Архангеловден е един от най-големите празници в православния календар, честващ

Архангеловден е един от най-големите празници в православния календар, честващ съборното единение на ангелските чинове. Той постоянно се отбелязва на 8 ноември и е предшестван от Архангеловата задушница.

В българските вярвания Архангел Михаил въплъщава гибелта. Народният фолклор го показва като хубав, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Той е съчувствен и обективен. Смята се, че е ням, с цел да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че в случай че мъртвият си отива с усмивка, значи Архангел Михаил му е дал ябълка, а в случай че умира в спазми, светията му е подал да изпие горчива чаша.

След като извади душата, светията, именуван още и Душевадника, я отвеждал в отвъдното. Там го чакал Свети Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и след това я изпращали в Райската градина или във безконечните страдания на Ада.

Почитането на светеца-покровител е един тип надхитряване на ориста, тъй като покровител на живота става гибелта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на настойника на мъртвите ще обезпечи здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато пристигна неговият ред да го навести. Ето и 10-те най- публикувани обичаи, свързани с този празник.

Съботният ден преди празника на Архангел Михаил е огромната Архангелова задушница – една от трите огромни задушници през годината. Наричат я още войнишка, тъй като тогава се отдава респект на всички, починали във войните. Ходи се на гробища и с изключение на варено жито на гроба се носи от всеки плод, зреещ през сезона, и от всяка празнична храна. Вярва се, че душите на умрелите слизат тогава от небето и търсят новия плод, роден тази година. Носят се и доста цветя, тъй като те символизират добродетелите, запалената свещ – духа, житото – вярата за възкресение, виното – пречистената кръв, а тамянът – молитвата за амнистия.

Празникът се празнува с празнична софра, както и с курбани, родови и фамилни служби, събори и общоселски празници. Пекат се специфични обредни хлябове, наричани рангеловски хлябове, които са идентични с обичайните хлябове за заравяне в двете си разновидности – боговица и рангелово ястие. На трапезата се сервират ябълки, круши, мушмули и други сезонни плодове, готви се гювеч с овнешко или пилешко месо, сервира се пастърма и алено вино. Всички би трябвало да се нахранят, с цел да са сити и околните покойници.

Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст, обръщайки се към Свети Архангел, Свети Никола и всички светци с молитвата: “Помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана! ” След това хлябът се доначупва и се подава по парче на всеки, а човек би трябвало да го вземе с две ръце.

Задължителните ястия на софрата са също овнешкото или шилешкото, боб, варено жито и алено вино, което се сипва от пръстена чиния, до момента в който домакинята го събира с шепи и разпръсква из къщата за благодат, сходно на прикадяването. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крака се варят цели и по-късно се кадят с тамян. По време на винения обред за благодат, домакинята на къщата изрича думите: “Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а следващата година с що желаеме! Сега с чиния, следващата година с бакъра! ”

Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкоз купи и здраве ”.

Тържествената софра, била тя фамилна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се подарява постоянно на църквата.

Освен за Страшния Съд този празник ни припомня и за ангела-пазител, който се дава на всеки християнин при неговото кръщение и който е наш правилен асистент, бранител и ментор, и ни защищава от беди. Вярва се, че архангелите пазят хората и ги водят по праведния път, само че в случай че човек съгреши прекомерно, пазителят му се отдръпва и тогава “и Господ не може да му помогне ”. Затова молитвата е за благодат, здраве и лепта. В молитвата си към своя ангел-хранител молещият изрича думите: “Свети ангеле, който си ми даден от Бога, положителни мой пазителю, апелирам ти се, избави ме от всевъзможни напасти, избави ме от скърби! ”, а при всяка работа на просителното молебствие се обръща към Бога с вярата да бъде блажен с “мирен ангел, правилен ментор, страж на нашите души и тела ”.

На празника не се работи. Според поверието, в случай че някоя жена работи през този ден, Куцалан (митичен лидер на глутницата вълци) ще я удари с патерицата си. Това вярване се съблюдава и през вълчите празници, с цел да не разсърдят зверовете и с цел да не атакуват те стадата и овчарите.

На Архангеловден всеки български православен храм отслужва тържествена Света Литургия и прави Водосвет за здраве. Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и избавят от изкушенията на лукавия и неговите зли духове. В църковната молитва участват думите: “Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си популярност и ни избавят от беди ”.

В дните след Архангеловден са Вълчите празници. Жените не предат, не плетат и не тъкат нищо вълнено, нито отварят ножици, с цел да е затворена устата на вълка.