Становище на Института за пътна безопасност относно пътя Телиш – Долни Дъбник
АПИ не си научи урока. Пътят Телиш - Долни Дъбник, прочут през последните години като „ правата на гибелта ", продължава да бъде образец за систематичен неуспех. Основната причина за повтарящите се тежки произшествия са „ грешките на водачите " провокирани от неприятното отводняване и неналичието на съответен дренаж. Този сериозен недостиг на сигурност основава условия при всеки дъжд да се получава аквапланинг при позитивни температури или да се образува черен лед при негативни.
Налице е тежък учредителен проблем в ръководството на ресурсите (в размер на милиарди евро) от страна на Управителния съвет на АПИ.
В събота се провежда митинг, само че остава неразбираемо против какво и против кого тъкмо ще бъде ориентиран. За следващ път уредниците насочват публичното неодобрение против водачите - т.е. против нас самите. Припомняме, че за една нощ същите тези уредници престанаха да упорстват за оставката на шефа на АПИ. Днес виждаме повтаряне на същия сюжет.
След всяка покруса се появява следващият „ специалист ", който стартира да изяснява какво би трябвало да се промени в закона, коя експертиза е вярна и кой е отговорен.
Надеждата остава в това измъчените хора да се разсънят и да проумеят: казусът е само в доставчика на транспортната система. Той основава разпоредбите и той ги управлява. Потребителите - т.е. ние - сме длъжни да ги съблюдаваме. Но когато това не се случва заради неприятно усещане, незадоволително образование, предумисъл или други аргументи, доставчикът на транспортната система е задължен да предприеме съответни следващи дейности.
Точно тук е неуспехът. Последващите дейности са неверни. Грешки, които костват човешки животи. Затова най-естественото и заслужено решение е да се търси отговорност от ръководителя - в тази ситуация от шефа на АПИ.
Източник: Екип на Института за пътна сигурност (ИПБ)
Налице е тежък учредителен проблем в ръководството на ресурсите (в размер на милиарди евро) от страна на Управителния съвет на АПИ.
В събота се провежда митинг, само че остава неразбираемо против какво и против кого тъкмо ще бъде ориентиран. За следващ път уредниците насочват публичното неодобрение против водачите - т.е. против нас самите. Припомняме, че за една нощ същите тези уредници престанаха да упорстват за оставката на шефа на АПИ. Днес виждаме повтаряне на същия сюжет.
След всяка покруса се появява следващият „ специалист ", който стартира да изяснява какво би трябвало да се промени в закона, коя експертиза е вярна и кой е отговорен.
Надеждата остава в това измъчените хора да се разсънят и да проумеят: казусът е само в доставчика на транспортната система. Той основава разпоредбите и той ги управлява. Потребителите - т.е. ние - сме длъжни да ги съблюдаваме. Но когато това не се случва заради неприятно усещане, незадоволително образование, предумисъл или други аргументи, доставчикът на транспортната система е задължен да предприеме съответни следващи дейности.
Точно тук е неуспехът. Последващите дейности са неверни. Грешки, които костват човешки животи. Затова най-естественото и заслужено решение е да се търси отговорност от ръководителя - в тази ситуация от шефа на АПИ.
Източник: Екип на Института за пътна сигурност (ИПБ)
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




