Как изчезва четвъртото по големина езеро в света?
Аралско море е безоточно езеро, което се намира в Централна Азия, сред Казахстан на север и Узбекистан на юг. Захранва се с вода главно от реките Амударя и Сърдаря. Някога с повърхност 63,300 кв км, то е било четвъртото по величина езеро в света. Някога...
Промените в морето-езеро стартира през 30-те години на 20 век, когато руските управляващи стартират да постановат всеобщо развъждане на памук в района, макар че климатът е прекомерно изсъхнал за тази активност. За да се обезпечи вода за напояване, почнали и огромно строителство на напоителни канали (особено през 60-те години), които отклонявали все по- повече вода от реките Амударя и Сърдаря. Водите достигащи до Аралско море мощно намалели- 90 % от водното течение се отклонявало за напояване.
От 1960 година равнището на морето стартира да се намалява с възходяща скорост от 20 до 80—90 см/годишно, оставяйки зад себе си солена и безплодна пустиня. В резултат на внезапното понижаване на притока на прясна вода бързо се покачва солеността на Аралско море, което довежда до измирането на доста типове флора и фауна, приспособени за живот във вода с по-ниска соленост. Пресъхването на морето се отразява пагубно и на климата в региона. Лятото става изсъхнало и горещо, а зимата студена и продължителна. Аралско море е мощно нечисто, най-много вследствие на опитите с биологично оръжие в някогашната руска секретна база на някогашния остров Возрождение. Там са се съхранявали големи количества антракс.
За да се възвърне най-малко горната част на езерото, през 2005 година стартира построяването на 13- километровата Кок-Аралска дига, която би трябвало да спре оттичането и да задържа водата в така наречен Малък Арал. Благодарение на нея водите на река Сърдаря се събират в дребното море и равнището му нараства, а солеността на водите му понижава.
