Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари

Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по остарял стил) 1873 година, само че обичайно датата се отбелязва на 19. Разминаването в датите се дължи на техническа неточност при промяната на Юлианския с Грегорианския календар в България. Така че през днешния ден означаваме паметта на Апостола и на двете дати.

Присъдата на Васил Левски е изпълнена в покрайнините на тогавашна София, а мястото на обесването е било в региона на площада, където през днешния ден се издига неговия монумент. Други две места на обичайно поклонение са музеите в Ловеч и Къкрина, съхранили паметта на народа ни за Дякона.

Той остава вечно в българската история и памет като най-голямата фигура в националното ни освободителното придвижване. Неговият жар, религия в народа и отвод от примирие са мерилото, което въодушевява генерации българи.

Името на Васил Левски е било и ще бъде знак на величие и образец за родолюбие в сърцата на българския народ. Мечтата му? Чиста и свята република, в която всички да имат равни права, без значение от своята националност и изповедание.

Неговите завещания, които и през днешния ден са настоящи, не престават да бъдат измежду най-важните морални стожери на българите. Ето някои от тях:

" Дела трябват, а не думи. "

" Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или безконечен живот. "