Арх. Петър Петров е директор на Националния институт за недвижимо

Арх. Петър Петров е шеф на Националния институт за недвижимо културно завещание от 2021 година Преди това е бил основен проектант на регион „ Централен “ в Пловдив. Магистър е от катедра „ Теория и история на архитектурата “ във ВИАС (УАСГ).
Прочетете още
Повече от 25 години работи в региона на опазването на недвижимото културно завещание. В професионалната му визитка има десетки обекти, измежду които са тракийските гробници в Свещари, Казанлък, Старосел, Мезек, Татул, както и Перперикон, Светилището на нимфите край Каснаково, Плиска и Преслав, скална черква край Иваново, Бююк джамия, Централната минерална баня и прочие

Кариерата на арх. Петров минава през 4 архитектурни бюра във Франция и НИПК (НИНКН). Стипендиант е на френското държавно управление, приключва, а по-късно оглавява и профилирания курс за България на Центъра за висши науки „ Шайо “, международна школа в опазването на недвижимите полезности.

Арх. Петров е притежател на три награди в националния конкурс " Сграда на годината “.

-   Арх. Петров, в общественото внимание на фокус попадна още една постройка от Тютюневия град - Централата на фабрика " Родопи ". Собственикът събаря, тъй като по план би трябвало да резервира единствено част от фасадите след отхвърлена от вас разработка, само че противоположно решение на съда. Там ще се появи постройка, която няма да резервира характера на Тютюневия град. Коментирайте проблема и обречена идея ли е Тютюневият град?

- Преписката за постройката е завършила малко преди да поема управлението на НИНКН – с окончателното решение на съда и със съгласуването на плана за разрушение на част от фасадите. Заради проблеми като този вкарах практиката да не съгласуваме сходни планове, до момента в който постройката не получи статут. Когато постъпи заявление, предвиждащо срутване, институтът стартира служебно процедура за установяване на статут и режими на запазване. Работим по този начин към този момент близо година и половина.

Хиляди здания в България не са предпазени също като зданието на ул. „ Авксентий Велешки “. Защото нямат режими на запазване, тъй като от десетилетия няма териториални стратегии за опазването на това национално богатство. От първия ми ден в НИНКН приказвам, че недвижимото ни културно завещание се унищожава безчовечен. На думи всички ни поддържат, само че няма дейности. Нито страната, нито общините подхващат някакви съответни дейности, с цел да защитят недвижимото културно завещание.

- Вие сте шеф от средата на 2021 година, само че тематиката за Тютюневия град е настояща от доста години обратно. Какво е правено и какво не е направено, с цел да се стигне дотук разрушаването да е навсякъде и като че ли необратимо? Кои са съответните имена на хора, ангажирани с процеса, които явно не са си свършили работата?

- Загубени са десетилетия. Повечето исторически зони с обекти, които имат качества на недвижими културни полезности, нямат режими на запазване. Няма правила за Тютюневия град.

Знаете ли, че по настоящия Закон за културното завещание едвам 480 обекта от 39 600 в листата на недвижимото ни културно завещание са предпазени? Всички останали са в риск.От 770 недвижими културни полезности в Пловдив, 20 имат режими на запазване. Дали по този начин се пазят полезностите на града?

Преди 5 години са направени фишове за доста от постройките в Тютюневия град, само че не са импортирани в Специализирания експертен съвет по запазване на недвижими културни полезности (СЕСОНКЦ). Аз също диря отговор на въпроса за какво не са импортирани. По-късно, в средата на 2019 година, тогавашният министър на културата трансформира наредбата за идентифициране, обявление и даване на статут на скъпи обекти, както и формата на фишовете. Това постанова безпределно и безсмислено прекачване на информация. Фишът е документът с всички данни от изследването, които демонстрират с какво една постройка е скъпа и за какво е належащо да бъде непокътната.

В началото на моя мандат приключихме подготовката на новите фишове за Тютюневия град. Започна работата по установяване на режимите за запазване на постройките. Трябваше да завърши тази пролет. През зимата изпратих три пъти експертни екипи за оглед на постройките, само че те редовно не бяха допускани до доста от обектите.

8 месеца чакахме община Пловдив да ни изпрати информацията за притежателите и техните адреси, с цел да стартираме процедурата по Административнопроцесуален кодекс (Административно-процесуалния кодекс). НИНКН не може да предприеме никакви дейности, без да е уведомила притежателите. За мен е необичайно голямото забавяне, с което общината обезпечи тези данни.

Въпросът за какво не са подхванати съответни дейности за Тютюневия град е към кметовете на Пловдив и към предходните шефове на НИНКН. Те са имали и пълномощия, и отговорности да вземат ограничения за опазването на историческата част от Пловдив. В момента ние се опитваме да наваксаме изгубеното време, колкото и да ни е мъчно.

В безвремието НИНКН е редуциран по бройка до администрация на приблизително огромна община.Преди няколко дни участвах в интернационален конгрес за недвижимото културно завещание, проведен от посолството на Италия. И знаете ли какъв брой потискащо бе за мен да науча, че за запазване на недвижимите полезности в Италия работят няколко десетки института. За цяла България дават отговор 14 специалисти, а въпросите са няколко хиляди и сътрудниците кръстосват страната на ръба на силите си.

През всички тези години, в които тематиката Тютюнев град е на дневен ред, обществото остава с усещане за взаимоудобно безучастие на институции - НИНКН, МК, Община Пловдив, и на частни притежатели, които се упрекват едни други. Защо за близо десетилетие не бяха подхванати съответни ограничения, за какво се бавят режимите в зоната?

- Мога единствено да предсказвам за какво липсват съответни и смислени ограничения за запазване. Мога за себе си да върша заключения и обосновани догатки, както се споделя в криминалистиката. Вие също можете. Да уточня, че НИНКН прави режими на запазване. Обемно-устройствените изследвания са последваща стъпка, обвързвана с намесата и планиране за обекти недвижима културна полезност. С това се занимават общините или вложителите

- Има ли потребен ход в тази обстановка или пловдивчани, които правеха живи вериги пред постройките, би трябвало да свикнат с мисълта, че от Тютюневия град ще остане единствено история?

- Има, несъмнено!Предложих решение, само че община Пловдив го отхвърли.  В Пловдив има над 300 здания като зданието на ул. „ Авксентий Велешки “. Преди няколко месеца желаех всички тези здания да бъдат краткотрайно предпазени като колективен монумент, до момента в който получат финален статут. Община Пловдив обаче спря процедурата в СЕСОНКЦ с претекста, че това ще заплаши капиталовите планове. Съгласно закона общините носят отговорност за опазването на скъпите здания на тяхна територия, в това число за ограниченията за поддържането им.

Има и различен потребен ход:  териториалната стратегия, на чиято база да бъдат предпазени постройките – обявление, режими за запазване, установяване на единични и групови недвижими полезности. В момента в Пловдив по тази стратегия работят 8 специалисти. Ще предефинираме скъпите обекти и ще ги определим отначало, в случай че е належащо.

Гражданската готовност е методът да принудим институциите да си свършат работата. Гражданите са най-ценният съдружник на Института, с цел да спасим недвижимото ни културно завещание. Това завещание е веществен запис на предишното, на ориси, хора, процеси, които са ни формирали като персони и като общество, и не престават да ни въздействат. Ние го обитаваме единствено краткотрайно и би трябвало да го оставим на идващото потомство, както сме го получили от предходното.

Аз нямам доверие в авансово начертаната орис на Тютюневия град и на културното ни завещание. Ние, обществото, дефинираме какво да се случи.Ако перифразираме великата мисъл, която всеки българин знае: наследството ни образува и ние формираме наследството, то живее в нас и ние живеем посредством него.

- НИНКН и СЕСОНКЦ задвижиха процедурата за предоставяне на статут на два склада на бул. " Христо Ботев ". Бяха издадени и заповеди от министъра на културата. Обжалват ли притежателите и какво ще предприеме оттук-насетне Министерство на културата. Ще върне ли документите към СЕСОНКЦ?

- Заповедите се разгласяват на уеб страницата на Министерството на културата, не в Дъждовни води. Няма процедура, по която МК да не издаде заповед. Обжалването е допустимо в 14-дневен период след публикуването на заповедта.

- Приключва териториалната стратегия за работа на терен на екипите от специалисти на НИНКН за обход в градове, измежду които е и Пловдив. Фокус на внимание под тепетата бе ул. " Карловска ". Успяха ли сътрудниците ви да съберат нужния размер информация и материали, с цел да бъдат направени фишове на обектите с качества за недвижими културни полезности? Както и даването на статут на предпазена зона?

- Работата ще завърши в края на годината. Екипът в Пловдив работи по ул. „ Карловска “. Колегите изготвят фишовете, с цел да може този регион да получи статут на предпазена зона като групова недвижима културна полезност. На тази база ще определим граници и режими на запазване.

Впрочем при изследването установихме доста забавен факт. И в Пловдив, и в град Баня има ул. „ Карловска “. Те следват една линия и свързват Пловдив с Карлово. Ще създадем първия сериен обект на недвижимото културно завещание и ще свържем хората, които ги населяват в нова общественост. Историята на тази улица, постройките и жителите им чака да бъде разказана.

- Каква е общата картина - в каква степен е съхранена достоверността на улицата и за какво до момента обектите там са останали отвън полезрението на експертите?

- Все още е съхранена достоверна среда, въпреки да има и намеси. Защо до момента никой не е работил по ул. „ Карловска “ желая да знам и аз.

- Кои други здания бяха обект на проучване и изложение, тъй като вие заявихте желание във фокуса на внимание на експертите да попаднат и здания от по-ново време като военните блокове по " Мария-Луиза ", Братската могила, Дом на техниката?

- В териториалната стратегия вземат участие специалисти от самодейността Ново архитектурно завещание (НАН), които изследват обектите от втората половина на 20. век. Те работят по 80 здания в Пловдив от този интервал и ще приготвят фишове. Там са всички значими здания към Цар Симеоновата градина – Дома на техниката, Дома на културата „ Борис Христов “,Кино „ Космос “, Библиотеката „ Иван Вазов “, Административния съд, Централната поща, Хотел „ Тримонциум “ и прочие – все знакови здания, които образуват отбор дружно с градината.

- На последната сесия на СЕСОНКЦ поискахте краткотраен мораториум (след като в началото се опитахте да разширите обсега на охранителната зона) върху строителните действия в необятния център на Пловдив, с цел да могат да бъдат обследвани постройките там и бъдат готови нужните документи за предоставяне на статут и режими. Посочихте период от 6 месеца. Ще съумеете ли?

- Не, не става дума за мораториум върху всички здания, а за отбрана на обектите, които още нямат режими на запазване. За да не се повтарят случаите като този със постройката на „ Авксентий Велешки “ (сградата на „ Родопи “). Без режим на запазване всяка скъпа постройка е в заплаха.

- Колко общо здания в Пловдив към днешна дата са заявените и какъв брой нямат режим?

- Около 1000 са заявените и те към момента нямат режими на запазване. Без подобен режим са и огромна част от постройките, които имат статут на недвижими културни полезности. Много дребен % здания в цялата страна са предпазени с режими на запазване съгласно условията на Закона за културното завещание от 2009 година

Има и различен проблем обаче и той е, че на процедура режимите на запазване в Пловдив не пазят достоверността на уличните пространства и историческата градска тъкан. Ще ви дам съответен образец: сега в НИНКН е импортиран за координиране план за постройка на централната пешеходна улица. Той планува голям стъклен размер върху постройка, оповестена за недвижима културна полезност. Как е допустимо това ли? Липсва режим, който дефинира каква интервенция е позволена и каква – не.

- Виждаме, че даже и при даден статут, в охранителна зона падат здания. Кога най-накрая ще има политическо лоби, което да нанесе корекции в закона?

- През лятото желаех чуване в Комисията по просвета към Народното събрание. Изложих сухите обстоятелства, че 13 000 обекта от недвижимото ни културно завещание са обезобразени или необратимо заличени. Това е 1/3 от цялото недвижимо културно завещание на България. Губим по 400 обекта годишно и наклонността се форсира. Това благосъстояние се разрушава, тъй като е основана среда, която разрешава това. Апетитните имоти в историческите центрове на градовете са обект на търговия с въздействие и корупция. Нуждаем се от незабавни промени в закона, с цел да спасим това наше общо завещание. И на думи имаме поддръжка за тези промени.

Но, както виждате, на Народното събрание нито тогава, нито в този момент му е до националното ни завещание. И в същото време губим скъпи здания, губим паметта си, губим себе си. Не се разрушават единствено постройките, а и тъканта на обществото ни. Защото средата, в която живеем, влияе върху метода, по който живеем, върху здравето ни, върху прочувствените ни положения, върху идентичността ни, даже и върху престъпността и благосъстоянието на хората.