Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews в Бенелюкс Депонирането на отпадъците

Апостол Апостолов, сътрудник на 3eNews в Бенелюкс Депонирането на отпадъците е основен приоритет на Европейския съюз в битката за понижаване на CO2 в атмосферата. В доста страни отпадъкът се изгаря в фабрики, а отделената сила отива за отопление. Други, като Белгия, са се насочили към кръговата стопанска система, посредством който се вдъхва втори живот на използваната опаковка.  Кръговата стопанска система има за цел да резервира цената на продуктите, материалите и ресурсите допустимо най-дълго, като ги върне в продуктовия цикъл в края на тяхната приложимост и в същото време свежда до най-малко генерирането на боклуци. Колкото по-малко артикули изхвърляме, толкоз по-малко материали извличаме, толкоз по-добре за нашата околна среда. Още по тематиката 29 март 2024 Правилното подбиране на отпадъка е измежду основните провокации за на белгийските общински компании по сметосъбиране. Макар от доста години да съществува практиката за делене на отпадъците в обособени чували, калкулации посочили, че семействата изхвърлят месечно приблизително несортирана храна за близо 400 евро. Същото е ситуацията и при кеновете и опаковките. По предписание храната би трябвало да се слага дружно с окосената градинска трева, шубраци и листа в зелени контейнери, които се събират настрана от сметосъбиращите компании.  Оказва с обаче, че измежду смесения отпадък, поставян в черни или сиви чували (така най-малко е във фламаднската част на страната, б.ред.) попадат поради немарливи семейства и тонове хранителен боклук. Храната може да се употребява за животни, за гориво или пък за биоразградим компост. Според Агенцията за публични боклуци това не можело да продължава по този начин и би трябвало да се спре с безразборното хабене на хранителен боклук. Строгите правила важат както за семействата по този начин и за компаниите. Плащаш колкото хвърляш без такса “смет “ В Белгия няма такса „ боклук “ каквато заплащат българските семейства. В западноевропейската страна няма да чуете: „ ма аз не изхвърлям толкоз доста отпадък, пък заплащам огромен налог. За да е заслужено и почтено управляващите са въвели чувалите. В по-големите хипермаркети са построени специфични щандове за закупуване на разноцветни торбички – в синьо за кенове и картонени опаковки от млека; черни за разбъркан отпадък и оранжеви/жълти (в другите провинции) за текстил. Така че, колкото повече се изхвърля, толкоз повече чували се купуват и надлежно повече средства влизат в общинската хазна.  Контрол и отново надзор с осведомителни акции Въпреки строгият правилник и изначално обществено ангажираната роля на белгиеца за постигането на по-чиста среда, става известно че към момента има „ пукнатини “ в връзката. Въпреки че е ясно по кое време и по какъв начин се събира боклукът в торбите все попада нещо, което не му е мястото там. Тук идва ролята на осведомителната акция. И за нея средства не се пестят. Така да вземем за пример, от идната година, семействата в провинция Лимбург ще би трябвало още повече да внимават какво поставят в обособените чували. За да няма недоразумения, месец преди настъпване на новата година във всяка пощенска кутия е пусната осведомителна листовка какво би трябвало и какво не би трябвало да се поставя в обособените чували. От брошурата ясно е написано защо се употребява черния чувал- че в него се поставя отпадък, който не е пластмаса, кенове, храна или пък текстил. Отдолу се споделя,  че цената на една ролка (10 торби дребни или големи) коства 6.25/12.50 евро според от размера. Торба за разбъркан отпадък. Източник: www.boechout.be Така че не е от без значение за едно домакинство по какъв начин ще сортира боклука и дали ще е безконтролно, в случай че му се постанова постоянно да дава тези пари за торби. Освен това, ясно се споделя, че наличието не би трябвало да надвишава 5 кг (за малките) и 10 кг ( за големите) торби. Казва се също под формата на образни картинки (в зеления абзац) какво може и какво не може да се поставя. И на последно място- значимо е даже по какъв начин ще се завърже торбата, с цел да бъде сигурна при превозването. Правила и санкции На никой в тази страна даже да не му минава през мозъка, че може да метне отпадък отвън тези чували или пък безсистемно да го нахвърля из торбите. Просто няма да го вземат, а съответното домакинство може да получи и солидна санкция от локалната администрация. На някои места даже се третира като вандализъм и може да те изправят и пред полицейски съд. Комуналната компания не взима боклука и слага сигнален червен стикер на чувала. В чувалите съвсем в никакъв случай не се поставя стъклен амбалаж, защото в хипермаркетите има построени машини за връщане на бутилки. На потребителите при закупуване на вода, алкохол или безалкохолни питиета в стъклени шишета се начислява депозит, които се приспада при връщане. Машината взима бутилките, авансово ги сортира съгласно типа, размера и степента на замърсяване и по този метод подкрепя процеса на преработване. Към момента в Белгия, за разлика от Нидерландия и Германия, може да се върнат в магазините против депозит единствено стъклени шишета. От години съдружие под името Депозитен алианс упорства страната да последва образеца на съседите, тъй като като се изключи че печели кръговата стопанска система, печели  и природата. Според направено изследване през 2021 година в общия отпадък попадат едвам 0,3% от кенчета. 90% от интервюираните са декларирали, че са подготвени да сортират и върнат пластмасови и железни кутии, против което ще получат депозита си. Показаните новаторски планове за рационално подбиране на отпадъците и връщането им още веднъж за правене на първични материали са част от комплицирана обществена скица, която стартира от навиците на обществото вярно да сортират през обособените камиони за чувалите до многомилионните вложения в площадки и фабрики. Освен за природата, локалните държавни управления го вършат да отговорят на условията на Европейската комисия по създадения още през 2015 година Пакт за кръговата стопанска система. Този пакт след това бе модифициран през 2020 година в нов проект, който съгласно Брюксел е един от главните градивни детайли на Европейския зелен пакт.  В новия проект за деяние се афишират начинания през целия витален цикъл на продуктите, ориентирани да вземем за пример към тяхното планиране, поощряване на процесите на кръгова стопанска система, поощряване на устойчивото ползване и за да се подсигурява, че употребяваните запаси се съхраняват в стопанската система на Европейски Съюз допустимо най-дълго. Белгия като сърцето на Европа прецизно следва признатите правила за по-чиста околна среда, по-малко излъчвания и по-малко изхвърлени артикули. В дълготрайната политика на страната е заложено, че при съблюдаване на този проект до 2050 година би трябвало да бъде с нулеви излъчвания. А за постигането на задачата, съгласно консултантската компания McKinsey, през идващите години ще би трябвало да се влагат общо 415 милиарда евро в новаторски планове, част от кръговата стопанска система, понижаване на излъчвания от частните семейства, възобновими източници.