Апендиксът, или вермиформен апендикс, е малък израстък с червеобразна форма,

Апендиксът, или вермиформен апендикс, е дребен тумор с червеобразна форма, прикован към началото на дебелото черво. Дълго време се е считало, че апендиксът е недоразвит орган, т.е. излишък от еволюционното минало на човека без значима функционалност в актуалния организъм. Въпреки това, през последните десетилетия учените започнаха да премислят тази визия, като откриха евентуални функции на апендикса в човешкото тяло.

От XIX век до началото на XXI век апендиксът е считан за недоразвит орган, останал от античните тревопасни предшественици на индивида, които са имали по-дълги храносмилателни тракти за разграждане на целулоза. С еволюцията на индивида и прекосяването към разнообразна диета, апендиксът се е смалил и е изгубил първичната си функционалност. Поради това доста лекари са считали, че апендиксът е ненужен и даже рисков, защото възпалението му (апендицит) може да бъде животозастрашаващо, изискващо хирургическо премахване.

През последните години обаче, проучванията започнаха да разкриват, че апендиксът може да играе по-важна роля, в сравнение с се е считало до момента. Една от главните функционалности, която се разисква, е ролята му в имунната система.

Апендиксът съдържа огромно количество лимфоидна тъкан, която е част от имунната система. Тази тъкан създава бели кръвни кафези и антитела, които оказват помощ за битката с инфекциите. Някои проучвания демонстрират, че апендиксът може да действа като " контейнер " за потребни чревни бактерии. При болести като диария, когато салдото на микрофлората в червата е нарушен, апендиксът може да помогне за възобновяване на този баланс посредством даване на запас от здравословни бактерии.

Друга догадка е, че апендиксът играе роля в поддържането на микробиома на червата – комплицираната екосистема от микроби, които живеят в нашия храносмилателен тракт. Микробиомът е значим за храносмилането, синтеза на витамини и отбраната от патогени. Поддържането на здрава микрофлора може да има обилни изгоди за цялостното здраве и имунната функционалност.

Еволюционните биолози допускат, че апендиксът може да е играл основна роля в ранната еволюция на бозайниците. Въпреки че през днешния ден наподобява по-малко важен, неговата конструкция и функционалности може да са били сериозни за оцеляването на предците ни в избрани условия. Изследвания върху разнообразни типове бозайници демонстрират, че апендиксът е относително постоянно срещан и може би не е толкоз " непотребен ", колкото се е считало.

От здравна позиция, апендицитът е съществено положение, което изисква бърза намеса. Но забавното е, че не всички хора развиват апендицит, което слага въпроса дали апендиксът има защитни механизми против инфектиране, които към момента не са изцяло разбрани, написа puls.bg. Съвременната хирургия разрешава безвредно премахване на инфектиран апендикс, само че въпреки всичко е значимо да се разбере цялостната му функционалност и значителност.

Докато обичайно апендиксът е бил считан за непотребен орган, актуалните проучвания сочат, че той може да има значими функционалности, свързани с имунната система и поддържането на чревната микрофлора. Въпреки това, апендиксът може да се възпали и да изисква хирургическа интервенция, което акцентира неговата комплицирана и от време на време спорна роля в човешкото тяло. Откритията в тази област не престават, като дават обещание да дават нови познания за смисъла на апендикса и неговата еволюционна история.