат наяве
Археологическо проучване, последвало пожара в катедралата " Нотр Дам " в Париж, откри, че при градежа й за първи път са употребявани железни скоби, заяви Агенция Франс Прес.
Тайните за строителството на катедралата започнаха да излизат нескрито след съвсем цялостното й разрушение и колосалния план за реставрацията й, който към момента е в ход.
Строежът на " Нотр Дам " стартира през 1160 година и приключва съвсем век по-късно.
Учените припомнят, че това е най-високата постройка, издигната по това време, със свод, който доближава 32 метра.
#Fire reveals Notre-Dame de Paris Cathedral was historical first in using #iron reinforcements in the 12th century @plos @PLOSONE https://t.co/IjvC3sdbAg https://t.co/0x5D0rCvBW
— Phys.org (@physorg_com) March 15, 2023
" В края на краищата още не знаем по какъв начин тъкмо се държи тя и по какъв начин нейните строители са дръзнали и съумели да изградят толкоз тънки стени на такава височина ", сподели пред Агенция Франс Прес археологът Максим Л'Еритие от университета Париж-8, началник на изследването.
При неналичието на документи, която е " в действителност доста нищожна (...), има единствено монумент, който може да приказва ", продължава той.
Така разрушенията от пожара от 15 април 2019 година разкриха стоманените скоби и смисъла им за структурата на катедралата. Някои от тях се появяват още при започване на пожара, а други - когато камъкът се поддава на топлината на пламъците. След това реставрационните работи дават непредвидена опция на експертите да проучат по-добре паметника.
Notre-Dame Cathedral Repair Reveals Historic Iron Staples https://t.co/Z6AJOqd4fz
— ourhealtho.com (@ourhealtho_com) March 16, 2023
В катедралата евентуално има повече от 1000 скоби с друг размер, от 25 см до 50 см, като тежестта им доближава до няколко кг. Те свързват камъните на стените на кораба, колоните, стените на галериите или корнизните детайли.
" Това е първото в действителност всеобщо потребление на желязо в готическа катедрала, освен това на доста характерни места ", счита археологът, който е експерт по средновековна история.
Използването на скоби е известно още от Античността - както в Колизея в Рим, по този начин и в гръцките храмове. Но те са били употребявани, с цел да се задържат на място огромните каменни блокове на долните етажи, преди да бъдат издигнати горните етажи.
При " Нотр Дам " е употребена " една доста по-динамична архитектурна идея, при която се приема, че зидарията може да се движи, и че могат да се упражняват сили в избрани направления ", споделя Л'Еритие.
Notre-Dame Repair Reveals Another Historic First: 800-Year Old Iron Reinforcements https://t.co/6D4lMXacLp pic.twitter.com/f2fyS6grtR
— Gizmodo (@Gizmodo) March 15, 2023
Първите строители на катедралата употребяват скоби през цялото време при построяването на галериите при започване на 60-те години на 12-и век. Това техническо изобретение е възприето от техните наследници при построяването на горните елементи на стените.
Използването на скоби като в " Нотр Дам " по-късно се възприема при градежа на катедралите в Соасон (Северна Франция), а по-късно в Шартр и Бурж (Северна и Централна Франция).
Оттогава обаче никой не е обръщал внимание на тяхната роля. Архитектът Виоле-Льо-Дюк, който реставрира " Нотр Дам " през 19-и век, вижда потреблението на скоби в корнизите. Специалистите ги виждат в галериите, само че не знаят по какъв начин да обяснят съществуването им заради неналичието на време да ги изследват. Максим Л'Еритие дава за образец един огромен американски изкуствовед, който " не знае какво да мисли ".
Реставрацията на катедралата дава нови благоприятни условия за проучването й, тъй като по нея работят към 200 учени.
Екипът, управителен от археолога, проучва в детайли състава на желязото в скобите. И като изследват примесите, учените съумяват да дефинират, че то идва от най-малко шест разнообразни места.
Специалистите се пробват да дефинират произхода му, с цел да схванат по-добре пазара на този материал през Средновековието, както и каменоломните, от които произлизат камъните. Същото вършат и тези, които взимат проби от горите, с цел да търсят химичните детайли, които се откриват в овъгления дървен материал.
Източник: Христина Терзиева/БТА
