Аплодисменти за 62-годишния съзнателен мъж, който избяга от инфекциозната клиника

Аплодисменти за 62-годишния умишлен мъж, който избяга от инфекциозната клиника и пропътува 30 километра до родното си село Паничерево, с цел да болести с COVID-19 де що види по пътя си. Е, толкоз народ избяга от пандизите у нас, та една болница на кого ще се опъне - нищо комплицирано! Аплодисменти и за таксиметровия водач, който заряза автомобила си, откакто " достави " беглеца до крайната точка и той самият се покри. Да приветстваме и всички тези, които съумяха да прецакат КПП-тата, системата, фамилиите и себе си. Аплодисменти за столичаните, които нетърпеливо се подредиха на километрична опашка, с цел да посрещнат празника по родните си места, без значение от разпоредбите.
Силни ръкопляскания и за безсмъртните смели запалянковци, които считат, че всичко това е епизод от " Игрите на глада " и задачата е да се срине стопанската система.  Но да не забравяме да приветстваме и другите, които фанатично търкат и мият със сапун даже плодовете и зеленчуците, преди консумация. Ръкопляскайте и за опитите на властта да усмири преди всичко с молби, апели, апели и малко закани " самостоятелните и непобедимите ", нарушили разпоредбите.
Аплодирайте и най-смелите, които дръзнаха да не отидат на черква навръх връх Великден. И не на последно място - овации за медиците, които се престрашиха да ръкопляскат, само че по какъв начин ли бяха разбрани от българския народ?!
Непонятно ми е за какво си мислим, че по този честен метод ще предизвикаме съзнание и смяна в манталитета в българина. Добре е да взаимстваме от други страни по-приложими за нашата страна практики, преди аплодисментите. Очевидно първо с аплодисментите няма да стане. Дела трябват, не спектакъл.
*
Автор: Моника Георгиева