Експерти по международно право: България не трябва да ратифицира СЕТА
Арбитражните съдилища са един от главните проблеми
България не би трябвало да ратифицира СЕТА – всеобхватното комерсиално съглашението сред Европейски Съюз и Канада, което би трябвало да влезе в действие на 21 септември.
Такъв апел насочиха към държавното управление проф. Гюс Ван Харнет, учител по административно и интернационално капиталово право в Канада и проф. Лорънс Анкерсмит, специалист по европейско право във Англия, които са у нас по покана на неправителствени организации.
Като мотив юристите показват предстоящото мнение на Европейския съд за СЕТА, което може да бъде употребявано от България като аргумент за отсрочване на ратификацията. Припомняме, че Евросъдът един път към този момент постанови, че СЕТА опонира на европейското законодателство и това наложи Европейска комисия да започва договарянията отначало.
Една от главните рецензии към съглашения като СЕТА с Канада и ТПТИ със Съединени американски щати е, че те ще дадат опция на мултинационални компании да съдят държавните управления в арбитражни съдилища, при положение, че с пазарни регулации пречат на плануваните им облаги.
Ако държавното управление ни не ратифицира СЕТА, това би означавало завършек на заложените в него арбитражни механизми.
Проф. Хартън посочи, че при въпросните арбитражи липсва обективен развой, тъй като единствено вложителите могат да ги стартират. Освен това те се организират при изключителни правила и всеки арбитър работи в интерес на поверения му арбитраж.
България не би трябвало да ратифицира СЕТА – всеобхватното комерсиално съглашението сред Европейски Съюз и Канада, което би трябвало да влезе в действие на 21 септември.
Такъв апел насочиха към държавното управление проф. Гюс Ван Харнет, учител по административно и интернационално капиталово право в Канада и проф. Лорънс Анкерсмит, специалист по европейско право във Англия, които са у нас по покана на неправителствени организации.
Като мотив юристите показват предстоящото мнение на Европейския съд за СЕТА, което може да бъде употребявано от България като аргумент за отсрочване на ратификацията. Припомняме, че Евросъдът един път към този момент постанови, че СЕТА опонира на европейското законодателство и това наложи Европейска комисия да започва договарянията отначало.
Една от главните рецензии към съглашения като СЕТА с Канада и ТПТИ със Съединени американски щати е, че те ще дадат опция на мултинационални компании да съдят държавните управления в арбитражни съдилища, при положение, че с пазарни регулации пречат на плануваните им облаги.
Ако държавното управление ни не ратифицира СЕТА, това би означавало завършек на заложените в него арбитражни механизми.
Проф. Хартън посочи, че при въпросните арбитражи липсва обективен развой, тъй като единствено вложителите могат да ги стартират. Освен това те се организират при изключителни правила и всеки арбитър работи в интерес на поверения му арбитраж.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ