Софиянка си иска гърне с жълтици от Археологическия
Археологическият музей в Пловдив влиза в нова правосъдна борба, този път за богатство, открито преди 40 години. Претенции за собствеността на находката идват от софиянка. Тя упорства, че е наследница на парцела, в който са изкопани монетите.
Това е второ дело с сходен предмет на разногласието, заведено против музея. От години археолозите се борят в съда с Павел Цветанков и Стефка Ангелова, които желаят благосъстоятелност върху Панагюрското златно богатство. От 8 години не се занимаваме с нищо друго, с изключение на да водим каузи, възмущава се шефът на музея Костадин Кисьов. Според него кучето е заровено в Закона за достъп до социална информация. Вместо да оказва помощ за осветляването на разнообразни проблеми и публичен надзор върху работата на институциите, той служи за осъществяване на частни ползи, твърди Кисьов.
Новият правосъден спор е за гърне със златни монети от 19. век. Те са съветски, австрийски, турски и френски. Дамата просител твърди, че е правоприемник на някогашния притежател на парцела, където в този момент се обитава администрацията на община Карлово. Именно там при изкопни работа за градежа на новата постройка са открити монетите.
„ Дълги години те бяха съхранявани в Министерство на вътрешните работи - Карлово. Получихме ги оттова през 2012 година. Показахме ги единствено един път предходната година, когато чествахме 137-годишнината на музея. Искахме да предизвикаме интереса на нумизматите. По-добре да не го бяхме правили ”, съжалява шефът. Той твърди, че няма нито един документ, който да потвърждава къде тъкмо е изкопана находката. Няма и формиран протокол, че съкровището е намерено в Карлово, и то тъкмо в този парцел.
При шефа е постъпило искане да даде на ищцата всичко, което има като информация. Има и заведен иск за връщането на съкровището. В този случай тя първо би трябвало да потвърди, че е притежател, а по-късно къде тъкмо е намерено, изяснява шефът.
Според него Законът за даване на социална информация е недомислен. Той задължава институциите да дават всички поискани документи, като процедурата постоянно е напълно в частен, а не в публичен интерес. Костадин Кисьов счита да сезира Министерски съвет за този проблем.
„ Павел Цветанков и Стефка Ангелова, които спорят с нас за Панагюрското злато, ни заливат с претенции да им предоставяме разнообразни документи и ние го вършим, вместо да си вършим работата като археолози и да развиваме музея, изяснява шефът. Според него в закона има неуместен миг - този, който желае документ, заплаща по 1 стотинка на страница, институцията обаче поема пощенските разноски по изпращането им. „ На година харчим сред 200 и 400 лв. единствено с цел да пращаме документи до Цветанков и Ангелова ”, възмущава се шефът. А с документите от музея частниците водят каузи. Според господин Кисьов, господин Цветанков даже защитил с тях докторат в Библиотекарския институт.
Това е второ дело с сходен предмет на разногласието, заведено против музея. От години археолозите се борят в съда с Павел Цветанков и Стефка Ангелова, които желаят благосъстоятелност върху Панагюрското златно богатство. От 8 години не се занимаваме с нищо друго, с изключение на да водим каузи, възмущава се шефът на музея Костадин Кисьов. Според него кучето е заровено в Закона за достъп до социална информация. Вместо да оказва помощ за осветляването на разнообразни проблеми и публичен надзор върху работата на институциите, той служи за осъществяване на частни ползи, твърди Кисьов.
Новият правосъден спор е за гърне със златни монети от 19. век. Те са съветски, австрийски, турски и френски. Дамата просител твърди, че е правоприемник на някогашния притежател на парцела, където в този момент се обитава администрацията на община Карлово. Именно там при изкопни работа за градежа на новата постройка са открити монетите.
„ Дълги години те бяха съхранявани в Министерство на вътрешните работи - Карлово. Получихме ги оттова през 2012 година. Показахме ги единствено един път предходната година, когато чествахме 137-годишнината на музея. Искахме да предизвикаме интереса на нумизматите. По-добре да не го бяхме правили ”, съжалява шефът. Той твърди, че няма нито един документ, който да потвърждава къде тъкмо е изкопана находката. Няма и формиран протокол, че съкровището е намерено в Карлово, и то тъкмо в този парцел.
При шефа е постъпило искане да даде на ищцата всичко, което има като информация. Има и заведен иск за връщането на съкровището. В този случай тя първо би трябвало да потвърди, че е притежател, а по-късно къде тъкмо е намерено, изяснява шефът.
Според него Законът за даване на социална информация е недомислен. Той задължава институциите да дават всички поискани документи, като процедурата постоянно е напълно в частен, а не в публичен интерес. Костадин Кисьов счита да сезира Министерски съвет за този проблем.
„ Павел Цветанков и Стефка Ангелова, които спорят с нас за Панагюрското злато, ни заливат с претенции да им предоставяме разнообразни документи и ние го вършим, вместо да си вършим работата като археолози и да развиваме музея, изяснява шефът. Според него в закона има неуместен миг - този, който желае документ, заплаща по 1 стотинка на страница, институцията обаче поема пощенските разноски по изпращането им. „ На година харчим сред 200 и 400 лв. единствено с цел да пращаме документи до Цветанков и Ангелова ”, възмущава се шефът. А с документите от музея частниците водят каузи. Според господин Кисьов, господин Цветанков даже защитил с тях докторат в Библиотекарския институт.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ