Аполо 10: Контакт с извънземни или бъг в системата?
Аполо 10 е четвъртата подред галактическа задача с хора на борда от фамозната стратегия на НАСА Аполо. Какво обаче се случва по време на полета и кой (или какво) се пробва да се свърже с американските астронавти остава тайнственост и до през днешния ден.
Обгърнати в необятността на галактическото пространство астронавтите на Аполо 10 внезапно изгубват контакт с контролния център в Хюстън. В този миг те се натъкват на неидентифициран радио сигнал. Не знаят какво тъкмо чуват, само че са сигурни, че е нещо извънземно и доста друго от всичко, което са чували до този миг. Когато задачата завършва и се завръща на Земята, всички записи, свързани с „ случая “, са класифицирани.
Мисия Аполо 10 започва на 18 май 1969 година. Това е второто по рода си галактическо пътешестване, устремено към Луната. Екипажът се състои от трима летци – командирът – Томас Стафорд, водачът на командния модул – Джон Йънг и водачът на лунния модул – Юджийн Сърнан. Когато доближават наоколо до Луната, водачите стартират да кръжат към нея и последователно се доближават на по-малко от 15 км. от повърхността й. След като съумяват да отделят лунния модул и прекарват над 60 часа в окололунната орбита, те се насочат още веднъж към Земята.
Аполо 10 е една от най-сложните и значими задачи в историята. Благодарение на нея е осъществена съвсем цялостна симулация на кацане на Луната. По време на задачата е осъществено и първото цветно видео лъчение от Космоса. С една дума, екипажът на Аполо 10 безусловно проправя пътя на Аполо 11 и прави допустимо стъпването на лунната повърхнина на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. То става факт на 21 юли, същата 1969 година – единствено 2 месеца след Аполо 10. Това е част от официалната информация по отношение на полета и значимостта на задачата на Стафорд, Йънг и Сърнан.
Но да се върнем на събитието, което безусловно раздрусва астронавтите по време на престоя им в Космоса. Прелитайки над тъмната страна на Луната, те изгубват изцяло връзка със Земята и то в границите на цялостен един час. Именно в този откъслек от време дочуват необичайно свистене, което по думите им звучало като „ галактическа музика “. Извънземният звук шокира опитните летци на НАСА. Те се уговарят скрито между тях да не споделят на никого за случилото се, тъй като „ по този начин или другояче надали някой ще им повярва “. И се оказват прави. Донякъде.
От една страна, разкритите 47 години по-късно досиета по случая удостоверяват, че водачите в задача Аполо 10 фактически са чули „ загадъчни звуци “, до момента в който прелитат над далечната страна на Луната. Записът към тях разказва диалога сред членовете на екипажа, който споменахме. А самите те са твърдо уверени, че дочутите звуци са били опит за извънземен контакт с тях.
От друга страна, астрофизиците установяват, че мистериозните звуци, дочути на борда на кораба, не са нищо друго с изключение на нормално разстройване и преплитане на радиосигнали. Остава въпросът обаче, в случай че това в действителност е просто нормално разстройване във връзката, за какво при завръщането на екипажа на Аполо 10 на Земята и свалянето на информацията от записите на задачата, те са надълбоко засекретени в архивите на НАСА.
Странно е също за какво след разсекретяването им, те не престават да стоят покрити в архивите на НАСА и излизат нескрито чак през 2008 година От записите излиза наяве, че дочутото от Стафорд, Йънг и Сърнан звучало като извънземна музика и не приличало на нищо, което досега са чували.
Според учения Кевин Бейнс звуците, които са чули астронавтите на Аполо 10, няма по какъв начин да са идвали от Земята, защото до момента в който са се намирали над далечната страна на Луната, те не са имали никаква връзка с планетата Земя. Близо час те слушат странните космични звуци и неведнъж разискват какво е това, което чуват. Изведнъж странната галактическа музика стопира. Пилотите се чудят дали да оповестят за нея на контролния център в Хюстън, само че единомислещо вземат решение да не го вършат. Все отново диалозите им са записани и по този начин или другояче нищо не остава прикрито. Но за какво тематиката за това е потулена и остава по този начин толкоз дълго време?
Бейнс е безапелационен, че някои от тези звуци несъмнено „ звучат като извънземна тирада " и в изискванията на изолираност е напълно обикновено водачите от Аполо 10 да са ги помислили точно за такива. Мнозина учени изрично настояват, че това са просто шумове, идващи от Сатурн. Има няколко разнообразни теории за произхода на загадъчните звуци, само че водачът от Аполо 15 Ал Уордън не може да се съгласи с нито една от тях. Според него:
Интересен е и фактът, че и тримата водачи от Аполо 10 не престават да извършват задачи в галактическото пространство и в годините след завръщането си през 1969 година Дали не са се опитвали да открият това, което тогава е разкрило тях? И какво се е случило в идващите им пътешествия в Космоса единствено можем да гадаем…
Обгърнати в необятността на галактическото пространство астронавтите на Аполо 10 внезапно изгубват контакт с контролния център в Хюстън. В този миг те се натъкват на неидентифициран радио сигнал. Не знаят какво тъкмо чуват, само че са сигурни, че е нещо извънземно и доста друго от всичко, което са чували до този миг. Когато задачата завършва и се завръща на Земята, всички записи, свързани с „ случая “, са класифицирани.
Мисия Аполо 10 започва на 18 май 1969 година. Това е второто по рода си галактическо пътешестване, устремено към Луната. Екипажът се състои от трима летци – командирът – Томас Стафорд, водачът на командния модул – Джон Йънг и водачът на лунния модул – Юджийн Сърнан. Когато доближават наоколо до Луната, водачите стартират да кръжат към нея и последователно се доближават на по-малко от 15 км. от повърхността й. След като съумяват да отделят лунния модул и прекарват над 60 часа в окололунната орбита, те се насочат още веднъж към Земята.
Аполо 10 е една от най-сложните и значими задачи в историята. Благодарение на нея е осъществена съвсем цялостна симулация на кацане на Луната. По време на задачата е осъществено и първото цветно видео лъчение от Космоса. С една дума, екипажът на Аполо 10 безусловно проправя пътя на Аполо 11 и прави допустимо стъпването на лунната повърхнина на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. То става факт на 21 юли, същата 1969 година – единствено 2 месеца след Аполо 10. Това е част от официалната информация по отношение на полета и значимостта на задачата на Стафорд, Йънг и Сърнан.
Но да се върнем на събитието, което безусловно раздрусва астронавтите по време на престоя им в Космоса. Прелитайки над тъмната страна на Луната, те изгубват изцяло връзка със Земята и то в границите на цялостен един час. Именно в този откъслек от време дочуват необичайно свистене, което по думите им звучало като „ галактическа музика “. Извънземният звук шокира опитните летци на НАСА. Те се уговарят скрито между тях да не споделят на никого за случилото се, тъй като „ по този начин или другояче надали някой ще им повярва “. И се оказват прави. Донякъде.
От една страна, разкритите 47 години по-късно досиета по случая удостоверяват, че водачите в задача Аполо 10 фактически са чули „ загадъчни звуци “, до момента в който прелитат над далечната страна на Луната. Записът към тях разказва диалога сред членовете на екипажа, който споменахме. А самите те са твърдо уверени, че дочутите звуци са били опит за извънземен контакт с тях.
От друга страна, астрофизиците установяват, че мистериозните звуци, дочути на борда на кораба, не са нищо друго с изключение на нормално разстройване и преплитане на радиосигнали. Остава въпросът обаче, в случай че това в действителност е просто нормално разстройване във връзката, за какво при завръщането на екипажа на Аполо 10 на Земята и свалянето на информацията от записите на задачата, те са надълбоко засекретени в архивите на НАСА.
Странно е също за какво след разсекретяването им, те не престават да стоят покрити в архивите на НАСА и излизат нескрито чак през 2008 година От записите излиза наяве, че дочутото от Стафорд, Йънг и Сърнан звучало като извънземна музика и не приличало на нищо, което досега са чували.
Според учения Кевин Бейнс звуците, които са чули астронавтите на Аполо 10, няма по какъв начин да са идвали от Земята, защото до момента в който са се намирали над далечната страна на Луната, те не са имали никаква връзка с планетата Земя. Близо час те слушат странните космични звуци и неведнъж разискват какво е това, което чуват. Изведнъж странната галактическа музика стопира. Пилотите се чудят дали да оповестят за нея на контролния център в Хюстън, само че единомислещо вземат решение да не го вършат. Все отново диалозите им са записани и по този начин или другояче нищо не остава прикрито. Но за какво тематиката за това е потулена и остава по този начин толкоз дълго време?
Бейнс е безапелационен, че някои от тези звуци несъмнено „ звучат като извънземна тирада " и в изискванията на изолираност е напълно обикновено водачите от Аполо 10 да са ги помислили точно за такива. Мнозина учени изрично настояват, че това са просто шумове, идващи от Сатурн. Има няколко разнообразни теории за произхода на загадъчните звуци, само че водачът от Аполо 15 Ал Уордън не може да се съгласи с нито една от тях. Според него:
„ Екипажът на Аполо 10 са били доста добре осведомени със звуците, които е допустимо да чуят. Логиката ми приказва, че там в действителност е имало нещо... “Стафорд, Йънг и Сърнан по този начин и в никакъв случай не отварят дума за странната преживелица и това, което са чули по време на полета си в Космоса. Нито пред сътрудниците и ръководителите си в Хюстън, нито пред обществеността. И до през днешния ден случилото се остава неизяснена тайнственост, а Ал Уордън споделя в изявление, че подозира, че има доста, доста точна причина за това, което е било чуто на борда на Аполо 10, просто хората още не са я разкрили. „ Мисля, че просто още не сме подготвени да я разберем “ – добавя той.
Интересен е и фактът, че и тримата водачи от Аполо 10 не престават да извършват задачи в галактическото пространство и в годините след завръщането си през 1969 година Дали не са се опитвали да открият това, което тогава е разкрило тях? И какво се е случило в идващите им пътешествия в Космоса единствено можем да гадаем…
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ