Ново проучване: хората са се появили поне на две места едновременно
Аргументът, че хората имат единствено една точка на генезис в Африка, се разпада, в случай че се има вяра на ново генетично изследване, съгласно което точките са най-малко две.
Проучването в сп., основано на разбор на генома на 290 души, сочи, че произходът на хомо сапиенс е на най-малко две места по едно и също време, които съществуват редом най-малко милион години в Африка, преди да се слеят при няколко несвързани събития на континента.
" Няма едно само рождено място ", споделя Елинор Сери, постепенен археолог в института " Макс Планк " в Германия, която не взе участие в изследването, пред. " Това в действителност забива гвоздей в ковчега на тази концепция. "
Какво се смяташе до момента
В Африка открити вкаменелости евентуално са остатъци от хомо сапиенс, типа на актуалния човек, и са на над 300 хиляди години. Оттам са и най-старите открити каменни сечива. Човешката ДНК продължава да сочи към Африка; африканците имат съществено генетично многообразие спрямо хората другаде, заради обстоятелството, че хората са еволюирали в Африка хиляди генерации, преди дребни групи да стартират да навлизат в други континенти.
Няколко съответни места са предлагани: едно е Източна Африка (заради фосили, открити в Етиопия), друго е Южна Африка, където са открити съществени разлики с други африканци. Споровете може да приключат, в случай че мястото не е единствено едно.
Ние или неандерталците: Нов способ за добиване на антична ДНК прокарва чертата
Брена Хен от Калифорнийския университет и нейни сътрудници основават програмен продукт за огромни симулации на човешката история в търсене на разнообразни популации в разнообразни интервали, с цел да схванат кои може да са основали разнообразието на ДНК, което се открива през днешния ден. Сред обхванатите групи са менде, фермери, които живеят в Сиаре Леоне; групата Гумуз, потомци на ловци и събирачи в Етиопия; Амхара, етиопски земеделци; нама, ловци и събирачи в Южна Африка.
Сравнява се тяхната ДНК с генома на британец, прегледан е и геномът на неандерталец отпеди 50 хиляди години в Хърватия, поради изводите, че неандерталците и хомо сапиенс са имали общ прадед преди 600 хиляди години, по-късно, преди да изчезнат преди 40 хиляди години, неандерталците се разселили из Европа и се смесили с хомо сапиенс.
Общият предходник
Новото проучване обаче открива, че преди над милион години предшественикът на двата типа е съществувал в две разнообразни популации: преди към 600 хиляди години дребна група се отделила от първата и се трансформирала в неандерталците, само че останалите просъществували в Африка стотици хиляди години, редом с втората.
Двете не развили дълбоки разлики: съгласно Хен те били колкото сред актуалните европейци и западноафриканци. Изводът е, че ДНК на двете групи се е смесвала.
Не е известно кои елементи от Африка са обитавали. Възможно е да са мигрирали дълко из континента - до срещ ата си в Южна Африка на едно място и в друга точка, чиито потомци са жителите на Западна и Източна Африка, дружно с напусналите Африка. Възможно е повода да са климатични промени като засушаване или повишение на морското ниво в някои региони. Тези взаимоотношения обаче евентуално са причина хомо сапиенс да оцелее, а хомо неандерталенсис (неандерталецът) - не.
Дори след тези взаимоотношения има хора с ДНК единствено на едната група или с малко гени от другата (например менде в Сиера Леоне, взаимодействали с другата група едвам преди 25 хиляди години). Наблюдаването на обособени групи продължава.
Проучването в сп., основано на разбор на генома на 290 души, сочи, че произходът на хомо сапиенс е на най-малко две места по едно и също време, които съществуват редом най-малко милион години в Африка, преди да се слеят при няколко несвързани събития на континента.
" Няма едно само рождено място ", споделя Елинор Сери, постепенен археолог в института " Макс Планк " в Германия, която не взе участие в изследването, пред. " Това в действителност забива гвоздей в ковчега на тази концепция. "
Какво се смяташе до момента
В Африка открити вкаменелости евентуално са остатъци от хомо сапиенс, типа на актуалния човек, и са на над 300 хиляди години. Оттам са и най-старите открити каменни сечива. Човешката ДНК продължава да сочи към Африка; африканците имат съществено генетично многообразие спрямо хората другаде, заради обстоятелството, че хората са еволюирали в Африка хиляди генерации, преди дребни групи да стартират да навлизат в други континенти.
Няколко съответни места са предлагани: едно е Източна Африка (заради фосили, открити в Етиопия), друго е Южна Африка, където са открити съществени разлики с други африканци. Споровете може да приключат, в случай че мястото не е единствено едно.
Ние или неандерталците: Нов способ за добиване на антична ДНК прокарва чертата Брена Хен от Калифорнийския университет и нейни сътрудници основават програмен продукт за огромни симулации на човешката история в търсене на разнообразни популации в разнообразни интервали, с цел да схванат кои може да са основали разнообразието на ДНК, което се открива през днешния ден. Сред обхванатите групи са менде, фермери, които живеят в Сиаре Леоне; групата Гумуз, потомци на ловци и събирачи в Етиопия; Амхара, етиопски земеделци; нама, ловци и събирачи в Южна Африка.
Сравнява се тяхната ДНК с генома на британец, прегледан е и геномът на неандерталец отпеди 50 хиляди години в Хърватия, поради изводите, че неандерталците и хомо сапиенс са имали общ прадед преди 600 хиляди години, по-късно, преди да изчезнат преди 40 хиляди години, неандерталците се разселили из Европа и се смесили с хомо сапиенс.
Общият предходник
Новото проучване обаче открива, че преди над милион години предшественикът на двата типа е съществувал в две разнообразни популации: преди към 600 хиляди години дребна група се отделила от първата и се трансформирала в неандерталците, само че останалите просъществували в Африка стотици хиляди години, редом с втората.
Двете не развили дълбоки разлики: съгласно Хен те били колкото сред актуалните европейци и западноафриканци. Изводът е, че ДНК на двете групи се е смесвала.
Не е известно кои елементи от Африка са обитавали. Възможно е да са мигрирали дълко из континента - до срещ ата си в Южна Африка на едно място и в друга точка, чиито потомци са жителите на Западна и Източна Африка, дружно с напусналите Африка. Възможно е повода да са климатични промени като засушаване или повишение на морското ниво в някои региони. Тези взаимоотношения обаче евентуално са причина хомо сапиенс да оцелее, а хомо неандерталенсис (неандерталецът) - не.
Дори след тези взаимоотношения има хора с ДНК единствено на едната група или с малко гени от другата (например менде в Сиера Леоне, взаимодействали с другата група едвам преди 25 хиляди години). Наблюдаването на обособени групи продължава.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ