Априлското въстание е еманация на стремежа на българите към свобода,

Априлското въстание е еманация на устрема на българите към независимост, по тази причина е наричано връх в национално-освободителните битки. Това сподели за „ Фокус “ военният историк доцент доктор Петър Ненков.
Той означи, че апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов и Тодор Каблешков са неповторими като персони, уредници и ръководители на най-добре квалифицираното във военно техническо отношение въстание. Доц. Ненков изясни, че преди Априлското въстание в Северозападна България е имало други въстания, които са били по-масови, само че не и като подготовка във военно техническо отношение и като интернационален отзив за героизма на българския народ и осъществените жестокости от турците над въстаниците. „ Историята на българското възобновление е изпълнена с доста образци на самобитни български национални будители, революционери, общественици и създатели, които получават своя връх точно в лицето на младите апостоли на Априлската епопея от 1876 година. След разочарованието от бързия погром на старозагорското въстание от 1875 година, когато тези млади момчета се пробват да подпалят чергата на падишаха, в БРЦК избухва скандал. Христо Ботев си подава оставката и през късната есен на 1875 година в изоставена постройка в Гюргево, която бъдещите апостоли нарекли „ Казармата “, се събират една шепа луди и млади глави, които вземат решение напролет на идната година да вдигнат всенародно въоръжено въстание за освобождението на поробения български народ “, изясни доцент Ненков.
Той добави, че Четвърти революционен окръг се явява знак на всеобщото надигане на българите. Ентусиазмът, с който българите посрещат новината на българското въстание в Панагюрище, е нещо необикновено, сподели още военният историк. Доц. Ненков изясни, че подготовката на въстанието се прави по една малко известна за всеобщата публика в България книга на Иван Кишелски, първият българин – военачалник в съветската войска, неговото управление за сполучлив пердах с турците. Той предлага въстаническата армия да се образува от десетници, стотници и хилядници, като от въстаналия народ да бъдат избирани будни хора, добре осведомени с военното дело и ползващи се с почитание измежду локалното население. По това време обаче в поробена България не е имало доста готови във военно отношение родолюбци. Не е достигало и оръжието.
„ Георги Бенковски и Панайот Волов заръчват на свои съзаклятници да закупят 5 хиляди пушки и муниции за въстаниците, само че преждевременното експлоадиране на въстанието поради изменничество не дава опция на ръководителите му да набират повече и съвременно стрелково оръжие. Вадят старите пушки и трансформират трупите на брястове и череши в оръдия, така наречен черешова артилерия. Тайно от поробителите в ковачниците коват саби и се приготвя за идното въстание “, добави военният историк. Той напомни, че въстанието избухва импровизирано и това е една от аргументите за неговото бързо и грубо потушаване. Според доцент Ненков друга причина за провалите във военните дейности е фактът, че самите апостоли правят неточност, като се разпределят по революционните окръзи и нямат основно командване, което да координира дейностите на въстаналите. Това е от огромна изгода за основното командване на турската армия, която с железницата, с кораби по Дунава и пешком изпраща постоянните турски елементи и башибозуците към въстаналите селища.