,fit(1920:897)&format=webp)
Гражданската война на шимпанзетата. Един човешки сценарий в света на приматите
Арън Сандел ясно си спомня 24 юни 2015 година, когато дружно с Джон Митани, съдиректор на плана „ Нгого “ (Ngogo Chimpanzee Project), следи група шимпанзета в националния парк „ Кибале “, Уганда. Внезапното им безмълвие алармира за напрежение, а някои стартират да допират околните си, търсейки поддръжка.
В далечината се чува друга група шимпанзета, което е всекидневно. През последните близо 20 години в парка се е формирала постоянна общественост от към 200 индивида. В този ден обаче държанието им е друго. До следената от Сандел група се доближава втора, само че вместо да се смесят, стартират викове и част от животните бягат, преследвани от останалите.
Сандел с изненада осъзнава, че следва конфликт, и се обръща към опитния откривател Митани.
„ Помня, че го попитах какво се случва, а той ми сподели, че не знае. И това ме порази, тъй като Митани е световнопризнат специалист по тези същества, учи ги повече от 20 години. Но в този миг ние наблюдавахме нещо напълно ново “, споделя Сандел пред CNN.
В този ден огромната общественост се разделя на две групи, наречени от Сандел „ централна “ и „ западна “ – съгласно частите на парка, които населяват. Оттогава те са враждебни: атакуват се и се убиват, като жертви стават както възрастни, по този начин и дребни. Този необичаен феномен е разказан в научно проучване и до момента е следен единствено един път в историята.
Резултатите от изследването са оповестени неотдавна в списание. Авторите означават, че са имали неповторимата опция да следят по какъв начин изменящите се обществени връзки водят до спорове сред примати – събитие, което се смята за по-характерно за хората, в сравнение с за дивата природа.
Обикновено шимпанзетата споделят една територия. Мъжките постоянно патрулират по границите в групи, следейки за противници. При среща с „ нахалник “ те постоянно го нападат, а от време на време и убиват.
Проектът „ Нгого “ е учреден през 1995 година от Джон Митани, който през днешния ден преподава антропология в Мичиганския университет. Още тогава учените разискват опцията огромната група шимпанзета да се раздели, само че считат това за малко евентуално заради удобните условия в региона. Десет години по-късно обаче разделянето настава. Днес западната и централната група се следят взаимно, патрулират по границите и постоянно влизат в кървави спорове.
Западната група демонстрира по-голяма експанзия. Между 2018 и 2024 година нейните членове патрулират към четири пъти месечно и всяка година убиват по един възрастен и две дребни от централната група. „ Западните “ също по този начин показват по-добра единодушие, което им дава тактическо преимущество.
Първата смъртоносна офанзива е през 2018 година, когато млад мъжки от централната група на име Ерол е атакуван от петима „ западни “. Сандел го следи още от 2012 година Втората офанзива е през 2019 година, когато няколко „ централни “ шимпанзета са нападнати по време на хранене. Трима нападатели от западната група обкръжават самотния Бейси, а опитът на една женска да му помогне се оказва несполучлив. Бейси е тежко ранен и умира след няколко дни.
Преди „ гражданската война “ всички животни се движат свободно из територията на парка. След спора се оформя граница, разделяща територията на две релативно равни елементи. Западните постоянно се пробват да разширят своя ареал за сметка на централните. До момента има най-малко 17 доказани жертви и 14 изчезнали животни.
Това събитие дава на учените неповторима опция да учат малко познати страни на приматите като емпатията и другарството. „ Обикновено не можем да следим такива прояви. Но поради настъпилите трагични промени имаме директен взор върху страстите им “, споделя Сандел.
За първи път сходен ерес е следен от починалата изследователка Джейн Гудол. През 70-те години на предишния век тя написа, че шимпанзета, които години наред живеят дружно в народен парк в Танзания, внезапно стартират да се избиват между тях.
Въпреки че учените следят спора в Уганда от самото му начало, аргументите остават неразбираеми. Те допускат, че смяната в йерархията, както и трагични събития като гибелта на няколко основни екземпляра през 2014 година и заразна болест през 2017 година, са повлияли пагубно на връзките в групата.
„ Внимателното наблюдаване на тези събития дава скъпа научна информация. Общността в Уганда беше най-голямата и протичащото се е доста показателно за това какъв брой значими са връзките сред индивидите “, споделя психоложката и преподавателка в Университета в Йорк Кейти Слокомб.
Все още няма дефинитивно пояснение за държанието на приматите. При тях липсват културни, етнически или религиозни аргументи за омраза, каквито са присъщи за хората. Според Сандел вероятните сюжети за бъдещето са два: „ централните “ да се сплотят и да защитят територията си или по-силната група да отстрани изцяло по-слабата, както е следено преди време от Гудол. „ Това ни демонстрира на какво са способни тези същества “, заключава Сандел.
В далечината се чува друга група шимпанзета, което е всекидневно. През последните близо 20 години в парка се е формирала постоянна общественост от към 200 индивида. В този ден обаче държанието им е друго. До следената от Сандел група се доближава втора, само че вместо да се смесят, стартират викове и част от животните бягат, преследвани от останалите.
Сандел с изненада осъзнава, че следва конфликт, и се обръща към опитния откривател Митани.
„ Помня, че го попитах какво се случва, а той ми сподели, че не знае. И това ме порази, тъй като Митани е световнопризнат специалист по тези същества, учи ги повече от 20 години. Но в този миг ние наблюдавахме нещо напълно ново “, споделя Сандел пред CNN.
В този ден огромната общественост се разделя на две групи, наречени от Сандел „ централна “ и „ западна “ – съгласно частите на парка, които населяват. Оттогава те са враждебни: атакуват се и се убиват, като жертви стават както възрастни, по този начин и дребни. Този необичаен феномен е разказан в научно проучване и до момента е следен единствено един път в историята.
Резултатите от изследването са оповестени неотдавна в списание. Авторите означават, че са имали неповторимата опция да следят по какъв начин изменящите се обществени връзки водят до спорове сред примати – събитие, което се смята за по-характерно за хората, в сравнение с за дивата природа.
Обикновено шимпанзетата споделят една територия. Мъжките постоянно патрулират по границите в групи, следейки за противници. При среща с „ нахалник “ те постоянно го нападат, а от време на време и убиват.
Проектът „ Нгого “ е учреден през 1995 година от Джон Митани, който през днешния ден преподава антропология в Мичиганския университет. Още тогава учените разискват опцията огромната група шимпанзета да се раздели, само че считат това за малко евентуално заради удобните условия в региона. Десет години по-късно обаче разделянето настава. Днес западната и централната група се следят взаимно, патрулират по границите и постоянно влизат в кървави спорове.
Западната група демонстрира по-голяма експанзия. Между 2018 и 2024 година нейните членове патрулират към четири пъти месечно и всяка година убиват по един възрастен и две дребни от централната група. „ Западните “ също по този начин показват по-добра единодушие, което им дава тактическо преимущество.
Първата смъртоносна офанзива е през 2018 година, когато млад мъжки от централната група на име Ерол е атакуван от петима „ западни “. Сандел го следи още от 2012 година Втората офанзива е през 2019 година, когато няколко „ централни “ шимпанзета са нападнати по време на хранене. Трима нападатели от западната група обкръжават самотния Бейси, а опитът на една женска да му помогне се оказва несполучлив. Бейси е тежко ранен и умира след няколко дни.
Преди „ гражданската война “ всички животни се движат свободно из територията на парка. След спора се оформя граница, разделяща територията на две релативно равни елементи. Западните постоянно се пробват да разширят своя ареал за сметка на централните. До момента има най-малко 17 доказани жертви и 14 изчезнали животни.
Това събитие дава на учените неповторима опция да учат малко познати страни на приматите като емпатията и другарството. „ Обикновено не можем да следим такива прояви. Но поради настъпилите трагични промени имаме директен взор върху страстите им “, споделя Сандел.
За първи път сходен ерес е следен от починалата изследователка Джейн Гудол. През 70-те години на предишния век тя написа, че шимпанзета, които години наред живеят дружно в народен парк в Танзания, внезапно стартират да се избиват между тях.
Въпреки че учените следят спора в Уганда от самото му начало, аргументите остават неразбираеми. Те допускат, че смяната в йерархията, както и трагични събития като гибелта на няколко основни екземпляра през 2014 година и заразна болест през 2017 година, са повлияли пагубно на връзките в групата.
„ Внимателното наблюдаване на тези събития дава скъпа научна информация. Общността в Уганда беше най-голямата и протичащото се е доста показателно за това какъв брой значими са връзките сред индивидите “, споделя психоложката и преподавателка в Университета в Йорк Кейти Слокомб.
Все още няма дефинитивно пояснение за държанието на приматите. При тях липсват културни, етнически или религиозни аргументи за омраза, каквито са присъщи за хората. Според Сандел вероятните сюжети за бъдещето са два: „ централните “ да се сплотят и да защитят територията си или по-силната група да отстрани изцяло по-слабата, както е следено преди време от Гудол. „ Това ни демонстрира на какво са способни тези същества “, заключава Сандел.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ