Апелативен съд – Пловдив потвърди наказанието доживотен затвор“ за Н.

Апелативен съд – Пловдив удостовери наказването „ пожизнен затвор “ за Н. К. от Септември за убийството по изключително непосилен метод на някогашната му другарка в хотел в Пазарджик.

Той е приет от Окръжен съд – Пазарджик за отговорен в това, че на 27.07.2024 година в в хотел „ Тракия “, при изискванията на рисков рецидив е умъртвил някогашната си  другарка – П. К., като е направил действието по изключително непосилен за потърпевшата метод, с особена свирепост и преднамерено.

С присъдата Н. К. е наказан да заплати на всяко от четирите деца на потърпевшата по 250 000 лв. обезщетение за породени неимуществени вреди.

Подсъдимият е наказан да заплати на други четирима цивилен ищци по 50 000 лв. обезщетение за породени неимуществени вреди.

Съдебното разследване пред окръжния съд е протекло като кратко по реда на чл.371 т.1 Наказателно-процесуален кодекс.

Присъдата е обжалвана пред Апелативен съд – Пловдив от подсъдимия посредством двамата му бранители и персонално от него с недоволство, че е несправедлива по отношение на типа на наложеното му наказване, заради което молят да се промени и да му се наложи наказване от 20 години отнемане от независимост.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив предлага постановената доживотна присъда да се удостовери като вярна и законосъобразна.

Апелативният съд отхвърли като неоснователна жалбата на подсъдимия и двамата му юристи.

Подсъдимият живеел в Септември дружно с братята си, като всички те са престъпно проявени.

Той е осъждан общо четиринадесет пъти за тежки умишлени закононарушения, главно срещу собствеността на жителите.

Последните му осъждания са за съзнателно нанесени телесни повреди, в това число и междинна такава на старши надзорник в пандиза в Пазарджик, безчинство, съпроводено със опозиция против орган на власт, палеж, пробутване в обръщения на подправени парични знаци.

Изтърпявал е неведнъж санкции отнемане от независимост и пробация. Освободен е от Затвора Пазарджик по последно изтърпяно наказване отнемане от независимост на 27.07.2023 година

През 2021 година той се срещнал с потърпевшата, с която скоро заживели на фамилни начала.

Тя имала три девойки от първия си брачен партньор, които оставила на развъждане при татко им и родила момче от подсъдимия.

През лятото на 2024 година връзките им се влошили и тя го напуснала.

Заживяла в хотел „ Тракия “ в Пазарджик, като изкарвала прехраната си като проституирала.

Н. К. желал тя да се върне при него, само че дамата отказала.

Споделила пред очевидец, че я биел.

На 27.07.2024 година Н. К. дошъл с трен в Пазарджик и устроил засада на потърпевшата, като предиздвикал чужд да й се обади по телефона, с цел да слезе пред хотела.

Тя излязла, видяла подсъдимия и побягнала назад.

Успяла да влезе в незаключено помещение, само че той я настигнал и я намушкал с нож 14 пъти в гърдите и корема, след което избягал.

Свидетели чули виковете й и я разкрили да лежи безпомощна в локва кръв.

Извикали помощ на телефон 112. Пристигналият медицински екип обаче единствено открил гибелта й.

В заключението си по назначената и направена тройна съдебно-медицинска експертиза движимостите лица са установили, че гибелта на потърпевшата е настъпила в границите на няколко минути.

Пострадалата могла да усеща неизбежността на настъпващата гибел, като това е било при едновременното чувство на отрицателното и трудно възприятие за наложителност и необратимост.

След като избягал от хотела подсъдимият стигнал пешком до с. Драгор, където живеел негов родственик. Укрил ножа в купчина строителни материали.

Преспал в къщата, където по-късно бил открит от полицията и задържан. Показал къде е скрил ножа, по който имало следи от кръвта на потърпевшата.

Апелативният съд реши, че доказателствата по делото дават съображение да се одобри от справедлива страна, че убийството в съответния случай реализира всички квалифициращи го детайли, предявени като обвиняване на подсъдимия Н. К., а точно преднамерено, по изключително непосилен за потърпевшата метод, с особена свирепост и при изискванията на рисков рецидив.

Спорният въпрос по делото е за типа и размера на наложеното на Н. К.  наказание, а точно пожизнен затвор.

Първоинстанционният съд е решил, че точно такова по тип наказване може да извърши пълноценно задачите на наказателната принуда и не съществува друга алтернатива – с по-леко по тип наказване, а точно отнемане от независимост, всред различните наказания на чл.116 ал.1 Наказателен кодекс да се изпълнят тези цели, в това число поправянето и превъзпитанието на подсъдимия – заключения, които се възприемат и от актуалната инстанция.

Решението на апелативния съд не е дефинитивно и предстои на митинг и обжалване пред Върховния касационен съд.