Арета бил сред най-видните жители на град Наджран (днес в

Арета бил измежду най-видните поданици на град Наджран (днес в Саудитска Арабия на границата с Йемен, в южната част на Арабския полуостров). В Библията тази област е известна като Савско царство . Християнството било въведено в Наджран, както и в останалата част от Южна Арабия, през IV-V век.

Наджран бил първото място, където християнството е пуснало трайни корени в Южна Арабия. Но в първата половина на VI век (по времето на византийския император Юстин I, както се сочи в житието на свети Арета), когато химяритите завзели властта, прилежащият държател Ду-Нувас, евреин по генезис, нападнал християнския град Зафар, завладял то, избил множеството население и изгорил църквите му. След това той се насочил против Наджран, също християнски град, безстрашно защитаван от жителите. Като не могъл със мощ да го превземе, послужил си с машинация и непринудено бил пуснат в града. Като влезнал в Наджран, той изловил най-първите християни, отпред с Арета, авторитетен християнин, който се отличавал с дълбока и дейна религия.

Юдействащият цар първо изискал от хванатите християни да се откажат от вярата си и да похулят разпнатия Иисус Христос. Всички единомислещо декларирали, че не могат да се отрекат от вярата, в която са кръстени. Жестокият Ду-Нувас, с цел да ги сплаши, заповядал да изгорят на клада всички свещеници, дякони, монаси и монахини. Тогава Арета и огромна група негови родственици и близки, на брой 240 души , били предадени на страшни изтезания. След като никакви страдания не раздрусали вярата им, по заповед на владетеля тези доблестни мъченици били обезглавени.

По време на ръководството на халифа Умар (634-644 г.), оживелите от клането християни на Наджран били изселени в Месопотамия, тъй като Мохамед наредил всички немюсюлмани да бъдат изгонени от Арабския полуостров.