Апелативен съд – Пловдив потвърди решение на Окръжен съд –

Апелативен съд – Пловдив удостовери решение на Окръжен съд – Кърджали, с което е отритнат като безпочвен предявен иск за възобновяване на собствеността върху одържавени недвижими парцели, с който се желае да бъде прието за открито, че Мюсюлманското вероизповедание е притежател на аграрен парцел с повърхност от 10 710 кв.м., както и на намиращата се в него солидна триетажна постройка, представляваща сега Регионален исторически музей – гр. Кърджали.

От признатата от въззивния съд съдебно-техническа експертиза се открива, че сред постройката на тогавашното медресе и в този момент съществуващата постройка на Регионален исторически музей – Кърджали, съществува еднаквост във връзка с контурите. От дешифрирането и разбора на аерофотоснимките от 1963 година, 1974 година, 1987 година и 2020 година и предоставените фотоси на постройката от 1926 година, и след 1928 година, експертизата открива, че след 1950-та година не се е осъществявало изцяло разрушение на постройката на бившето медресе, като са осъществени огромни строително-монтажни работи за адаптиране на постройката за Регионален исторически музей – Кърджали.

Съдът кредитира изводите на тази експертиза, като ги намира за обосновани от осъществения от вещото лице обстоен експертен разбор на картографските данни, данни от аерофотозаснемания на региона на процесния парцел през разнообразни години, и данни от съхранени архивни фотографии, обективиращи местонахождението и положението на парцела през разнообразни години от интервала.

От правна страна съдът намира, че издигнатата постройка за медресе в парцела, добит от Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община с Нотариален акт от 1922 година, и в този момент съществуващата постройка не съставляват разнообразни независими обекти.

Процесният парцел е бил отчужден на законово съображение – чл.164е от Закона за допълнение на Закона за националното просвещение, обнародван в Дъждовни води бр.234 от 12.10.1946 година, и по открития в същия закон ред. Последиците от това отчуждаване са останали отвън обсега на реституционните закони, като посоченият закон не е включен в обсега на наредбата на §5, ал.1 от преходните и заключителни разпореждания на Закона за вероизповеданията и в обсега на Закона за възобновяване на собствеността върху одържавените недвижими парцели.

По изложените съображения, не е налице претендираното от ищеца правно съображение за възобновяване в патримониума му на собствеността върху процесните парцели – аграрен парцел и постройка, които съдът одобри за идентични с отчуждените от Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община, заради което предявените искове са неоснователни, и следва да се отхвърлят.

Решението на апелативния съд предстои на обжалване пред Върховния касационен съд.